Следизборно

Финалните резултати още не са обявени, но по всичко изглежда, че малко не ми достига за влизане в Народното събрание. По-точно – 194 гласа. Това може и да е разочароващо, но далеч не толкова, че да ме демотивира дори минимално. Винаги съм казвал, че отвън мога да върша много работа, за която дори „вътре“ няма да ми остава време от процедури и прожектори. Все пак е минус, че няма да имам възможност отвътре да убеждавам и обяснявам, да изграждам консенсус по темата „модернизация“. Благодаря на всички 2614 души, които гласуваха лично за мен. Това е значителна и изключително задължаваща подкрепа и стимул за работа, без значение дали достъпът ми до Народното събрание ще бъде с депутатска карта или с карта на експерт към парламентарната група, както го правих и в предходния парламент. Депутатството е само инструмент, а не титла или награда. Благодаря на Демократична България и особено на доброволците на Да, България от 24-ти МИР. За съжаление, с оглед на създалата се вчера политическа обстановка, смятам, че в Народното събрание няма да има добра среда за бърза модернизация на публичния сектор. Дано все пак това се промени към по-добро в следващите седмици. Още веднъж – благодаря за цялата подкрепа и доверие. Ще ги приведа в действие и резултат.

Continue reading