Нека да опиша няколко основни принципа, на които трябва да стъпва електронното управление. Знам, че може да звучат общо, но без да се водим от тях, няма нищо да постигнем: еднократно събиране на данни – ако държавата вече има данни за вас, няма право да ги изисква отново (нито да ги въвеждате и декларирате, нито да ги доказвате с удостоверения) оперативна съвместимост – системите трябва да говорят на „един език“, т.е. да представят по един и същи начин общи структури от данни като „адрес“, „имот“, „професия“ и др. сигурна електронна идентичност – всеки гражданин трябва да има лесен и удобен начин да се идентифицира пред държавни органи (и не само) с цел използване на електронни услуги. конфиденциалност – когато толкова много наши данни са в електронен вид, съхранявани от държавата, трябват сериозни гаранции срещу злоупотреби. За всичките ни данни трябва да има информация кой има право да ги чете и кой реално ги е чел и с каква цел. Да получаваме известия, когато някой прочете наши данни и да няма изключения от това правило (в момента системата RegiX поддържа такива лоове, но писането в тях може да бъде заобикаляно) интегритет – никой не трябва да може да подменя данни (както в момента се подменят документи с корупционна цел). Никой не трябва да може да смени кръвната група в здравното ви досие, собствеността ви, данните за фирмата ви, офертата ви в процедура по ЗОП и др. В Естония използват технология, подобна на блокчейн за целта. Нужно е и у нас да има такава криптографска защита от подмяна (хубавото е, че има достатъчно open source блокчейн решения, които можем да използваме) наличност – не трябва да има никакъв риск от загуба на данни. При срива на Търговския регистър бяхме на една крачка от това, което щеше да значи хаос. Нужно е данните
Continue reading