7 принципа на електронното управление

Нека да опиша няколко основни принципа, на които трябва да стъпва електронното управление. Знам, че може да звучат общо, но без да се водим от тях, няма нищо да постигнем: еднократно събиране на данни – ако държавата вече има данни за вас, няма право да ги изисква отново (нито да ги въвеждате и декларирате, нито да ги доказвате с удостоверения) оперативна съвместимост – системите трябва да говорят на „един език“, т.е. да представят по един и същи начин общи структури от данни като „адрес“, „имот“, „професия“ и др. сигурна електронна идентичност – всеки гражданин трябва да има лесен и удобен начин да се идентифицира пред държавни органи (и не само) с цел използване на електронни услуги. конфиденциалност – когато толкова много наши данни са в електронен вид, съхранявани от държавата, трябват сериозни гаранции срещу злоупотреби. За всичките ни данни трябва да има информация кой има право да ги чете и кой реално ги е чел и с каква цел. Да получаваме известия, когато някой прочете наши данни и да няма изключения от това правило (в момента системата RegiX поддържа такива лоове, но писането в тях може да бъде заобикаляно) интегритет – никой не трябва да може да подменя данни (както в момента се подменят документи с корупционна цел). Никой не трябва да може да смени кръвната група в здравното ви досие, собствеността ви, данните за фирмата ви, офертата ви в процедура по ЗОП и др. В Естония използват технология, подобна на блокчейн за целта. Нужно е и у нас да има такава криптографска защита от подмяна (хубавото е, че има достатъчно open source блокчейн решения, които можем да използваме) наличност – не трябва да има никакъв риск от загуба на данни. При срива на Търговския регистър бяхме на една крачка от това, което щеше да значи хаос. Нужно е данните

Continue reading

10 бюрократични пречки, за чието премахване ще работя

Кандидатурата ми за народен представител изисква конкретика – не просто „ще бъде хубаво като има електронно управление“, а за какви точно изменения планирам да работя. В тази публикация ще споделя десет неща, които трябва да отпаднат, за да бъде улеснен живота на гражданите и бизнеса. Удостоверенията – голяма част от обикалянето по гишета е събирането на удостоверения и бележки за данни, които администрацията има за вас. Тя е длъжна да ги събира по електронен път, служебно, но се оправдава, че не го прави, защото „нашият закон е специален“ и „нямаме техническа възможност“. Първото може да бъде коригирано в парламента, а второто – чрез внедряване на вече съществуващи инструменти в администрацията. Печатите – Демократична България вече внесе законопроект за отпадане на печатите в предното Народно събрание, ще го направи и в следващото. Никой няма да има право да ви върне, защото на нещо някъде липсва печат. „Тук не е информация“ – отношението към гражданите, че те трябва сами да си знаят всички бюрократични процедури, трябва да спре. Закон забраняващ „тук не е информация“ е комично да има, но може да има ясни правила за „дизайн на услугите“ както в дигиталната, така и във физическата среда, които да правят омразния надпис „Тук не е информация“ излишен. „Това не може по електронен път, елате на място“ – по закон всичко трябва да може да се прави по електронен път. Оправданието да не се случва е същото като по-горе, така че с редакция на редица закони да отпаднат тези оправдания. А технологични средства за приемане на електронни заявление има, вкл. електронна поща в краен случай. Разпечатването на платежни – дори електронизирани към момента услуги изисква прикачване на платежно (макар нормативната уредба, създавана с мое участие преди години, да го забранява). Чрез анализ на действащите услуги и контрол на изпълнителната власт това нормативно изискване трябва

Continue reading

Защо „електронно управление“ и как ще работя за него в Народното събрание

На изборите на 11 юли съм на избираемото трето място в листата на Демократична България в 24 МИР (София) и ми се ще да направя ясна заявка за какво смятам, че ще съм полезен в парламента. На предните избори мотивирах участието си в листата (макар и по-назад), но сега трябва да направя следващата стъпка – да кажа защо смятам, че ще бъда полезен в парламента. Известно е, че моята тема е „електронно управление“. За него съм писал десетки статии през годините, участвал съм в подготовката на законодателни изменения и стратегически документи, а в публикацията си „Визия за електронно бъдеще“ изреждам някои конкретни цели, но нищо от това не дава отговор на въпроса, на който трябва да бъде даден отговор в една предизборна кампания – „Защо електронно управление“? Дигиталната трансформация на публичния сектор (каквото всъщност представлява електронното управление) често се възприема като технократско клише. Оптимизация на процеси, електронизация на хартиени документи, прозрачност, ефективност и т.н. скучни думи. Иска ми се да обясня защо това не е просто клише и защо можем да имаме една дигитална мечта за България, колкото и това да звучи пресилено на пръв поглед. Електронното управление е политическо средство, а не цел. То е средство за по-високо качество на живот и за спокойствие за бъдещето. С електронното управление държавата няма да виси на врата на гражданите и бизнеса и да ги тормози с всевъзможни удостоверения, бележки, свидетелства и други хартии, които (задължително с печат!) трябва да носите от една администрация до друга, понякога в рамките на различни населени места. Тази бюрокрация убива време, но убива и мотивация и нерви. С електронното управление ще имаме по-качествено здравеопазване, с по-малко изтичащи пари по фиктивни пътеки и свръхнадценени лекарства, с по-малко лекарски грешки и пропуски (защото системата автоматично ще проверява дали например нямате алергия към изписано лекарство, която докторът не е

Continue reading