Нека да опиша няколко основни принципа, на които трябва да стъпва електронното управление. Знам, че може да звучат общо, но без да се водим от тях, няма нищо да постигнем: еднократно събиране на данни – ако държавата вече има данни за вас, няма право да ги изисква отново (нито да ги въвеждате и декларирате, нито да ги доказвате с удостоверения) оперативна съвместимост – системите трябва да говорят на „един език“, т.е. да представят по един и същи начин общи структури от данни като „адрес“, „имот“, „професия“ и др. сигурна електронна идентичност – всеки гражданин трябва да има лесен и удобен начин да се идентифицира пред държавни органи (и не само) с цел използване на електронни услуги. конфиденциалност – когато толкова много наши данни са в електронен вид, съхранявани от държавата, трябват сериозни гаранции срещу злоупотреби. За всичките ни данни трябва да има информация кой има право да ги чете и кой реално ги е чел и с каква цел. Да получаваме известия, когато някой прочете наши данни и да няма изключения от това правило (в момента системата RegiX поддържа такива лоове, но писането в тях може да бъде заобикаляно) интегритет – никой не трябва да може да подменя данни (както в момента се подменят документи с корупционна цел). Никой не трябва да може да смени кръвната група в здравното ви досие, собствеността ви, данните за фирмата ви, офертата ви в процедура по ЗОП и др. В Естония използват технология, подобна на блокчейн за целта. Нужно е и у нас да има такава криптографска защита от подмяна (хубавото е, че има достатъчно open source блокчейн решения, които можем да използваме) наличност – не трябва да има никакъв риск от загуба на данни. При срива на Търговския регистър бяхме на една крачка от това, което щеше да значи хаос. Нужно е данните
Continue readingМесец: юни 2021
10 бюрократични пречки, за чието премахване ще работя
Кандидатурата ми за народен представител изисква конкретика – не просто „ще бъде хубаво като има електронно управление“, а за какви точно изменения планирам да работя. В тази публикация ще споделя десет неща, които трябва да отпаднат, за да бъде улеснен живота на гражданите и бизнеса. Удостоверенията – голяма част от обикалянето по гишета е събирането на удостоверения и бележки за данни, които администрацията има за вас. Тя е длъжна да ги събира по електронен път, служебно, но се оправдава, че не го прави, защото „нашият закон е специален“ и „нямаме техническа възможност“. Първото може да бъде коригирано в парламента, а второто – чрез внедряване на вече съществуващи инструменти в администрацията. Печатите – Демократична България вече внесе законопроект за отпадане на печатите в предното Народно събрание, ще го направи и в следващото. Никой няма да има право да ви върне, защото на нещо някъде липсва печат. „Тук не е информация“ – отношението към гражданите, че те трябва сами да си знаят всички бюрократични процедури, трябва да спре. Закон забраняващ „тук не е информация“ е комично да има, но може да има ясни правила за „дизайн на услугите“ както в дигиталната, така и във физическата среда, които да правят омразния надпис „Тук не е информация“ излишен. „Това не може по електронен път, елате на място“ – по закон всичко трябва да може да се прави по електронен път. Оправданието да не се случва е същото като по-горе, така че с редакция на редица закони да отпаднат тези оправдания. А технологични средства за приемане на електронни заявление има, вкл. електронна поща в краен случай. Разпечатването на платежни – дори електронизирани към момента услуги изисква прикачване на платежно (макар нормативната уредба, създавана с мое участие преди години, да го забранява). Чрез анализ на действащите услуги и контрол на изпълнителната власт това нормативно изискване трябва
Continue readingЗащо „електронно управление“ и как ще работя за него в Народното събрание
На изборите на 11 юли съм на избираемото трето място в листата на Демократична България в 24 МИР (София) и ми се ще да направя ясна заявка за какво смятам, че ще съм полезен в парламента. На предните избори мотивирах участието си в листата (макар и по-назад), но сега трябва да направя следващата стъпка – да кажа защо смятам, че ще бъда полезен в парламента. Известно е, че моята тема е „електронно управление“. За него съм писал десетки статии през годините, участвал съм в подготовката на законодателни изменения и стратегически документи, а в публикацията си „Визия за електронно бъдеще“ изреждам някои конкретни цели, но нищо от това не дава отговор на въпроса, на който трябва да бъде даден отговор в една предизборна кампания – „Защо електронно управление“? Дигиталната трансформация на публичния сектор (каквото всъщност представлява електронното управление) често се възприема като технократско клише. Оптимизация на процеси, електронизация на хартиени документи, прозрачност, ефективност и т.н. скучни думи. Иска ми се да обясня защо това не е просто клише и защо можем да имаме една дигитална мечта за България, колкото и това да звучи пресилено на пръв поглед. Електронното управление е политическо средство, а не цел. То е средство за по-високо качество на живот и за спокойствие за бъдещето. С електронното управление държавата няма да виси на врата на гражданите и бизнеса и да ги тормози с всевъзможни удостоверения, бележки, свидетелства и други хартии, които (задължително с печат!) трябва да носите от една администрация до друга, понякога в рамките на различни населени места. Тази бюрокрация убива време, но убива и мотивация и нерви. С електронното управление ще имаме по-качествено здравеопазване, с по-малко изтичащи пари по фиктивни пътеки и свръхнадценени лекарства, с по-малко лекарски грешки и пропуски (защото системата автоматично ще проверява дали например нямате алергия към изписано лекарство, която докторът не е
Continue reading