Започна ваксинирането срещу COVID-19. И това е чудесно, защото има реален шанс след половин година да се върнем към нормален живот. За съжаление, както около самия COVID-19, така и около ваксините, има още една пандемия – пандемията от дезинформация. Няма да опитвам да оборвам всички измислици относно COVID-19 ваксините – това вече са го правили много хора с по-подходяща квалификация от мен (биолози, лекари). Накратко – не, във ваксината няма чипове. Не, не се умира от нея. Не, не ни променя ДНК-то. Не, не е направено „много бързо“ (а е стъпила на години изследвания на предишната епидемия с коронавирус в Азия – SARS-CoV-1, както и на MERS в близкия изток). Не, хората, които си слагат ваксина по телевизията не си инжектират вода или глюкоза. И т.н. Докато доскоро дезинформацията имаше по-невидими и „подводни“ ефекти, сега вече тя директно се сблъсква с живота и здравето ни. Всички конспиративни теории относно COVID-19 и ваксините повишават риска за всички нас. Ниски нива на ваксиниране ще остави хората, които не могат да се ваксинират по една или друга причина (здравословни) в доста неприятно положение. Други ще умрат, заради привиден „личен избор“, който обаче е тласнат от конспирации и дезинформация. В България извънредната смъртност е рекордна, отчасти заради сложното взаимодействие на политика и конспиративни теории – хем правителството няма доверие, хем напролет трябва да получи гласове от облъчени с конспирации гласоподаватели. Винаги е имало слухове, невярващи хора, както и такива, податливи на конспирации. И това е било основно техен проблем. В момента, обаче, мнозинството от хората са бомбардирани и заринати с дезинформация онлайн. А на десетото виждане на поредния абсурд, това става част от информационния фон. По аналогия с вируса – дезинформацията е заразна. Колкото повече хора облъчи и те я споделят/коментират/харесат/препратят, толкова повече хора са изложени на нея. И ако преди 20 години същите
Continue readingМесец: декември 2020
Да оправим наредбата за електронните рецепти
Министерският съвет е приел изменение на наредбата за реда за отпускане на лекарствени продукти, добавяйки текстове за електронна рецепта., която е обнародвана днес. Това, за съжаление, се е случило в пълно нарушение на Закона за нормативните актове и не е минало през обществено обсъждане, така че мога да дам коментари само пост фактум, с идеята все пак някои неща да бъдат прецизирани. Разбирам, че ако можеш да извадиш 30 дни от срока за приемане на наредба в кризисна ситуация е разумно да го направиш, но пандемия има от 9 месеца, а за електронна рецепта се говори от десетилетия. Ако пишеш изменения на наредбата чак сега, това показва безкрайна неподготвеност. А наредбата явно е писана „на коляно“, с много недомислени неща и терминологични грешки. Да, ще свърши работа, колкото да могат да се издават електронни рецепти, но ще трябва да се коригира в движение. Ето и моите критики и предложения: Наредбата казва, че „електронните предписания се издават, въвеждат, обработват и съхраняват чрез специализиран медицински и аптечен софтуер.“. Електронните рецепти трябва да се съхраняват в Националната здравна информационна система (НЗИС), а не в медицинския и аптечен софтуер. Там може да се съхраняват временно и за удобство, но централното място за съхранение трябва да бъде НЗИС. В следваща алинея наредбата урежда „висящото“ положение на прогресивно появяваща се НЗИС, което може да звучи добре, но няма как да е нормативен акт. Наредба не може да казва „като стават някакви неща, ще видим как ще ги ползвате“. Наредбата казва, че „За издаването на електронно предписание лекарят или лекарят по дентална медицина се идентифицира чрез КЕП“. Ред за идентифициране с КЕП има временен по наредба към Закона за електронното управление и е редно тази наредба да препрати към нея, защото иначе „идентификация с КЕП“ не значи нищо. А е важно в този контекст как точно ще
Continue readingЕлектронно трудово досие?
Пандемия. Работа от вкъщи. Обаче… Трудовото законодателство е над тия неща и съответно работодателите и служителите трябва да си общуват на хартия за неща като болнични, отпуски, фишове и други. Сега запознатите ще кажат „ама то от 2018г. има наредба за електронно трудово досие“. А-ха! Има, ама… все едно няма: (4) Електронни изявления между страните по трудовото правоотношение се връчват чрез услуга за електронна препоръчана поща. Т.е. не може ти просто да си изпратиш неща по имейла, а служителите да ги подпишат в Adobe Reader (дали с КЕП или с друг вид подпис, няма значение), и после да ги сложиш в папката в OneDrive/Google Drive на съответния служител. Не. Трябва да ползваш удостоверителна услуга по смисъла на регламента (или да си изградиш такава). И също така: (3) Всяко действие в системата се удостоверява с квалифициран електронен времеви печат. Също, в наредбата пише, че работодател няма право да откаже получаване не документи на хартиен носител (и правилно), но не казва, че няма право да откаже получаването в електронен вид. Да, някои много, много иновативни компании може и да изградят такава система (или някой да направи такава система „като услуга“), да сключат допълнителни споразумения със служителите за ползването на системата, да се закачат към някоя удостоверителна услуга за препоръчана електронна поща, и да уговорят какъв вид електронен подпис приемат. Само че бюрократът, дето не е виждал частен сектор, решил да „набие“ всички сложни думички от правния мир на електронното управление и в резултат на това сега работодателите имат избор: да рискуват да не са в съответствие с трудовото законодателство или да карат служителите си да подписват неща присъствено. Има, разбира се, компании, които предоставят услуга, която е в съответствие с наредбата: EHR.bg, timeoff, Тереза. Което е разбираемо и хубаво – когато се появи някаква свръхрегулация, се намира кой да предостави услуга, която
Continue readingНужни са ни по-добри данни за COVID-19
Смятам за нужно е да се направят две уточнения относно данните за COVID-19 у нас, тъй като напоследък се разпространяват алтернативни тълкувания. Броят заразени НЕ е достигнал плато и не намалява. Да, това казва официалната статистика за брой заразени, но тук има два фактора. Първият е, че сме на 40% позитивни тестове. Това прави статистиката безполезна – препоръката на СЗО е до 5% позитивни, за да имаш някакво адекватно проследяване на заразата. Също така общият брой тестове намалява, тъй като са скъпи, държавата до съвсем скоро не ги покриваше (а сега ги покрива при определени условия) и хората спряха да си ги правят – не им се изискват за пътуване, за какво да ги правят, като има безплатни антигенни, които обаче не влизат в статистиката. Така че – не, няма спад на заразените, но нямаме реална картина колко са всъщност. Броят смъртни случаи от COVID също не е достигнал плато. Тук е много важна методиката за отчитане на тези данни, а такава публично достъпна аз поне не намерих. Но допускането ми (и информация, която получавам от различни места) е, че методиката е доста консервативна – т.е. за починал с COVID се счита само ако имаш положителен PCR и си починал скоро след това. Това не включва починали вкъщи, починали в спешна помощ преди да е направен (и излязъл?) PCR. А при това натоварване на болниците, там отиват само спешните случаи, останалите си стоят вкъщи, защото няма места. И в двата случая (а и при всички данни в реалния свят) и важно какъв е контекстът и какво значат данните в него, а не просто изсипани в ексел. Единствената статистика, на която можем да разчитаме в момента, е тази, която излиза от НСИ всеки вторник – на общата смъртност в страната. Тя не разграничава по причина на смъртта, но дава доста ясна
Continue reading