Много хора споделят тази снимка: „Вярно с електронно подписания оригинал“. Тя е символ на електронното ни управление – на парче, неработещо на много места и пълно с абсурдни „закърпвания“. Но нека обясня. Когато един електронен документ е подписан електронно, подписът му се проверява автоматично от софтуера за отваряне на документа – подписът гарантира (криптографски), че документът не е променян след като е подписан, както и кой в авторът. Има и държавна онлайн услуга за валидация. Когато такъв документ се разпечата, обаче, всички тези гаранции изчезват (с което преди 11 години втрещих едни адвокати). Той става хартиен документ с лесна за манипулиране картинка на подпис. Това види до нуждата разпечатващият да удостовери (със саморъчен подпис и този текст), че разпечатаното не е изменяно. И така поставено изглежда съвсем логично. Обаче… правилните подходи са други: Не се разпечатва. Вече има задължение всички администрации да ползват електронни документи и във вътрешния си оборот, и в комуникация с други администрации. И това е технически възможно и работи. Няма причина да се разпечатва. Разбира се, на малко места е отпаднала хартията, защото какво пише в нормативната уредба и какво става на практика са различни неща. На документа се посочват данни, с които оригиналният документ може да бъде изтеглен. Това предполага авторът да има онлайн система, където да се разполагат документите с адекватен контрол на достъпа. Електронното свидетелство за съдимост е такъв пример – има уеб адрес и код за проверка на оригинала. Тук трябва да се внимава, за да не може злонамерени хора да свалят цялата база с документи, налучквайки идентификаторите им. И двата подхода (които не са взаимно изключващи се) предполагат архивиране на електронните документи. Това е процес съвършено различен от пълненето на мазета с папки с хартиени документи. За това има наредба и издадени на нейна база правила за архивиране. Нужни са неща
Continue readingМесец: октомври 2020
COVID-19 и личната отговорност
Като гледаме данните, нещата с COVID-19 вече са извън контрол. Вече сме на нивата, на които Италия затвори всичко на 8-ми март, но положителен резултат имаше след няколко седмици. Тук заведенията са пълни, училищата са отворени, а някои болници вече изнемогват; лекари напускат. Много е вероятно само след 10 дни да сме в ситуацията на Чехия (където учебната година започва на 1-ви септември). На този фон правителството не прави нищо. То не се ползва с доверие, което да му позволи да наложи мерки, а въвеждането на непопулярни мерки толкова скоро преди изборите изисква смелост, каквато не мисля, че управляващите имат, колкото и да въртяха рефрена, че е нужно да са на власт заради кризата. Българските власти не контролират спазването на ограниченията, не тестват достатъчно, не проследяват адекватно контакти на болни. Не въвеждат онлайн обучение поне за тези над 16г, както други държави. На този фон, това, което имаме, е личната отговорност и личния пример. Да носим маски, да ограничим контактите си, ходенето по заведения. От днес ограничих ходенето в офиса (досега можеше, ако на някого му писне вкъщи, да дойде. Сега може само по изключение, напр. „нямам ток“). С голямо съжаление отказах покана за сватба на добър приятел. По улицата съм с маска (минавам край театри и училища и вечер там има тълпи). Скоро ще канселирам и бизнес пътуване през ноември (макар самолетите в крайна сметка да са доста безопасни) Не всеки може да си позволи да си наложи ограничения и затова е важно тези, които можем, да го направим. Важно е и проактивно да докладваме контактите си, ако сме болни, дори да не ни питат (защото често не питат). Дали такава реакция не е прекалена? Не мисля. Но дори да е, попада в категорията „управление на риска“. Това може да продължи цяла зима и трябва да се подготвим психически.
Continue readingКак да разкараме печатите от медицинските изследвания за прием в ясла
Наскоро трябваше да приемат Оги в ясла. Съответно трябваше да набавим един куп документи – два здравни картона, бележка от лекар и четири изследвания. Няма да коментирам факта, че все още имаме „здравен картон“ (че и два, даже), а не „единен здравен запис“, или смисъла от това да отидеш при лекар, който да ти напише хвърчащо листче, че детето ти не е контактувало с болни. Ще коментирам обаче изследванията, и по-точно – удостоверяването на тяхната автентичност. Направихме всички изследвания, разпечатахме резултата от сайта на лабораторията, и ги занесохме заедно с другите документи. Само че – проблем. Трябвало да имат печати. Жена ми се разходи до лабораторията, сложиха ѝ един печат, обаче и това не беше достатъчно – трябвало да има втори, правоъгълен печат. Не можело да го приемат без него. Винаги било така. А правоъгълният печат го имало само в централата на лабораторията – в другия край на града. Попитах кой и защо го изисква – оказа се РЗИ (Столичната регионална здравна инспекция). Проведох около 15 разговора с 5-6 различни хора в РЗИ, изчетох приложимата нормативна уредба (Наредба 26, Наредба 3), и общо взето заключих три неща: Това не е работа на никого. Може би на инспекторите. Няма нормативно основание за изискване на печати Могат да глобят яслата, ако няма печати, защото „разбира се, че ще ви върнат, като нямате печат“ Накрая се разходих до другия край на града, за да ми „набият“ правоъгълен печат. Но това не би трябвало да остава така – в ситуация на пандемия да обикаляме лаборатории и болници, увеличавайки риска от заразяване, без абсолютно никаква разумна причина за това. Така че предприех следните мерки: Писмо до Министерство на здравеопазването с предложения за нормативно уреждане на автентичността на медицински изследвания Писмо до РЗИ да прекратят незаконосъобразните си практики Писмо до Столична община, да установи ясни изисквания
Continue reading