Електронна идентификация (по-конкретно националната схема за електронна идентификация), която е и кокошката, и яйцето на електронното управление, все още я няма. Ето кратка хронология: В края на 2016 г. е готово всичко – има закон, правилник, осигурено европейско финансиране, техническа спецификация и документация по ЗОП (Закона за обществените поръчки). Процедурата е пусната… и спряна в края на лятото на 2017 г (в следствие на няколко фалшиви обжалвания пред КЗК от фирми, чиято дейност няма нищо общо с поръчката). Август 2018 (1г по-късно) електронната идентификация е пусната като част от голямата поръчка за личните карти. Поради избора на усложнена процедура свързана с класифицирането на части от поръчката (на две стъпки – одобрение на кандидати, и след това поръчка), изпълнител е избран в края на април тази година. Към момента доколкото знам тече процедура по обжалване на решението. Очаква се до края на годината (ако обжалванията паднат) да бъде сключен договор с изпълнителя и той да започне работа Сроковете за eID по спомен са между 12 и 18 месеца, т.е. в средата или края на 2022 г. ще имаме система. Чиято спецификация е писана 6 години и половина по-рано и вече не е напълно актуална (напр. вече е достатъчно сигурно да се записва частен ключ в мобилен телефон с Android или iOS; през 2016 г. не беше). Защо е толкова важна електронната идентификация (за която съм писал доста)? Дългият отговор е в тази 40-минутна презентация от 2016г. Краткият отговор е: защото гражданите нямат налично и удобно средство да се идентифицират онлайн пред държавата. Електронните подписи, които в преходния период (удължен от „2 години“ на „докато стане“) трябва да вършат тази работа имат редица проблеми. Първо – те са средство за подписване, не за идентификация и като такива нямат възможността в реално време да предоставят актуална информация за лицето извън записаната в удостоверението.
Continue readingМесец: септември 2020
Наръчник за правилно протестиране
Протестите са хубаво нещо по принцип, обаче… тия точно – не! Сега ще ви обясня как е правилно да се протестира, така че всички да са доволни. Правилно протестиращият не иска просто оставка, защото така не е достатъчно ясно какво точно иска. Правилно протестиращият трябва да си носи в джоба лист А4 със законодателни изменения, които преди това е синхронизирал с всички останали на площада. Иначе за какво протестира? Правилно протестиращият, обаче, трябва да протестира и срещу всичко останало и да има много точен отговор на въпроса къде е бил, когато нещо друго е станало. Правилно протестиращият трябва да каже кой ще дойде след оставката. Нали е там с много хора – да съберат пари за социология и да имат готов отговор. После изборите ще са проформа. Правилно протестиращият не е организиран или организатор, но трябва да е подал заявление за протест, да е част от многохилядна тълпа (иначе няма смисъл) и да отговаря в социалните мрежи защо други хора протестират неправилно. Правилно протестиращият няма предварително подготвен плакат, защото това значи, че някой му плаща. Най-вероятно някой олигарх, то кой друг има пари у нас. Правилно протестиращият не пие бира. Бира се пие само на маса, а не като тия пропадняци на крак. Това е признак на много ниска култура и липса на национално самосъзнание. Правилно протестиращият протестира стриктно извън работно време. Противното би значело, че е безработен лентяй. Правилно протестиращият знае как е било на протестите 90-та година и знае как се прави. Но в същото време трябва да е млад, за да може премиерът да каже една хубава дума за него. Правилно протестиращият не затваря кръстовища, защото така не пречи на властта, а само на хората, които имат спешна работа в центъра. По изключение може да се затвори някое кръстовище около някоя сграда на властта, но за малко
Continue reading