Как МРРБ, ГРАО и КЗЛД спират електронното управление

Извън горещите теми, под повърхността се случват също много важни неща. В случая – за бъдещето на електронното управление. За да не разхожда гражданите да си вадят малоумни удостоверения, Столична община реши да проверява данните за настоящ и постоянен адрес на родителите във връзка с приема на деца в детски градини и ясли. Изискването за това произтича от наредби на столичния общински съвет, в следствие на наредби към Закона за предучилищното и училищно образование. На гражданите в крайна сметка им беше спестено това усилие, но за сметка на районни администрации, които вадят тези удостоверение служебно. Правилният начин, обаче, е системата за класиране в детски градини и ясли автоматично да проверява настоящия/постоянния адрес на родителите и да изчислява точките за класиране спрямо това. Само че ГД ГРАО (Главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване към МРРБ), която е първичен администратор на данните за постоянен и настоящ адрес, не е на това мнение. Спорът стига до Комисията за защита на личните данни, която на 26-ти май тази година излиза със становище по казуса. Становището се чете трудно и не е ясно какво казва дори за хора с опит в материята. На практика казва, че ГРАО трябва да предоставя данни само ако другата страна вече има тези данни (т.е. събрала ги е от гражданите). И че това не може да се случва автоматично. Регистрите на ЕСГРАОН са в основата на електронното управление. На практика всяка услуга минава през достъп до регистъра на населението. Когато се идентифицирате електронно (със средство за електронна идентификация, каквото в момента временно е и квалифицираният електронен подпис), по вашето ЕГН трябва да се извлекат автоматично данни, необходими за дадена услуга. Така казват и Закона за електронното управление, и Административнопроцесуалният кодекс. Обаче на практика ГРАО и КЗЛД ни казват, че не позволяват да има истинско електронно управление, защото дори да

Continue reading

„Я кажи за Буджака“

Росенец стана символ много бързо. И концентрира толкова много прожекторите върху Доган, ДПС, Пеевски и връзките им с националната и местната власт на ГЕРБ, че властта (явната и тайната) трябваше да отговори някак комуникационно. А най-добрата защита е атаката. Затова с редица репортажи, подкрепени с действия на главния прокурор, казусът със сараите на Доган беше смесен с други проблеми по черноморието, фокусирани върху имот на Иво Прокопиев, който уж също запушвал пътя до плажа. Всяко лято от 33 години съм в Черноморец (имам роднини тук) и виждам как се застроява крайбрежието. Не бях доволен, когато едни скали, на които ходехме, станаха недостъпни сред поредния строеж. Къщите, буквално висящи от скалите винаги са повдигали въпроси. Така че проблем със строителството по крайбрежието има, тъй като философията на закона, а и на конституцията е, че крайбрежието е на всички и никой няма право да си го присвоява или ограничава. По същия начин най-вероятно се чувстват много хора, което направи Росенец още по-силен символ, но което дава сила и на другите примери. След като темата с Буджака стигна до националните медии, при почти всяко повдигане на темата с Росенец, се появяваше някой да каже „а я кажи за Буджака“. Журналисти на СКАТ (на Валери Симеонов) пък бяха пратени на Росенец да питат Христо Иванов един въпрос – за Буджака. А неговият отговор, че не е запознат, беше използван за да подсили опорната точка за „двойния аршин“. Приписваната с години връзка на Да, България с Прокопиев пък допълнително допринесе за този опит за разбиване на образа на акцията в Росенец. Да го превърне не в символ на корупцията, а в политическа интрига тип „наши срещу ваши“. Дали Прокопиев е „кукловод“ в Да, България мога да отричам по много начини, но това е като да отричаш, че нямаш сестра. Реших да проверя пък какво толкова

Continue reading