Трябва да си говорим. Защото държавата е завладяна.

Протестът е много важен. И колкото повече хора участват в него, толкова по-силна е тезата, че властта е прекрачила граници, които не се прекрачват. Но има много хора, които не могат или не искат да са на протест. Аз например не мога да бъда толкова често, колкото ми се иска, тази седмица съм „2 от 5“. Има хора с малки деца, има хора, работещи на смени. Има хора, които се притесняват от вируса, за да не заразят близките си в рискова група. Има и такива, на които тази форма на гражданско участие не им харесва, не обичат да са в тълпа, без значение колко са недоволни. И това е окей. Има такива, които дори ще са критични към едно или друго нещо. На които са им затворили автобусната спирка, които не могат да отидат с колата на работа, или които се налага да закъснеят за работа, за да заведат детето си на градина. И те могат да са недоволни и критични, като същевременно подкрепят исканията на протеста. И това е окей. Има хора, които не харесват, че на протеста има представители на една или друга партия (или бъдеща партия). За тях е строго разграничението между гражданското и партийното и макар да не съм съгласен с тях, имат своите основания да кажат „без мен“. Има и такива, които ще бъдат уволнени, ако бъдат видяни на протест. Такива, които ги е страх, че ако са против властта, бъдещето им е неясно. Това, което управляващите правят, е да превърнат тези естествени различния в клинове, които да забият в обществото. Повтарят от сутрин до вечер опорни точки, които да извадят на повърхността съществуващи и неизбежни различия. Че само на жълтите павета се протестирало. Че искали да върнат БСП на власт. Че двайсет човека „тероризирали“ два милиона. Че нямали единни искания. В отговор на това,

Continue reading

Разсъждения по парламентарните процедури

Тези дни имаше много хора, които не разбираха как така има повече гласували, отколкото регистрирани в парламента. И запознатите побързаха да обяснят как това било нормално и такава била процедурата. И това е вярно. Броят регистрирани няма общо с гласуващите. Регистрацията е за кворума, гласуването е отделно. Но тази процедура ходи по ръба на идеята на Конституцията: Чл. 81. (1) Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. (2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство. Само че ПОДНС (правилникът на НС) разделя процеса на две – регистрация и гласуване. И води именно до такива привидно куриозни ситуации: 130 регистрирани, 180 гласували (депутати, които гласуват в някое важно гласуване не са се регистрирали в началото, защото няма нужда от тях за кворума) 130 регистрирани, 80 гласували (депутатите са се регистрирали, но са отишли до кафето или да си говорят с някого в кулоарите и не са гласували) Народното събрание трябва да приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. Според мен не трябва да може един закон да бъде приет с по-малко от 121 гласа, защото ако не гласуваш, присъстваш ли? Народното събрание е приело, че това не е така. Присъствието се регистрира веднъж, в началото на заседанието. Това не е било така до 2013 г, когато проверка на кворума се е изаършвала (автоматично) преди всяко гласуване. Вероятно това е така заради проблемите на БСП и ДПС с кворума тогава. Дали новата практика е конституционна не мога да кажа (само Конституционният съд може), но това води до такива странности с бройките. Според мен трябва броят регистрирани да е равен на броя гласували за всяко гласуване. Ако си гласувал, присъстваш, ако не си гласувал, не присъстваш.

Continue reading

Защо Росенец?

Тази седмица Христо Иванов слезе на плажа в парк Росенец (заедно с общински съветник и активист на Да, България и Демократична България) до летните сараи на Доган, но беше спрян от охранители на НСО, които го избутаха във водата. Резултатът от това беше днешния протест на същия плаж. Събитията бяха интензивни, но тях можете да проследите в репортажите и фейсбук статусите. Искам да се опитам да обясня какво е Росенец, какво не е Росенец и защо Росенец. Първо, три неща, които Росенец не е. Росенец не е етнически конфликт, както намекна премиерът и както повтарят свинските медии. Христо Иванов в изявление пред боянските сараи на Доган вчера подчерта, че без значение от етнос и религия, българските граждани искат законът да важи еднакво за всички. И е безотговорно и опасно да се твърди, че протестът има етнически характер, само защото е насочен срещу ДПС. Росенец не е и сценарий срещу влизането в европейския банков съюз и чакалнята за еврозоната, както премиерът се опита съзнателно да заблуди обществото. Няма как да бъде, при положение, че Демократична България от самото си създаване е твърдо „за“ бързото влизане в двете. Росенец не е и „предизборен пиар“, дори само заради хронологичната отдалеченост на парламентарните избори – напролет догодина. Росенец, обаче, е поне три неща. Първо, Росенец е символ. На завладяната държава. Място, където кулминира цялото беззаконие, което всички усещат, но трудно може да бъде описано без дълги юридически разсъждения. Плажът и морето, които по закон (и дори по Конституция) са държавна собственост, са на практика присвоени от някой, който е над закона. Че този някой е Доган, няма значение. Днес е Доган, утре е Пеевски, а вдругиден някой друг. Символът се допълва от това, че този някой бива пазен от държавата, с пари от данъците ни, без никаква логична причина за това, а на база

Continue reading