Пътната карта на ЦИК за дистанционно електронно гласуване е недоразумение

ЦИК е публикувала „Пътна карта за изпълнение на експериментално дистанционно електронно гласуване“. До 2023-та. Документът е ужасяващо неадекватен: В него се казва, че „КЕП е с ниско(то) ниво на сигурност“. Това е пълна глупост. Съвсем лесно проверимо невярно твърдение и базово знание относно Регламент (ЕС) 910/2014. КЕП (квалифицираният електронен подпис) задължително използва най-сигурни хардуерни устройства за съхранение на криптографските ключове и организациите, които го издават, преминават регулярни одити на информационната си сигурност. Използването на КЕП за провеждане на експериментите беше вариантът, който и нормативната уредба предвижда, и който аз съм и казвал поне 3-4 пъти, но те отказваха. Друг „аргумент“ е, че в КЕП се съдържало ЕГН-то в явен вид. Не се казва това защо е проблем (при положение, че ЕГН-то може да се прочете само след като титулярът на КЕП-а подпише нещо и съответно данни от сертификата се изпратят на другата страна). Да, в националната схема за електронна идентификация се предвижда ЕГН-то и други данни да не се съдържат в носителя, но това няма отношение към е-гласуването. Уж пътна карта, а единственият срок е крайният – 2023. Има 10 етапа, но за никой няма дори индикативен срок кога трябва да започне и кога трябва да свърши. „Когато-тогава“ е залегнало като основен принцип. Няма никакво обяснение защо за проект с одобрено финансиране от 2017г (което се съдържа в сигнатурата на проекта), по оперативна програма, която приключва 2020г, и чийто срок е бил 2019г, се пише пътна карта до … 2023г. Документът явно е писан от някой, който тепърва се учи как се използва Word и как трябва да изглеждат документите. Нито един нов ред или празно пространство, никакво автоматично номериране, нито една таблица, никакво подчертаване и стилизиране на важните точки. Документ, който не е писан да се чете, а „да го има“. Винаги съм казвал, че електронното гласуване не е

Continue reading

Електронно управление в криза

Електронното управление в последните 20 години се развива „под радара“, като от време на време излиза някоя новина колко милиони са похарчени и как нищо не работи. С уговорката, че изхарченото трудно може да се сметне без задълбочен анализ, наблюдението е до голяма степен вярно – гражданите не могат да ползват електронни услуги, а процесите в администрацията не са оптимизирани. Това не значи, че електронни услуги няма – напротив. Но тяхното използване е възможно само от въоръжени с търпение, технически умения и понякога нормативни познания. Администрацията от своя страна не е свикнала на електронния начин на работа. Често електронният подпис „не е истински подпис“, изискват се печати, а гражданите са подканвани да дойдат на място да си свършат работата. Това е следствие от много фактори, някои от които са липса на техническа подготовка и липса на управленско желание в съответния орган. Основната причина, обаче, е липсата на търсене. Светлина в тази посока хвърля проучване на Галъп Интернешънъл по поръчка на Държавна агенция „Електронно управление“ от края на 2017 г. 59% от анкетираните нямат и не възнамеряват да имат средство за ползване на е-услуги (електронен подпис, ПИК и др.), а 77.6% изобщо не са търсили информация за електронни услуги. Все още липсва очакването, че държавата може и трябва да обслужва гражданите онлайн. Това, което извънредното положение започва да променя е именно това търсене. Опашките пред НОИ за издаване на ПИК, ръстът на издадени електронни подписи и ръстът на заявени електронни услуги, въпреки многото техни несъвършенства – всичко това е логично следствие от нуждата да си комуникираш с държавата онлайн. И все повече хора осъзнават, че канали за това съществуват. Администрацията също се движи спрямо търсенето – отстранява технически проблеми в движение, отстранява административни пречки. За бизнеса нещата се променят по-малко, тъй като той и до момента има възможност да прави много

Continue reading