Земетресението в Лисабон, Великден и коронавирусът

През 1755 г. Лисабон е ударен от много силно земетресение – 8.5-9 по скалата на Рихтер. Земетресението е на 1-ви ноември, денят на вси светии, поради което много хора са в църквите и палят свещи. Свещи се палят и по домовете, за празника. Заради свещите, градът пламва и ако нещо е останало здраво от силното земетресение, то изгаря. Хората излизат от църквите и къщите и се струпват на открито пространство в града. За съжаление, епицентърът е в Атлантическия океан и скоро градът е залят от цунами. Иронията е, че на религиозния празник всичко е опустошено, а кварталът с „червените фенери“ има най-малко щети (просто е на хълм с по-здрави скали). Земетресението, случило се точно на релгиозния празник, дава тласък на т.нар. теодицея – философското търсене на причините защо Бог позволява да се случват лоши неща (или защо ги предизвиква). Защо въпреки, че жителите на Лисабон са почели светиите, точно на този ден е дошло Божието наказание. Това дълго въведение е във връзка с предстоящия Великден и рискът от струпване на хора в църквите в ситуация на епидедмия. Жителите на Лисабон не са знаели, че ги очаква земетресение. Но ние знаем, че струпването на хора носи висок риск от разпространение на вируса. И всички вярващи, които смятат, че вярата им е достатъчна, за да не се заразят – теодицеята е израз на това, че колкото и да вярваме, лоши неща се случват. Можем да търсим философско обяснение за това, но на първо място трябва да вземем всички земни мерки, които можем, за да ограничим щетите – за себе си и за близките ни. Целуването на икони и струпването в църквите е опасно. А както и земетресението в Лисабон, заразата няма да ни се размине, само защото сме силно вярващи.

Continue reading

Ще ни подслушва ли МВР през трафичните данни?

Със Закона за извънредното положение депутатите дадоха право на МВР да получава трафични данни без предварителен съдебен контрол за лица, които са нарушили принудителна карантина, наложена от Министъра на здравеопазването, във връзка с вируса. Това предизвика доста реакции и свръхреакции и предупреждения, че с тези правомощия ще започне едно „безконтролно подслушване“. Ще опитам да направя няколко кратки уточнения и след това да опитам да обясня защо въпреки, че злоупотреби са много малко вероятни, текстът в закона е лош. Не, МВР няма да ни подслушва. В трафичните данни не влизат данни за самите разговори и съобщения, така че това е технически невъзможно. Влизат метаданни – с кого сме говорили, кога, колко дълго, както и към кои клетки сме били вързани, т.е. приблизително какво ни е било местоположението. Ако трябва да сме прецизни, последното не са трафични данни, а данни за местоположение, но и те влизат в обхвата на Закона за електронните съобщения (ЗЕС): 1. проследяване и идентифициране на източника на връзката; 2. идентифициране на направлението на връзката; 3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката; 4. идентифициране на типа на връзката; 5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство; 6. установяване на идентификатор на ползваните клетки. Конкретната мярка, обаче, се отнася само до точка 6 – използваните клетки. Т.е. само проследяване на придвижване. Не, МВР няма да го прави безконтролно – мярката е предвидена само за случаите, в които е нарушена принудителна карантина. Законът не дава право да се искат данни в други случаи. Това е на теория, на практика ще видим след малко. И не, мярката не е противоконституционна (поне на пръв поглед от човек без опит в тълкуване на конституционни норми), защото в извънредно положение някои конституционни гаранции, вкл. това на неприкосновеност на комуникацията и за защита

Continue reading

10 дигитални мерки във връзка с коронавируса

Поради извънредното положение във връзка с вируса COVID-19 има много мерки, които могат и трябва да бъдат взети. Те са комплексни – здравни, информационни, нормативни, организационни, технически. Надали има човек, който може да даде с увереност пълен списък от мерки, които трябва или не трябва да се вземат. Информацията и ситуацията се променя често, Световната здравна организация публикува общи препоръки. Аз нямам претенции да разбирам от епидемиология, затова няма да обяснявам за изправяне на криви, да строя математически модели на заразата. Не съм и икономист, че да изчислявам ефекта върху икономиката на една или друга мярка. Но все пак има област, в която мога да дам препоръки – дигиталната. Тъй като приоритетът на извънредното положение е социално дистанциране, т.е. да се минимизират контактите между хората, информационните технологии предоставят такава възможност, ако бъдат използвани правилно от публичните институции. Затова предлагам 9 мерки, които институциите могат да предприемат, за да намалят напрежението, за да не спира животът и да не бъдат излагани хора на излишен риск. Повечето мерки не изискват нормативни изменения, а само ясни правила и организация в публичния сектор. 1. Единна информационна точка с въпроси и отговори. В момента МЗ и МВР публикуват информация на сайтовете си, но тя е или „ето ви една колекция от заповеди, четете“ или откъслечна и трудно проследима във времето. Националният щаб няма сайт. Нужно е да има единна информационна точка, към която всички сайтове на институции, включително на Министерския съвет, да водят. На нея да има актуална информация, както и лесна за ориентиране секция с въпроси и отговори. На едно място, а не препращаща към сайтове на Външно, на МЗ и т.н. Въпроси като „трябва ли да си затворя търговския обект“ (с възможност за избор на типа дейност и динамичен отговор), какво да правя ако се прибирам от чужбина, къде да отида ако имам

Continue reading