Ролята на бащата през първата година

В началото на месеца Оги стана на една годинка. След година бащинство ми се иска в една малко по-лична публикация да споделя размисли за ролята на бащата в целия процес. Първата година е „код червено“ – всичко се променя много бързо, сблъсквате се с неща, които за първи път виждате, и за които няма „верен отговор“. Предвид статистиката, че рискът от развод се увеличава в първите години след раждането, периодът поставя под особено напрежение отношенията на родителите. Приоритетната задача, разбира се, е малкото човече да расте здраво, наспано, нахранено и жизнерадостно. Но това е функция на много неща, в т.ч. информираността, дисциплината и организираността на родителите, но най-вече на тяхната психическа възможност да напредват с „мисията“ бебе. А колкото и да помага бащата, психическата тежест диспропорционално пада върху майката – тя е тази, която стои по цял ден вкъщи с едно много сладко, но изискващо и не особено разнообразно същество. Без хора, които да ѝ помагат, с които да споделя ежедневието. Сама през голямата част от деня. И тя е тази, чийто живот е най-преобърнат. Има африканска поговорка, че има нужда от цяло село, за да се отгледа дете. И тя е важала до голяма степен и за нашия континент до неотдавна. Децата са гледани от роднини, съседи, техните деца и внуци. И това е позволявало както много по-лесно предаване на знанията, така и доста по-малко стрес за майката. В цивилизования свят, обаче, майката и бебето са между четири стени, извън които има предимно непознати, които най-много да се усмихнат на бебето на улицата (но и това е рядко). А тези, от които могат да черпят практични знания и за гледането на бебето, и за психическото си здраве – техните родители – почти нищо не помнят (а дори и да помнят, са препоръки, които междувременно са се променили – напр.

Continue reading

Квалифициран електронен подпис на юридическо лице не съществува

Юридическите лица у нас (или по-точно законните им представители) си имат квалифицирани електронни подписи, с които ползват електронни услуги от държавата (и по-рядко – подписват договори, макар че това би било чудесно). Само че такова нещо като квалифициран електронен подпис на юридическо лице няма в правната рамка на електронните подписи. Да цитирам Регламент (ЕС) 910/2014, който урежда материята: 14) „удостоверение за електронен подпис“ означава електронен атестат, който свързва данните за валидиране на електронен подпис с физическо лице и потвърждава най-малко името или псевдонима на това лице Та, електронните подписи на юридически лица доставчиците ги водят делегирани електронни подписи (или нещо подобно), за да бъдат все пак коректни спрямо законодателството. Но какво всъщност правят – вписват ЕИК (и името) на фирмата в удостоверението за квалифициран електронен подпис. Толкова. Това, обаче е голям проблем. И голяма глупост. Тя е глупост както на администрацията, която изисква ЕИК в удостоверението за електронен подпис, така и на доставчиците, че го издават. Нека да обясня защо. Вписването на ЕИК в КЕП (наложило се съкращение, значещо „квалифициран електронен подпис“, но реално визиращо удостоверението за квалифициран електронен подпис или по терминологията на eIDAS – квалифицираното удостоверение за електронен подпис) означава едно нещо – този човек, който е приносител на удостоверението, има представителна власт по отношение на дружеството, вписвано в удостоверението. Тази представителна власт (дали в качеството му на управител или упълномощено от управител лице) се проверява в момента на издаването на удостоверението за електронен подпис и се вписва там. Оттам нататък администрациите, предоставящи електронни услуги (напр. НАП), разчитат на вписаното ЕИК в удостоверението. Проблемът идва, когато управител бъде сменен или пълномощно бъде оттеглено преди изтичане на срока на КЕП-а (който може да се издава за три години). В този момент човек без представителна власт продължава да може да представлява дружеството пред администрацията (а и някои банки) и това

Continue reading