Има ли македонски език?

Онзи ден, по повод становище на БАН, че македонски език няма, публикувах следното, което предизвика много онлайн полемика: И на кого е нужно БАН да обяснява, че няма македонски език? Македонски език има. Как се е появил на езиковата карта и дали не е имало политическо влияние в първоначалната книжовна норма няма значение за днешния ден, в който не просто има македонски език, ами мнозинството от българите няма да разбират повече от 60%, гледайки македонска телевизия, напр. Езикът, това е диалект с армия. Няма ясно дефинирана разлика между език и диалект. И няма нужда да изобретяваме такава, за да смущаваме геополитическия прогрес. Темата, обаче, е по-сложна и просто „има“ и „няма“ са не са достатъчни отговори. Затова ще опитам да обясня, особено за хората, които смятат несъществуването на македонски език за въпрос от национално значение. Лингвистиката, като наука, която се занимава с изучаване на езика, не прави разлика между език и диалект. Няма такава. Дали едно нещо се нарича език или диалект е въпрос на други съображения. Най-значимото от които – наличието на геополитически субект, който да застане зад дадено наречие и да го нарече език. А как така няма такава? За да има са ни нужни два компонента. Първият е отдалеченост на езиците. Има начини това да бъде изчислено с някакво приближение. Не е тривиално, но комбинация от лексикална отдалеченост (колко думи, и по-конкретно колко основни думи, напр. от списъка на Суодеш) се различават; фонологична отдалеченост – колко звуковите правила се различават; морфологична и синтактична отдалеченост – доколко, грубо казано, „граматиката“ се различава. И да кажем, че събираме единен индикатор за отдалеченост на база на претегляне на гореизброените. Идва обаче въпросът без отговор – къде слагаме границата? На отдалеченост = 1, 5, 7, 12? И защо? Македонският диалект ли е на българския, белоруският диалект ли е на украинския, австрийският

Continue reading

Защо новите трудови книжки няма да са електронни?

В последните няколко месеца за втори път се появява новината за новите трудови книжки, а именно – че не просто няма да са електронни, а ще се смени дизайна им с по-грозен. Трудовите книжки са един ужасен анахронизъм, който трябваше отдавна да е в историята, но по някаква причина не е. Министерство на труда предлага нищо да не се промени по същество и да продължаваме да мъкнем един (в някои случаи) парцал по работодатели, които с нечетим почерк, замазан от огромни печати, да пишат никому ненужна информация. Защо са ни нужни изобщо трудови книжки? На пръв поглед не ни трябват – всеки трудов договор се регистрира в НАП, т.е. НАП има необходимата информация, а осигурителният стаж се пази в НОИ. Само, че както винаги, „нещата са малко по-сложни“. Има разлика между осигурителен стаж и трудов стаж. Каква е разликата – може да прочетете на тази „красива“ страница на Главна инспекция по труда. Макар синдикатите да държат на тези разлики, отпадането им би улеснило много системата. Още повече че напр. управителите на фирми не трупат трудов стаж, защото не са на трудов договор, а на договор за управление и контрол, т.е. действащото положение активно наказва предприемачи, които в малките фирми много често вършат същата работа, като работниците, но се водят управители. „Клас прослужено време“ са добавка към заплатата, чието отпадане няма да навреди на никого (и не, работниците няма да вземат по-малко пари; ако тази добавка има значение, работодателите просто дават по-ниска основна заплата, за да се стигне до договорената нетна заплата.) В трудовата книжка има и други параметри, които в момента никъде не се записват – код на професия, основание за прекратяване на правоотношение, работа на пълен или непълен работен ден и др. Но дори политическото решение за отпадане на трудовия стаж и приравняването му към осигурителния да е прекалено

Continue reading