Кратък анализ на местните избори

Първият тур на местните избори приключи. И макар да остават много важни балотажи ми се ще да направя няколко коментара в полето на демократичната общност. По-точно – шест. 1. Безсмислено и неадекватно да се хвърлят обвинения във всички посоки относно местните избори. Никой не печели и никой няма да си промени мнението. 2. Бакалските сметки не работят. Игнатов + Бонев не е по-голямо от Манолова. Ако Бонев беше кандидат на ДБ, много от тези 80% от неговите избиратели, които не са симпатизанти на ДБ (според екзит пола), нямаше да гласуват. Същото щеше да е и ако беше подкрепен независим – медиите щяха да побързат да го асоциират с ДБ и де факто да е наш кандидат с друг номер, а атаките срещу него в по-свинските медии щяха да са като към „кандидата на Сорос“, каквито заявки даде ПИК в началото. 3. Положително е, че Бонев привлече толкова нови избиратели. Не просто защото ще бъде общински съветник, а защото по този начин обществената подкрепа за политиките, които вярвам ще бъдат съвместно прокарвани в общинския съвет от Демократична България и него, ще е по-широка. А това е важно – не просто колко съветника гласуват за едно или друго, а колко хора стоят зад това. 4. В крайна сметка няма нищо разцепено и нищо разделено освен едни 200 души във фейсбук, които сън не спят да посочат кой е виновен. Има поле за разширяваща се общност и това ще го видим в общинския съвет съвсем скоро. 5. Демократична България постигна добър резултат. Знам, че много хора го определят като пълен провал, но това е най-добрият резултат на демократичната общност за последните 12 години – има най-голяма група в общинския съвет (12 души) и кандидатът за кмет е получил най-висок процент от гласовете. Да, това не е победа, но е важна стъпка в правилната

Continue reading

Електронни обществени поръчки – хронология на липсата

Електронните обществени поръчки са нещо, за което все повече хора се сещат да говорят. Предизборно, разбира се, и повърхностно. Електронните обществени поръчки предполагат повече прозрачност и по-малко корупция. Ако бъдат направени както трябва, това със сигурност е така. Ако се качват едни сканирани документи в обикновено хранилище за документи, както вероятно някои си го представят, полза няма. Но в следствие на директивата на ЕС за обществените поръчки, би трябвало дс има национална централизирана система за електронни обществени поръчки – електронно обявяване, кандидатстване, отваряне на оферти и т.н. Да разгледаме, обаче, хронологията на събитията: 2014г.: ЕС приема директива за задължителна централизирана платформа за обществени поръчки във всяка държава-членка (наред с хармонизирането на обществените поръчки в ЕС), срок за транспониране от местните парламенти – 19 април 2016. Срокът за въвеждане на е-обществените поръчки е 18 октомври 2018. 2016г. (март): проектът за електронни обществени поръчки е добавен в пътната карта за електронно управление като приоритетен (добавен с мое участие през септември 2015, но приет от МС март 2016). С това на практика се осигурява и финансиране за проекта по Оперативна програма „Добро управление“ (не автоматично, разбира се, но прави проекта финансируем без допълнително одобрение) 2016г: (15 април) Българският парламент приема новия Закон за обществените поръчки, като срокът за електронните обществени поръчки е юни 2017г. 2016г стартира процедурата за система за обществени поръчки, но КЗК я „порязва“ 2017г.: процедурата за електронна система за обществени поръчки стартира наново 2017г.: парламентът се сеща, че тая няма да я бъде, и отлага влизането в сила за 18 октовмри 2018, т.е. крайният срок по директива 2018г.: парламентът се сеща, че и тая няма да я бъде, и изтрива изцяло члена, като прави нов, в който срокът вече е 1 ноември 2019г. 2019г.: системата за електронни обществени поръчки е пусната, но още не е готова и липсват важни функционалности.

Continue reading