Киберсигурна работа

Напоследък отваряш вестника – киберсигурност, отваряш хладилника – киберсигурност, пускаш телевизора – киберсигурност, пускаш пръскачката – киберсигурност. Хакнаха НАП, вицепремиер със сертификат за компютърна грамотност заяви, че е достатъчно квалифицирана да ръководи съвет по въпроса, а явно сега ще искаме такъв ресор в Европейската комисия. Макар че вече съм писал веднъж за киберсигурността, ми се ще да разгледам темата малко повече, особено от гледна точка на публичните институции и накрая ще опитам да отговоря на въпроса „може ли България да е киберсигурна“ Имаме стратегия за киберустойчива България, която не мисля, че се спазва, и за която може би съветът по киберсигурност не беше чувал. Имаме закон за киберсигурност, в който има абстрактни организационни мерки (той е транспонирана европейска директива, така че не е по наша инициатива). Имаме наредба към този закон, която е доста причлина, но между съществуването на добра наредба и нейното прилагане има разлика. Имаме и шаблон на техническо задание, което всички нови системи трябва да ползват. Там сме се постарали да опишем възможно най-много неща, които изпълнител и възложител изрчно да проверят – уязвимости като тази в НАП, напр, също са там. Както стана ясно от теча в НАП, а и от редица пробиви напоследък, нивото на киберсигурност е ниско. (Някои пробиви не стават публично достояние, но можем да питаме govcert-а, звеното за реакция при киберинциденти, колко сигнала за уязвимости е приел). За да имаме пълна картина колко зле са нещата, трябва да един пълен одит на сигурността на всички системи. Но той най-вероятно ще ни каже това, което вече знаем – че нивото е ниско. В допълнение на въпроса по-горе, ще отговоря и на още три: „защо системите са уязвими“, „кой може да злоупотреби с това“ и „какво може да се направи“ Системите са уязвими по две причини. Първата е, че по принцип е трудно да

Continue reading