Обобщение на теча на данни в НАП

Много се изговори и изписа по повод „НАПЛийкс“. Аз успях да се включа в какафонията с няколко телефонни интервюта и едно телевизионно. Но в такъв формат, дори да е по-дълго, не може да се изложи всичко в структуриран и систематизиран вид. Затова ще опитам тук. Инцидентът Към медиите, през имейл в безплатна руска имейл услуга, беше изпратен линк към архив са 11 GB данни от базите данни на НАП. Имаше как да се сдобия с данните, но по ред причини не съм ги разглеждал и анализирал все още – едната е, че имах доста друга работа, а другата – че все пак това са данни, които представляват защитена от закона тайна и нямам добра причина да наруша тази тайна. По информация на хора, които са разгледали данните, вътре има ЕГН-та, три имена и осигурителни доходи на милиони граждани, номера на лични карти, както и данъчни декларации, граждански договори, а също и данни от други инстутуции – Агенция по заетостта, Агенция Митници, Агенция за социално подпомагане. Има данни за чуждестранни юридически лица, и любопитни данни, като напр. файл, озаглавен QneQnev. Дали изтичането на тази информация е фатално – не. Дали е голям проблем – със сигурност. Ако не беше, нямаше данъчно-осигурителната информация да се ползва със специален статус (и НАП често да ползва тайната на тази информация като аргумент да не обменя данни с други институции). Данни на почти всички български граждани са изтекли и това е огромен проблем, без значение колко се опитват някои политически фигури да го омаловажат. Как? Няма официална информация как е станал пробивът, но на няколко места излезе слух, че е т.нар. SQL инжекция. Това звучи правдоподобно, така че ще коментирам него. SQL инжекциите са сред най-простите уязвимости – хакерът вкарва специално подготвен текст в дадено поле и получава контрол над базата данни, защото разработчикът не

Continue reading

Консервативно ми е…

За несъществуващата консервативна вълна писах преди време, а европейските избори потвърдиха това – либералните формации (АЛДЕ и Зелените) спечелиха най-много, а броят консервативни евродепутати горе-долу се запази (а след излизането на Великобритания ще се стопи). Но все пак продължаваме да сме облъчвани с консервативното и традиционното, и как в България то е силно и се противопоставя на прогнилия европейски либерализъм. И разбира се има академични дефиниции за що то то консервативното, либералното, прогресивното и т.н., но дори с най-изчистеното им тълкуване не можем да етикетираме прецизно даден човек. Всеки е някъде в многоизмерния политически спектър между ляво, дясно, консервативно, прогресивно, либерално, антилиберално. И все пак, обвиненията към „градските жълтопаветни либерали“, и към мен в това число, са че не сме консервативни, че мразим традиционното и изконно-българското, че се срамуваме от историята и обичаите си или с други думи, че сме някакви безродни хипстъри, които смятат, че всичко започва с тях. Похватът по обрисуването на група хора по този начин е отчасти пропаганден, отчасти е следствие на някои зле комуникирани тези, отчасти е базиран на някои крайности. Аз, моя милост, съм либерал. Което, разбира се включва класически либерализъм и умерена доза прогресивизъм. Включва свобода на индивида. И съм либерал, колкото и това да е мръсна дума в българския политически пейзаж. Но също така не съм жълтопаветния хипстър, който често бива иронично обрисуван. Може би, всъщност, съм по-консервативен и традиционен от много определящи се за такива. Как така съм консервативен, нали съм либерал? Ами… да караме по списък. Вярвам в Бог, макар да не съм ритуално-религиозен. Чел съм Библията няколко пъти. Що се отнася до традиционното семейство – преди 5 месеца ни се роди едно прекрасно дете. Традиционалист съм – харесвам балканска музика, обичам да гледам народни танци на музика, изсвирена с народни инструменти. Обичам и историята ни, като малък изчетох всички

Continue reading