Време е да се откажем от машинното гласуване

Машинно гласуване се осъществява на български избори от доста години – първо експериментално, а след това – реално. Но всъщност нямаме ясна картина на неговата полезност и рисковете му. Аз съм писал и преди за проблемите с машинното гласуване, но тогава само намекнах, че е добре то да отпадне. Сега го казвам с по-висока увереност – време е да се откажем от машинното гласуване. Да, немалко хора гласуваха на машина на европейските избори (27% в секциите, в които имаше машини). Но освен, че това е под една трета от гласувалите в тези секции, има една единствена полза от този вид гласуване и тя е избягване на грешки при броене от страна на секционните избирателни комисии (СИК). Само че, както ще видим по-надолу, това предимство е само теоретично. Ще започна с няколко конкретни проблема от европейските избори (някои от които съобщени от застъпниците на Демократична България), след което ще разгледам и принципните проблеми. Секционната комисия не въвежда резултата от машинното гласуване в протокола и изпраща машината директно в РИК. В секциите, в които имаше наши застъпници, последва сигнал до РИК и впоследствие резултатите бяха въведени в протоколите. Не мога да съм сигурен обаче за секции, където е нямало грамотни застъпници. Преференциите от машинното гласуване липсват в много от секциите, како писа „Отворен парламент“ В една секция машината е извадила 88 гласа в протокола, а в кутията с разписки е имало 93 подадени гласа. В друга секция в разписката е била маркирана преференция при глас за независим кандидат. В трета секция машината в един момент изписала „Край на лимита за гласуване“. И трите случая изглеждат като бъгове в софтуера. Тези конкретни проблеми са следствие от множество принципни такива: Секционните комисии не са достатъчно обучени, за да се справят с изборния процес. Въпреки методическите указания, масово се правят пропуски при попълването на протоколите.

Continue reading