Привижда ли ни се руска заплаха?

Когато се спомене „хибридна война“, или заплаха от руски хакери, или фалшиви новини, или по-общо вмешателство във вътрешните работи на други държави, някои хора го подминават пренебрежително. „Само Русия ви се привижда“, „не е Русия проблемът“, „каква е тая измислена хибридна война“ и т.н. Но за съжаление опитите за руско влияние в други страни са реални и са много и различни по вид, предимно базирани на похвати и наръчници на КГБ от времето на студената война, претоплени за интернет ерата, където, оказва се, са доста ефективни. Това включва: Хакване на политически организации – Дали Тръмп победи Хилъри Клинтън заради руската подкрепа или не, и дали е искал и координирал тази подкрепа или не не са теми на тази статия. Но руски хакери, пряко или непряко свързани с руските служби, атакуват мрежите на Демократическата партия, както и отделни членове на кампанията на Клинтън. Това е детайлно описано в обвинението на Робърт Мълър срещу 12 руски агенти (и е доста интересно да се прочете). Компанията CrowdStrike първа идентифицира атаката. Същото стана с френските избори и имейлите на кампанията на Макрон. Руски агенти опитваха да хакнат и международната организация, която следи за неизползването на химически оръжия. И това са само случаи, за които знаем. DDoS или т.нар. „отказ от услуга“. След като Естония през 2007-ма сваля съветски монумент, всички институции в страната са засипани от фалшив трафик и държавата на практика спира. Атаката срещу българските институции по време на изборите през 2015-та също с голяма вероятност е с руски източник. Общо взето, когато целта не е да се придобие информация, а да се създаде хаос, този метод е „за предпочитане“ Фалшиви новини – това е доста по-масирана кампания, отколкото изглежда на пръв поглед. Преди година беше публикуван доклад за руската пропаганда в България. Там могат да се прочетат много интересни неща, като например

Continue reading

Време е да се откажем от машинното гласуване

Машинно гласуване се осъществява на български избори от доста години – първо експериментално, а след това – реално. Но всъщност нямаме ясна картина на неговата полезност и рисковете му. Аз съм писал и преди за проблемите с машинното гласуване, но тогава само намекнах, че е добре то да отпадне. Сега го казвам с по-висока увереност – време е да се откажем от машинното гласуване. Да, немалко хора гласуваха на машина на европейските избори (27% в секциите, в които имаше машини). Но освен, че това е под една трета от гласувалите в тези секции, има една единствена полза от този вид гласуване и тя е избягване на грешки при броене от страна на секционните избирателни комисии (СИК). Само че, както ще видим по-надолу, това предимство е само теоретично. Ще започна с няколко конкретни проблема от европейските избори (някои от които съобщени от застъпниците на Демократична България), след което ще разгледам и принципните проблеми. Секционната комисия не въвежда резултата от машинното гласуване в протокола и изпраща машината директно в РИК. В секциите, в които имаше наши застъпници, последва сигнал до РИК и впоследствие резултатите бяха въведени в протоколите. Не мога да съм сигурен обаче за секции, където е нямало грамотни застъпници. Преференциите от машинното гласуване липсват в много от секциите, како писа „Отворен парламент“ В една секция машината е извадила 88 гласа в протокола, а в кутията с разписки е имало 93 подадени гласа. В друга секция в разписката е била маркирана преференция при глас за независим кандидат. В трета секция машината в един момент изписала „Край на лимита за гласуване“. И трите случая изглеждат като бъгове в софтуера. Тези конкретни проблеми са следствие от множество принципни такива: Секционните комисии не са достатъчно обучени, за да се справят с изборния процес. Въпреки методическите указания, масово се правят пропуски при попълването на протоколите.

Continue reading