Електронното управление срещу корупцията

Апартаменти, тераси, къщи за гости. Скандалите, които „бушуват“ от повече от месец и могат да променят политическия пейзаж. Всички параметри на корупционните практики вече са ясни и няма нужда да ги повтарям. Иска ми се обаче да разгледам скандалите от една друга гледна точка – електронното управление. Може би не изглежда свързано, но всъщност е ключов фактор. Първо – какво е електронното управление? То не е просто електронни услуги, те са само върхът на айсберга. Електронното управление стъпва на електронизираното събиране и съхранение на информация, и то информация имаща правно значение. С други думи, това, че имаме електронни регистри и законоустановени правила по тяхното поддържане е в основата на електронното управление. Какво общо има това с корупцията? Да проследим как бяха установени апартаментите, терасите и къщите за гости. Свободна Европа, Антикорупционният фонд и Бивол използваха публични електронни източници – Имотния регистър, регистъра на имуществените декларации, регистъра на получилите помощи по програмата за развитие на селските райони. Без тези източници скандалите щяха да са непроверими слухове. А имотният регистър, регистрите по оперативните програми (обединени в системата ИСУН), имуществените декларации, търговският регистър, регистърът на обществените поръчки и още един куп регистри представляват основата на електронното управление. Администрацията е длъжна да ги попълва и въздействието „отгоре“ е трудно до невъзможно. Никой не може да „пипне тайно“ информация за фирмата ви, никой не може ей така да влезе и да изтрие данни за имот в Имотния регистър. Ако декларация за имуществено състояние липсва, това само по себе си би генерирало скандал. Обществените поръчки се вписват не само в българския регистър, но се изпращат и към европейски такъв. Но какво като са електронни – и на хартия да бяха, пак щеше да може някой да отиде и рови в информацията. Това има два аспекта. Първият е автоматизирането на работата – с данни в електронен вид

Continue reading