Мантрата „ЕНП“

Мантрата „ЕНП“ се появи във Фейсбук, съвсем очаквано, преди европейските избори, и отчасти с цел да създаде шум в Демократична България. Погледнато отгоре, ЕНП е дясноцентристкото, проевропейско семейство, към което, логичнo, всички дясноцентристи трябва да се присъединят. ЕНП има своите много кусури (еврозаконодателството, срщеу което съм имал най-остри позиции, напр. чл. 13, винаги се подкрепя от ЕНП), но съм склонен да се съглася, че тези проблеми могат да бъдат решавани и са нормална част от демократичния процес. Но искам да дам друг поглед върху ЕНП – дългосрочният им тренд. От 1999-та досега ЕНП губи подкрепа. По половин процент от 99-та до 2009-та, и 6.5% през 2014. По-интересното е каква е структурата на тази подкрепа. Разбих евродепутатите от последните два избора – 2009 и 2014 на „Източен блок“ и „Западна Европа“ (като Гърция и Кипър са част от „западна Европа“), за да видя как се движи ЕНП в тези два сегмента. Източният блок има близо 27% от местата в Европейския парламент. Останалите 73% са за западна Европа. През 2009-та ЕНП има 32.5% от депутатите си от източния блок. През 2014-та този процент расте до 39. ЕНП се превръща в ХДС+източноевропейски Борисовци. (ХДС – немският християндемократически съюз). Германия+Източна Европа правят 65% от депутатите на ЕНП. Всеядността на ЕНП, започваща от приемането на Берлускони и кулминираща в неизключването на Орбан е един от факторите, които според мен отблъскват избирателите в западна Еверопа. Другото, разбира се, е цялостното отслабване на традиционните партии, както в дясно, така и в ляво. Предизборните прогнози за вота през май са за още спад както в резултата на ЕНП, така и в този на ПЕС. В тази светлина, сляпото залагане на ЕНП като гарант за дясноцентристка обединена Европа според мен е грешка. ЕНП ще продължи да си затваря очите за местната корупция в източна Европа, за да си осигури

Continue reading

Съмнителни новини

Има един вид новини, излъчвани в централните новинарски емисии, които създават голям шум в социалните мрежи (в т.ч. „класическите социални мрежи“, т.е. кръчмите). Новини, които не са водещи и дори често не са новости. Напоследък имаше немалко примери, но аз ще се спра на две – за коледния базар в Брюж и за френските училищни формуляри. Забележете, че това не са „фалшиви новини“ – фактологията в тях не е грешна. Непълна е, но не е грешна. Коледният базар в Брюж наистина вече се казва „зимен базар“, а във френския парламент наистина е имало предложение в училищни формуляри да се използва „родител 1“ и „родител 2“. Но въпреки негрешната фактология, има нещо съмнително в тези новини. Съмнителните неща са три: Защо това е новина? – защо наименованието на коледен базар в Белгия или административни бланки във Франция заслужават място в българските новини? Не е от липса на какво да се каже, тъй като има доста по-значими неща, които се пропускат. Иначе имам и други предложения за новини – това, че лидерът на шотландската партия нарече Тереза Мей лъжкиня в парламента; мерките на немската власт срещу епидемията от морбили; сезирането на конституционния съд на Ямайка дали електронната идентичност е конституционна; изборите в Антигуа и Барбуда през 2018. Да, и тези новини имат малко до никакво значение за България, точно както белгийския коледен базар и френските бланки. Отговорът „защо това е новина“ е именно реакцията, която се очаква да предизвика – реакция, на възмущение. И затвърждаване на тезата за „прогниващия западен свят“. Теза, която се поддържа от пропагандата на Съветския съюз много отдавна и никога не е спирала да се лее от руски сайтове за фалшиви новини. Но вече „цаката“ е намерена и тези новини не са само в конспиративни групи във Фейсбук, в които се споделя как „Швеция легализира кръвосмешението“. Пропуснатите нюанси.

Continue reading

Няколко думи за електронното гласуване на Да, България!

Да, България проведе вътрешни избори по електронен път за излъчване на кандидати за европейски избори (като част от листата на Демократична България). Ето и резултатите. Трябва да отбележа, че макар хората да смятат, че аз съм свършил всичко, това не е така – програмисти-доброволци свършиха повечето работа по приложението, аз основно „давах акъл“, преглеждах кода за уязвимости и написах някои базови криптографски компонента. Ще отделя само два абзаца за контекста, след което ще мина на по-практически въпроси. Да, това е първото електронно гласуване в България в политически контекст и като такова има за цел да се противопостави на наративна на парламентарното мнозинство, че всичко е много опасно и в никакъв случай не трябва да се прави. Политическото послание е, че може. На всички е ясно, че националната система би изисквала по-сериозна разработка, повече тестове, повече защита, повече оперативна сигурност и т.н. Ясно ни е, че не може да вземем приложението и да го пуснем на национални избори. Но предвид, че за приложението са похарчени 0 лева и е изградени с доброволен труд, това е по-скоро нормално. Ясно е обаче, че държавата от една година „седи“ върху техническо задание за система за електронно гласуване и нищо не прави по въпроса. Дори не пуска поръчка с цел да експериментира. Та, едно такова вътрешно електронно гласуване може да е аргумент за „отпушване“ на тоя процес. А сега по същество и в отговор на някои от по-сложните и по-неудобни въпроси. Първо, най-сложният въпрос – как гарантираме, че резултатите не са фалшифицирани. И това е сериозен въпрос по принцип към електронното гласуване. В нашия случай взехме следните мерки: Отворихме кода на компонентите на приложението, свързани с електронното гласуване. Някои избиратели се похвалиха, че първо са прегледали кода и след това са гласували. Отворихме само компонентите за гласуване, защото приложението има доста други функционалности, които са

Continue reading