Борба с фалшиви лекарства по грешния начин

Вчера прочетох новина, че половината аптеки в България трябвало да затворят на 9-ти февруари, защото нямало да отговарят на европейска директива. Става дума за директивата за верифициране на лекарства с цел борба с фалшиви такива, при която всеки производител на лекарства ги вкарва в една база данни, а всяка аптека или болница, която ги (про)дава на краен потребител, ги верифицира в системата преди да ги даде. Първото двуминутно проучване показа, че директивата е от 2011-та и какво по дяволите са правили всички 8 години, не им е виновен ЕС за това. После обаче се разрових в темата, и… Европейската комисия е сътворила една тъпотия, за която не можем да обвиняваме българските аптеки. Тъпотия, която не е изключено да е примесена и с корупция, за да може едни фирми да си доставят софтуера за националните звена на системата на 28 държави-членки. Та, това на пръв поглед просто за техническа реализация решение, е толкова усложнено, че според мен едвам е заработило и поддръжката му ще бъде ужас. Направили са централен EU Hub, и 28 национални системи, които да се синхронизирт с този hub. Защо това е нужно и защо е задължително? На теория, защото държавите-членки са суверенни и трябва да имат базата си данни. На практика няма нужда. Която държава желае, може да има копие „за четене“ на данните. Така или иначе производителите ги публикуват в централната система. Ако пък идеята е била да се разтовари централната система от заявки за проверка – не звучи като добра идея да създадеш организационно усложнение, за да си спестиш централизираното управление на няколко десетки сървъра. Българската организация, която въвежда системата си е свършила прилично работата – една от първите държави сме, която въвежда националната система, използвали са одобрен доставчик, провели са кампании, изпращали са писма, отчели са колко са получени и по какви причини. С

Continue reading

Да поговорим за ИТ фирмите и обществените поръчки

Покрай поръчката за тол системата и електронните винетки, както и преди това покрай падането на Търговския регистър, както и винаги, когато има някакъв публично видим проблем с някоя държавна или общинска информационна система, често се срещаше тезата за некадърните фирми, които правят обществени поръчки и как само някоя читава фирма да вземе поръчка, всичко ще е наред. Отдавна си мисля да напиша нещо по въпроса и ще използвам случая. Няма обаче да споменавам фирми и да ги класифицирам като добри или лоши, защото, както ще видим по-долу, нещата изобщо не са черно-бели. Може би ни се иска да се направи един черен списък на фирми, на които да не се дават обществени поръчки и всичко ще си дойде на мястото. Само че факторите са доста повече – ще опитам да ги събера в списък, без да опитвам да ги подреждам по важност. А този въпрос е важен, защото в крайна сметка реализацията на електронното управление минава именно през ИТ поръчки, и то доста такива. Некадърни фирми – да, ясно е, че има такива и то немалко – фирма с 1 старши разработчик и 7-8 младши за колкото може по-малки заплати, да наливат код, и все нещо ще излезе. Старшият разработчик ще следи процеса, и готово. Той самият може да не е достатъчно добър, но поне има опит. След това тези младши разработчици се изстрелват при първа по-адекватна възможност, защото виждат какъв ужас е. Има и други фирми – които си имат разработчици и мениджъри с опит, но просто никога не са правили софтуер както трябва. Винаги е било с процес „каубойско писане на код“, и „мазане“ – без оглед за производителност, информационна сигурност, удобство… и все някой друг е виновен. Някои не ползват контрол на версиите, не знаят какво е уеб-услуга и като цяло – останали са в 90-те. Виждал

Continue reading