Отлагат електронното гласуване

Когато преди една година на едно събитие отидох при проф. Михаил Константинов и го помолих да не говори неща за електронното гласуване, които са твърде опростени, за да се верни, той се обиди и каза, че бил математик и не лъжел. Причината да го призова към повече коректност беше, че неговите клишета след това стават политически опорни точки. И онзи ден ги чухме едно към едно от премиера. „Пробиха естонските карти“, „Холандия го забрани“, „Германският конституционен съд го забрани“, „Намесиха се в американските избори“. Разговорът беше на нивото на пияници в квартална кръчма…“ама то това беше фейсбук“..“ама изборите бе, изборите“.. „фейсбук няма общо“ … „американските избори!“. Неудобно ми беше чак… А в конкретика, за всички тези митове съм писал и преди, но ето и тук накратко – част от естонските карти имаха потенциален проблем, с който срещу няколкостотин долара на карта, можеш да подпишеш нещо вместо собственика на картата. Сериозен проблем, но откриваем при опит за злоупотреба. Естонските власти обявиха, че не е установено някой да се е възползвал. Освен това цената е доста повече от цената на един купен глас. Та не е точно „естонските карти ги пробиха“. Даже хич. Холандия и Германия го били забранили. И двете са се отказали от конкретни реализации на машинно гласуване по различни причини. Т.е. малко общо с темата. Решението на констутуцуонния съд в Германия не изключва да има електронно и машинно гласуване, но поставя високи изисквания. Т.е. хич не е „Германия и Холандия го забраниха“. „Никой не знае кой стои от другата страна като гласува“. Електронната идентификация е именно начинът да се идентифицира кой стои от другата страна. За съжаление, въпреки че прокарахме закон и оставихме готов проект, идентификация още няма (по темата писах преди една година). Освен това отлагат и електронните лични карти с една година (тъй като пускането на една

Алгоритмична и технологична прозрачност [презентация]

На тазгодишния OpenFest (конференция за отворени технологии) реших да говоря по малко по-абстрактна тема. А именно – как нямаме представа какво правят технологиите около нас и че това е опасно, както индивидуално за нас, така и за обществата ни. В английската си статия по темата отбелязах, че по принцип не обичам твърде общи презентации, особено когато са поднесени от някой, който нито има идея от технологията, нито има идея какво е „публични политики“, защото става манджа с технологични грешки и свръх-желание за регулация. Надявам се да съм представил по-адекватен поглед върху темата. А тя е важна, защото алгоритмите и технологиите като цяло започват да ни променят и това не винаги е към по-добро. Не съм технологичен скептик, даже напротив, но всеки инструмент може да бъде използван по различни начини. Понякога дори да няма зла умисъл, има негативни странични ефекти. Затова тезата ми е, че най-важната първа стъпка е прозрачността – да знаем какво и как се случва около нас. Да знаем кой има достъп до автомобила ни или до домашното устройство за измерване на фините прахови частици, да знаем защо YouTube ни препоръчва усилено видеа против ваксините или твърдящи, че земята е плоска, да знаем защо Facebook ни показва реклама за депресия и защо ни предлага за приятел онзи човек от съседната маса в кръчмата снощи. Да знаем дали самоуправляващата се кола ще избере да убие детето или бабата, дали фризерът ни не изпраща разговорите ни вкъщи към компанията-производител, дали да си купим врата за апартамента с „електронно заключване“ (или след декомпилиране на приложението да се хванем за главата и да се откажем). А какво като знаем защо и как? Колкото повече знаем, толкова по-информиран избор правим. Толкова по-малко могат да ни манипулират (не че знанието елиминира тези влияния, но поне ни помага да сме нащрек). Толкова по-малки са рисковете

Моята лингвистична история

Тази година е 35-тата годишнина на ученическата лингвистика в България – състезания, олимпиади, семинари. Тъй като съм минал през всички роли – ученик и състезател, лектор, ръководител, жури – бях помолен да напиша нещо за лингвистиката от моя гледна точка. Та, реших да опиша всичко, макар и накратко. Започнах да се занимавам с лингвистика общо взето случайно. Имам бегъл спомен как в 9-ти клас учителката ни по математика дойде и каза „в календара на олимпиадите има някаква математическа лингвистика. Искате ли да пробвате?“ Е, пробвахме… и няколко човека от класа стигнахме до националния кръг, където даже спечелихме трето място на отборното състезание. Следващата година се оказа, че след националния кръг и зимните състезания съм в разширения отбор за международната олимпиада. Подготовката беше в Русе, където отидох директно след като се върнах от международна олимпиада по информационни технологии. Бях изморен от път и часова разлика и спах повечко. Не бях (и все още не съм) твърде социална личност, съответно се запознах с много малко хора на подготовката (а и имах приятели в Русе, с които се виждах вместо това). Отчитам това като грешка, която обаче скоро след това успях да поправя. След контролните успях да се задържа в първите 8, което значеше, че ще участвам във втората Международна олимпиада по лингвистика в Москва. Стигането дотам не беше безпрепятствено – за изваждане на виза трябваше да изпратя паспорта си по куриер, обаче куриерът го загуби (ограбили им буса). Съответно последва експресна поръчка за нов и лично занасяне до другия край на България от баща ми. В крайна сметка стигнахме до Москва, кацнахме на Шереметиево посред нощ, и с едни бус организаторите ни извозиха до общежитията на РГГУ. А те бяха запомнящи се общежития – това е история, която разказвам и до ден днешен. Това, че всеки две стаи имаха споделена мивка и

Администрацията ще обменя документи електронно

От днес администрацията е длъжна да обменя документи електронно. Ще разкажа малко предистория. Документите между администрациите (между министерства, агенции, общини, областни управи) се разменяха чрез куриерски и пощенски услуги. Това е бавно, струва пари и като цяло излишно в 21-ви век. Но също така (почти) всяка администрация има електронна деловодна система от един от няколко (неголям брой) доставчици. В даден момент е бил съставен протокол, който да позволи електронния обмен, но по ред причини не се е стигнало до неговото използване. Наредбата към Закона за електронно управление, която прокарахме през есента на 2016-та, въвеждаше следните неща: Държавна агенция „Електронно управление“ да направи въпросният протокол официален. Да го съгласува, „дооправи“ и да му сложи „печат“, че е официален протокол за комуникация Всички администрации да са длъжни да ползват този протокол за обмен на документи помежду си и нямат право да обменят документи на хартия Това да стане до 1-ви ноември 2018-та (т.е. за срок от две години). С активна роля на Държавна агенция „Електронно управление“, това всичко се случваше, макар и бавно и с препятствия по пътя. Деловодните системи бяха надградени и поддържат протокола за комуникация (който (почти) всички доставчици са одобрили и в чието съставяне са участвали). Така с помощта на нормативни изменения благодарение на политическа воля и достатъчна експертиза на политическо ниво (ние в кабинета на Румяна Бъчварова преди две години и след това подкрепа от Томислав Дончев), на проактивна администрация (ДАЕУ) и на бизнеса (доставчиците на деловодни системи), най-накрая хартиите между администрациите са към своя край. Да, не всички ще го правят, да, ще има сканирани и разпечатани документи, да ще има мрънкане и може би технически проблемчета за отстраняване. Но ще има и доста пари спестени на бюджета и доста по-ефективна комуникация между администрациите. Хубавите неща стават бавно, особено когато става дума за огромни структури (в администрацията