Общински електронни услуги и защо никой не ги ползва

Когато говорим за електронно управление, почти винаги си представяме електронизация на централната власт. Само че немалка част от административните услуги са общински. Или по-точно – предоставени от общините. Някои общини имат електронни услуги, като те са се случили по един от следните начини: По някой проект по ОПАК (Оперативна програма „Административен капацитет“), като индивидуално усилие на съответната община. Често тези проекти нямат устойчивост Чрез публичен модул на деловодната система (най-често Акстър) Чрез интеграция на системата за местни данъци и такси с НАП По проект за общински електронни услуги на МТИТС, който имаше две итерации – първата внедри услугите в Столична община, а втората – с Радомир, Бургас и Габрово Проектите по ОПАК често остават без поддръжка и електронните услуги вече дори не са достъпни. Преди доста години работех в една фирма, с която направихме електронни услуги в две общини – проверих, и в двата случая вече не работят. Даже едната община явно е имала нови електронни услуги, които да заменят старите, но и те в момента не работят. Не е новина, че ОПАК беше едно неадекватно разхищение на европари, но това е друга тема – надявам Оперативна програма „Добро управление“ (наследник на ОПАК) да бъде по-успешна, макар че в момента там има друг проблем – много малко проекти реално са стартирали, вероятно отчасти заради високите изисквания за качество и невъзможността за „пари на калпак“. Публичните модули на деловодните системи са полезни, като плюсът е, че няма нужда от специална интеграция с това, което така или иначе администрацията ползва всеки ден – деловодната система. Много от проектите за електронни услуги създаваха де факто паралелна деловодна система (в някои случаи прехвърлянето в реалната става с copy-paste), което не е добре от процесна гледна точка. Местните данъци и такси, с малки изключения, работят прилично – влизаш на сайта на НАП, проверяваш колко дължиш