Общински електронни услуги и защо никой не ги ползва

Когато говорим за електронно управление, почти винаги си представяме електронизация на централната власт. Само че немалка част от административните услуги са общински. Или по-точно – предоставени от общините. Някои общини имат електронни услуги, като те са се случили по един от следните начини: По някой проект по ОПАК (Оперативна програма „Административен капацитет“), като индивидуално усилие на съответната община. Често тези проекти нямат устойчивост Чрез публичен модул на деловодната система (най-често Акстър) Чрез интеграция на системата за местни данъци и такси с НАП По проект за общински електронни услуги на МТИТС, който имаше две итерации – първата внедри услугите в Столична община, а втората – с Радомир, Бургас и Габрово Проектите по ОПАК често остават без поддръжка и електронните услуги вече дори не са достъпни. Преди доста години работех в една фирма, с която направихме електронни услуги в две общини – проверих, и в двата случая вече не работят. Даже едната община явно е имала нови електронни услуги, които да заменят старите, но и те в момента не работят. Не е новина, че ОПАК беше едно неадекватно разхищение на европари, но това е друга тема – надявам Оперативна програма „Добро управление“ (наследник на ОПАК) да бъде по-успешна, макар че в момента там има друг проблем – много малко проекти реално са стартирали, вероятно отчасти заради високите изисквания за качество и невъзможността за „пари на калпак“. Публичните модули на деловодните системи са полезни, като плюсът е, че няма нужда от специална интеграция с това, което така или иначе администрацията ползва всеки ден – деловодната система. Много от проектите за електронни услуги създаваха де факто паралелна деловодна система (в някои случаи прехвърлянето в реалната става с copy-paste), което не е добре от процесна гледна точка. Местните данъци и такси, с малки изключения, работят прилично – влизаш на сайта на НАП, проверяваш колко дължиш

Няма консервативна вълна?

В своя статия тези дни, д-р Петър Николов (зам.министър на образованието и кандидат за народен представител на патриотите) направи опит да затвърди разпространената теза, че има консервативна вълна в света. Аз, обаче, не съм съгласен. И да, не съм политолог, историк, социолог, културолог, анализатор или „говореща глава“, затова мнението ми вероятно е по-неподготвено, но целта ми е да дам един алтернативен поглед – пък бил той и не напълно коректен. Първо трябва да знаем за какво говорим – какво е „консерватизъм“ (и „либерализъм“). Понятия, които носят конкретен смисъл в достатъчно академични среди, но са натоварени с всевъзможни значения извън тях. В публичния дебат общо взето няма значение какво значи консерватизъм – той значи това, което хората смятат, че значи. И можем да го обобщим като „придържане към традиционни ценности, обичаи и уповаване на миналото и силен скептицизъм спрямо нови или променящи се обществени норми“. Не твърдя, че това е пълна или коректна дефиниция, но рядко работим с конкретни дефиниции в често повърхностните дебати, с които разполагаме. И макар да обичам „закачки“ с консерватизма, като например: „Логиката на консерватизма: всичко ще стане по-добре, ако остане както си е било винаги.“, истината е, че консерватизмът има своите ползи за обществото – идеята, че ако нещата останат както са, няма да станат по-зле (което е риск при промяната); хората имат нужда от идентичност и общност, към която да се придържат, и традициите определено са нещо, което помага в това отношение. Искам също да отбележа, че за разлика от д-р Николов, не мога да кажа, че „харесвам“ или „не харесвам“ консерватори или либерали. Не си изграждам мнение за хората на база на някакъв етикет, който някой (или те самите) са си поставили. Имам приятели – консерватори, с които водим много продуктивни и интересни дискусии. Хора, които следват традициите (Християнските, родовите, националните). Няма как да