Има ли проблем с приетия от правителство план за управление на Пирин?

Реших да проверя какво точно са приели вчера за Пирин, защото хората взеха да се мятат на амбразурите в социалните мрежи, а детайлите останаха на заден план. В правителствената информационна система още не са качили документите (обикновено го правят с малко закъснение), но все пак на сайта на правителството има качен проект на решението: ето тук. Правя уговорката, че това не е приетото решение, та може да има корекции в последния момент (случват се такива неща с подмяна на листчета в папки минути преди заседание). Действащият план за управление, който се изменя, е тук (важната част започва от стр. 182). Промените правят общо взето едно нещо: разрешава се строителството на ски писти и съоръжения в т.нар. „зона за строителство“ и „зона за туризъм“, които са 0,6%+2,2% от територията на парка. Строителството става само след екологична оценка (или поне така пише; дали такава няма да бъде правена проформа е друг въпрос) „Зоната за строителство“ до момента е допускала строителство на „сгради, пътища и съоръжения“. Това звучи общо, но ще видим след малко какво значи. Има обаче едно двусмислие в решението – в таблицата на допустимите дейности, строителството става допустима дейност и в „зона за опазване на горските екосистеми и отдих“, която е 45,2% от парка. В съответната точка за тази зона обаче няма промяна, която да позволи строителство там, освен за „водохващане“ (което изглежда оправдано). Дали това обаче не е хитър начин да се скрие нещо – не знам. Според мен таблицата може да се прецизира и 9-ти ред да се разбие допълнително. По-интересното обаче е друго – в чл. 21 от Закона за защитените територии се забранява строителство на почти всичко (с някои изключения). Допуска се само ремонт на „спортни съоръжения“. Допуска се строителство на „съоръжения за нуждите на управлението на парка“, към което реферирах няколко абзаца по-нагоре. С изменението

Политики, основани на данни [презентация]

Преди десетина дни се състоя технологичното събитие „Бъдещето е тук!“. То беше организирано от Да, България, но освен зеленото „Да“, друга тясна партийност трудно можеше да се намери в 4-те презентации. По-скоро идеята беше да се фокусираме върху това как технологиите могат да ни помогнат да просперираме, „да се изтеглим за косата“, да наваксаме изоставането си като държава и какви политики и инициативи биха имали смисъл в бързо променящия се свят. Ако това звучи като клише, или като префърцунено интелектуално забавление тип „вижте ни колко сме технологични“ – не, целта беше друга – технологията никога не е самоцел и колкото и да ми харесва да си „играя“ с технологиите, те придобиват смисъл само когато решават проблеми. Затова и презентацията, която направихме заедно с Калина Цонева беше фокусирана върху това как и защо да използваме данни, за правене на политики. И под политики имам предвид „решения на проблеми“, „откриване на проблеми, които не сме осъзнавали че съществуват“ и „отключване на нови възможности“. Видеото можете да видите тук: А слайдовете – тук: Запис на цялото събитие има тук, в началото Мануела Малеев и Христо Иванов казват по няколко думи, а презентациите започват от около 27-мата минута. Данните (в т.ч. отворените данни) сами по себе си не дават отговори. Но в комбинация с експертно познание и умения за анализ, могат да помогнат за решаването на редица проблеми – от неефективно харчене на пари, през ниско качество на въздуха, до високата смъртност при катастрофи. За целта обаче трябва да бъде осъзната важността на това решения да се вземат на база на данни, а не на гледане в тавана или на „една жена на пазара каза“. Надявам се да сме подбрали подходящи примери, а сравнително абстрактната презентация все пак да може да се използва като отправна точка за правене на политики, основани да данни…в някакво

Пет мита за електронното гласуване

Тази седмица ЦИК ще направи демонстрация на електронно гласуване в рамките на проекта, който преди малко повече от година заложихме в пътната карта за електронно управление. На „дистанционно електронно гласуване“, ако трябва да сме коректни – терминологията не е унифицирана, и често само „електронно гласуване“ може да значи и „машинно“. Та във връзка с раздвижването по темата, по медиите канят знайни и незнайни хора (сред които и уважавани експерти) да коментират. Случват се и разни събития/кръгли маси/конференции по темата, на някои от които присъствам. Това, което чувам са доста неинформирани мнения и разпространяване и преповтаряне на митове. Затова реших да си избера пет мита, които говорещите против електронното гласуване разпространяват. Винаги дяволът е в детайлите, а с една подхвърлена полуистина в ефира се създават настроения в обществото. „Много държави го забраниха или се отказаха“ – тук посланието е „всички се отказват от него, ние къде сме тръгнали“. Разбира се, това е невярно. Половината от държавите, които се изреждат, не са и опитвали дистанционно електронно гласуване, а само машинно. И поради машини „черни кутии“ (със затворен код) и висока цена, наистина се отказват от тях. Но когато говорим за дистанционно електронно гласуване, картинката е по-различна. Експертимент, след който не е пристъпено към реално гласуване, е имало в Норвегия. Причината за да не се пристъпи нататък? В официалния доклад техническият проблем е тривиален – функцията за генериране на случайни числа не е била добра. Но по-важният фактор е, че на власт е дошла опозицията (социалистическата партия) и тя е спряла проекта на предишното правителство. Германският Конституционен съд пък е взел решение – експерименти е нямало, та докато нашия Конституционен съд не вземе такова решение за действащия изборен кодекс, нямаме такъв проблем (има решения за предишни текстове в кодекса, но това е по вина на текстовете – новите адресират мотивите на съда). Холандия

Изхарчени са милиарди за електронно управление?

Излязоха данни на БСК за разходите за електронно управление, сравнени с Естония. Изхарчени са милиарди от 2001-ва до 2016-та. Като цяло данните най-вероятно са верни. Е, Естония не е похарчила само 50 милиона. Всъщност, притеснително е, че БСК не е проверила тези данни и няма източник (Евростат дава разбивка по функции, но там няма е-управление/информационните технологии). Ето един очевиден източник през Google: https://www.nytimes.com/2014/10/09/business/international/estonians-embrace-life-in-a-digital-world.html (Естония харчи 60 милиона годишно за информационните технологии). Но да оставим настрана тази грешка – тя прави нещата по-бомбастични, но не прави останалите наблюдения неверни. Всъщност, в доклада, с който внесохме пакета от реформи през 2015-та, имаше почти същите числа. И тогава, след заседание на парламентарната комисия по транспорт, излязоха новини колко много е похарчено. И пак бяхме недоволни за половин ден, и пак ги забравихме. Всъщност е доста трудно да се измерят парите за „електронно управление“ – централен регистър за проекти и дейности за електронно управление нямаше допреди последните изменения на закона – оценките са „на око“ и никога не са пълни. Но важни са причините – похарченото няма да се върне. До 2016-та нямаше ясни правила и ясна посока за електронно управление, и най-вече – орган, който да преследва, стъпка по стъпка, политиката за е-управление. Да, има стратегии отдавна, има дори закон отдавна, но това всичко са пожелания. Докато не обвържеш разходите на министерствата и агенциите с контрол по същество и оценка на постигнатите резултати, те ще си харчат колкото им дойде за каквото им дойде. И в редките случаи, когато имат доброто желание нещо да направят, няма да имат експертизата да го направят. Другата фундаментална разлика е електронната идентификация. БСК правилно посочват, че естонците имат електронна лична карта от 2001-ва. Според естонският президент това е ключов фактор и без него нищо не става. Затова и прокарахме законови изменения, за да имаме и ние електронна