Защо още няма електронно управление?

Днес по Дарик разсъждавахме защо още няма електронно управление и как да преборим административната тежест. И моята теза беше, че има твърде много хора да бъдат обучени и твърде много процеси да бъдат променени (дори „изринати“), за да има нещо наистина работещо. Процесът все пак е започнал най-накрая, със създаването на Държавна агенция Електронно управление. Ще дам два примера (единият от днес) за това защо още няма е-управление. Не че „имането“ на електронно управление става с рязане на лента – то е процес, и то почти безкраен такъв. Та, подавам си заявление за нова лична карта. През новите електронни услуги на МВР, за които даже съм допринесъл да са малко по-използваеми от начина, по който бяха направени първоначално. И отивам на гише (как разбирам на кое гише е друга тема), да си получа личната карта. Там служителката започва с „дайте картонче“. 1-ви въпрос – защо изобщо са нужни тия картончета, като по лична карта в системата могат да проверят кой кога е заявил? Казвам, че нямам картонче, щото съм по електронен път, при което явно съм единствен, защото следва „Вие сте Божидар?“. Малко чудене, един телефонен разговор, и въпрос към мен: – вие имате ли постоянен адрес в София? – да – ама не сте приложили удостоверение – няма нужда да прилагам удостоверение – а ние как да знаем кой ви е адреса? – имате достъп до ГРАО – какво да видим в ГРАО? – постоянния ми адрес – ама на мен ми трябва удостоверение – не, не ви трябва – как да знаем на кой адрес сте? – при подаване на заявление системата взема постоянния ми адрес от ГРАО и затова на картата, която стои пред вас ми го има постоянният адрес – ама аз трябва да приложа удостоверение – не, не трябва. Вижте, аз съм писал закона и