Archive for май, 2017

„Демокрация“ не значи управление на мнозинството

0

Тъй като демократичната ни история е кратка, съществува едно неразбиране на понятието „демокрация“. Демокрацията се приравнява просто на провеждането на избори и управлението от страна на този или тези, които спечелят най-много гласове.

Всъщност, ако трябва да сме терминологично точни, това Е демокрация, но не такава, каквато има в развитите европейски държави и САЩ. Там има т.нар. „либерална демокрация“ (и думата „либерална“ не идва от това, че всички са либерали, разбира, се). Та, когато говорим за демокрация, в общия случай имаме предвид именно либералната демокрация на развития запад

Авторитарни лидери обичат да си играят с думата „демокрация“, защото най-често биват избирани с мнозинство от хората (дали поради липса на алтернатива, дали от страх, дали в резултат на пропаганда, е отделен въпрос). Както е добре известно, Хитлер е бил избран с избори. А последвалият националсоциалистически режим далеч не е демократичен. Един от успешните авторитарни лидери – Ли Куан Ю, основател и премиер на Сингапур в продължение на десетилетия – използва думите „югоизточноазиатска демокрация“, за да облече авторитаризма си в хубави думи. Но Сингапур е дълга и специфична тема.

Напоследък това неразбиране на демокрацията (либералната такава) води до например изказвания на телевизионен водещ, че „ако народът каже да ходим със зелени гащи, ще ходим със зелени гащи“. Или на премиер, че маломерните партии са кърлежи, или че като е „бил“ на избори, значи другият не е прав. Т.е. в пространството се носи допускането, че който има повече гласове е прав, и каквото каже мнозинството от хората, трябва да бъде закон. Това не е точно демокрация.

Демокрацията, към която се стремим, е такава, която защитава правата на всички. Такава, в която мнозинството определя посоката на развитие, но в която мнозинството не може в изблик на временно заблуждение да изкорени, да „счупи“ всичко. Затова има конституция, институции и основни правила, които да не могат да се променят само защото в даден момент повече от половината хора са били на едно обратното мнение. Например ако утре има референдум за връщане на член първи в конституцията (за ръководната роля на партията), референдумът ще е нищожен. Защото конституцията казва, че с референдум не може тя да се променя (в определени нейни части). Това привидно ограничава „волята на народа“, но на практика е много по-добър начин за защитаване на правата на същия този народ и за осигуряване на неговото развитие.

Когато говорим за мнозинство, трябва да имаме предвид и друго – в момента например представителството в българския парламент е леко изкривено – в по-малки райони са нужни по-малко гласове за избор на депутат. София „вкарва“ по-малко депутати, отколкото ако се гледаше само населението. В Европейския парламент е аналогично – България има повече депутати, отколкото бихме имали, ако се гледаше само броя на населението. Това е търсен ефект, за да няма централизация на властта – за да не се ръководи цялата държава от хора от София, Пловдив и Варна, а останалите „кучета ги яли“. За да не определят Германия, Франция и Великобритания сами бъдещето на Европа (те не че могат да се разберат, но това също е друго тема – сега без Великобритания е по-вероятно да има съгласие по повече въпроси).

В САЩ този подход води в някои случаи до президент избран с 2 милиона по-малко гласове, отколкото опонента му. Това обаче не е проблем на непропорционалното разпределение на гласовете между щатите (което се прави за да не доминират големите щати над малките), а е проблем на системата „победителят взема всичко“. Т.е. ако гласовете в избирателната колегия бяха пропорционални на спечелените гласове във всеки щат, при запазване на по-високата тежест на гласа в малките щати, нямаше да се стига до такива странности.

Та, демокрацията не е просто управление на мнозинството. И не трябва да бъде, защото това води до сътресения и проблеми за това мнозинство. Не, не казвам, че „хората не знаят какво искат“. Казвам, че институционализираните правила позволяват по-плавно привеждане на волята на мнозинството в действие. И защитават малцинствата (етнически, религиозни, и др.), които иначе биха били тъпкани.

Един пример е Кипър, където в резултат на репресивна политика на Гърция, турското малцинство се чувства застрашено и Турция напада, за да ги защити. Не казвам, че Турция е права, но в такива случаи прави няма. И успешното прилагане на либерална демокрация може да предотврати такива конфликти изцяло, вместо да се чудим после кой е прав и кой е агресор.

И не, това, че някой е получил повече гласове на избори, не значи, че е прав. И не значи, че мнението му има повече тежест от това на останалите. Значи единствено, че му е била дадена възможността да приведе мнението си в действие. И когато някой каже, че „такава е волята на народа“, трябва да се сетим, че уж в името на народа и уж по волята народа са били извършвани най-големите престъпления в историята.

А демокрацията е много повече от това да гласуваме. Тя е постоянното участие, пряко или косвено, в обществените процеси. „Гласувах им, да се оправят“ не е демокрация, а отбиване на номера.

Знам, че в няколко абзаца не успях да синтезирам какво е либералната демокрация и какво трябва да правим, за да я имаме. Но целта беше да кажа какво не е. А какво е – според Укипедия:

Либерална демокрация, назовавана също и като буржоазна демокрация, конституционална демокрация или западен тип демокрация, е либерална политическа идеология и форма на управление, която се осъществява според принципите на класическия либерализъм. Според принципите на либералната демокрация изборите трябва да са свободни и честни и политическият процес трябва да се развива в условия на конкуренция, политическият плурализъм обикновено се дефинира като присъствие на много и различни политически партии.

Share Button

За сигурността на електронното гласуване за Висш съдебен съвет

1

Предстоят избори за членове на Висш съдебен съвет – ръководният орган на съдебната система, с мандат от 5 години. Т.е. доста важен избор, макар оставащ под радарите ни, защото не гласуваме всички. Следователи избират следовател, прокурори избират прокурори, съдии – съдии, а има и парламентарна квота. Тази година за пръв път ще се случват две неща – първо, всеки магистрат ще има право на глас (досега е било чрез делегати), и второ – законът допуска дистанционно електронно гласуване.

Второто, очаквано, на мен ми е особено интересно. За съжаление Законът за електронното управление не се прилага за съдебната власт, т.е. изискването за отворен код не съществува за ВСС. Съответно мога да правя заключения единствено на публични документи по темата. А такива могат да бъдат намерени тук. Няколко неща правят впечатление:

  • Този документ хвърля малко светлина върху начина на реализация. По-конкретно:

    Системата за гласуване прибавя към натрупаните до момента гласове за посочените от гласуващия имена единица (+1), не записва имената, за които той е гласувал и не ги съобщава на Системата за управление на гласуването.

  • Друго „интересно“ допускане е, че компютрите не правят грешки (не правят, ако всичките инструкции към тях са правилни):

    В по-късен момент не може да се преброяват бюлетини и гласове, тъй като те не се записват, но работещи електронни системи не правят грешки при броенето.

  • Двама академици са единствените, които са правили преглед на системата. Единият говори единствено за архитектурата на системата (където проблеми най-вероятно наистина няма), а вторият признава, че не му е била показана пълната информация за системата. Становищата им обаче не представляват реален одит.
  • Съюзът на съдииите и Калин Калпакчиев (член на ВСС) са правили опит да поискат по-адекватен одит на системата, за съжаление без успех.

Тази информация наистина е оскъдна, т.е. първият проблем, който имаме е, че системата е „черна кутия“ – магистратите гласуват, а системата казва кой е избран. От горното обаче прозира един сравнително наивен подход към електронното гласуване – добавянето на „+1“ към кандидатите е много далеч от научните достижения по темата „електронно гласуване“. Допускането, че компютърът винаги брои правилно може и да убеди някой нетехнически човек, но в реалността компютърът брои каквото му кажеш да изброи. Например при добавяне на +1 има т.нар. race condition – двама гласоподаватели гласуват в едни и същи момент, и за двамата се взема текущата стойност в базата данни, увеличава се с единица, и се записва. Вторият обаче презаписва резултата на първия, съответни гласът се губи. Този проблем има сравнително тривиално решение, но няма как да знаем дали такова е било използвано. Друг технически детайл относно тайната на вота – да, не се пази кой как е гласувал, но ако уеб-сървърът пази логове за заявките, от там може да се извлече кой как е гласувал. Отново – решението е тривиално, но дали е било приложено – в момента сме на „вервайте ми“.

Но тези детайли са по-малкият проблем. По-големият е, че системен администратор или дори хакер може да влезе в системата преди да бъдат обявени резултатите и просто да ги смени. А резултатът е непроверим и ненаблюдаем. При такава реализация не може да има повторно преброяване, не може да има проверка дали гласовете са отчетени правилно, не може да има независими наблюдатели на системата.

В тази лекция от преди година в Народното събрание (по темата „дистанционно електронно гласуване на национални избори“) опитвам да обясня на разбираем език как би следвало да бъдат реализирани системите за дистанционно електронно гласуване. Например по метода на двойния плик (както в Естония), или чрез т.нар. сляп подпис. Важното е, че имаме „електронни бюлетини“, които не могат да бъдат подменяни (заради криптографията, която е приложена върху тях), и които могат да бъдат преброявани независимо след официалното обявяване на резултата. Тайната на вота е гарантирана отново чрез криптографски методи. По-детайлна техническа лекция можете да видите тук.

Но от наличните документи (включително от техническото задание, стр. 43) следва, че нито един от тези методи не е приложен. Реализирана е подобрена версия на система тип „анкета“.

Какво според мен трябва да се случи? Първо, да бъде отворен кодът. Вече сме изпратили искане по Закона за достъп до обществена информация до ВСС за предоставяне на кода (което най-вероятно няма да уважат). Трябва да бъде направен и сериозен одит. Но не „поканихме едни хора и те казаха, че е наред“, а истински такъв. Аз бих поканил например фирмата, правила естонската системата за електронно гласуване, или някоя друга с такъв опит. Защото електронното гласуване е нишова тема и малко хора са наясно в всички „сложнотии“ в процеса.

А всъщност има отворена, безплатна система, която отговаря на почти всички изисквания за честни и проверими онлайн избори – Хелиос. Многократно подлагане на прегледи (в научните среди), и препоръчителна за използване за почти всичко (освен национални избори, където темата със сигурността и атаки от враждебни страни е по-особена). Може би за пригодяване на тази система няма да има време (нужна е инсталация, превод, конфигуриране), така че по-скоро най-добре тези избори да са на хартия (казвам го с пълното съзнание, че това ще е едно голямо неудобство за магистратите – събирането на 2 хиляди души физически на едно място, за да гласуват, е организационно тежко).

В заключение е важно да отбележа, че не твърдя, че има злоумисъл в цялата история. Може никой да не крои планове да манипулира гласуването. Възможно е просто никой (и от възложителя, и от изпълнителя) да не е знаел как би следвало да изглежда една сигурна система за е-гласуване, съобразена с добрите практики и международните препоръки. Но при избори доверието е най-важно – доверието, че гласът ти има значение. А доверието в управлението на съдебната система вече е подкопано от примери като използването система за случайно разпределение на дела, която е позволявала „неслучайно разпределяне“ (напр. за дело по КТБ)

Поради това обявихме сериозните си съмненията си на пресконференция на Да, България, с призив към ВСС и към останалите политически субекти да обърнат сериозно внимание на въпроса (защото мнението на някакви си експерти може и често потъва в общия шум).

Аз лично се надявам всичко да е наред, магистратите да гласуват удобно от вкъщи, а резултатите да са реални и честни. Но също така съм длъжен да алармирам, че е възможно и обратното, а то би имало сериозен негативен ефект върху съдебната система, а оттам и върху цялата държава.

Share Button
Go to Top