Всички имаме постоянен адрес. Това е задължително. Но какво всъщност е постоянният адрес?

Чл. 93. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението.

Т.е. една условност – нещо, с което сме вписани в някакъв регистър. Той не е адресът, на който живеем, не е адресът, на който искаме да получаваме писма, не е нищо конкретно. Той е адрес, с който присъстваме в база данни.

В днешния по-динамичен свят, в който младите хора все повече живеят под наем, а доста са и извън страната, много хора реално не живеят на постоянния си адрес. От това следват много неща – че за някои административни услуги трябва да пътуваме, че сме в избирателните списъци само по постоянен адрес (а за гласуване по настоящ трябва да подаваме заявление), което от своя страна изкривява самите избирателни списъци. Наскоро общината по настоящ адрес изпрати писмо до мен на постоянния ми адрес. Сигурно така пише в някой закон. И очевидно е абсурдно.

Общо взето, за държавата, ние сме на постоянния си адрес:

(5) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2004 г., отм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., нова – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.
(6) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) Постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт.

Само че в реалността сме на настоящия си адрес. И съответно от постоянния няма никакъв смисъл. Някога е имал – когато е нямало технологична възможност за обмен на данни между общини и областни администрации. Но вече не е така.

Та, моето предложение постоянният адрес да отпадне като концепция. Да има само „настоящ адрес“, т.е. адресът, на който можем да бъдем намерени. Отново при раждане, настоящият адрес на детето става този на родителите му, отново сме длъжни да го обявим, и ако не го направим, подлежим на глоба. И ако не го направим, ще ни търсят на предходния ни настоящ адрес, напр. този на родителите ни.

А какво става, ако настоящият ни адрес в даден момент стане „чужбина“? За постоянния има изискване да „е винаги на територията на Република България“. Как държавата ще се свързва с нас? И къде ще бъдем в избирателните списъци?

Държавата е хубаво да се свързва с нас по електронен път (чрез електронно връчване на документи, заложено в Закона за електронното управление). Но ако не стигнем до тази електронизация, може да бъде въведен „адрес за кореспонденция“, който винаги да съвпада с настоящия, освен ако той не е в чужбина, в който случай можем да посочим друг. Също така историята на настоящите ни адреси трябва да се пази, както и адресите на семейството. Ако пък няма никой (починали хора, жилището на последните ни настоящи адреси е купено от друг и т.н.), тогава – еми няма. То в такива случаи и постоянният адрес не помага.

Някои администрации имат териториални дирекции и можем да си „говорим“ само с териториалната дирекция по постоянен адрес. Един пример е НАП. Които по принцип са по-напред с технологиите, но глупостта да не могат да те обслужат на произволно гише на НАП, защото се „водиш“ в друга област, е съвсем лесно технологично преодолима.

А в коя община ще можем да ползваме общински административни услуги, ако настоящият ни адрес е в чужбина? Ако общината не се явява просто фронт-офис на някоя национална услуга (както са всичките „услуги“ по гражданска регистрация, за които има централизирана база данни), то за малкото останали услуги – в общината на последния ни настоящ адрес в страната.

Смяна на настоящият адрес ще трябва да може да се извършва по електронен път. С въвеждането на електронната идентификация след 2018-та, и с надграждането на регистрите на ГРАО в същия период, включително например свързването им с имотния регистър, всеки гражданин ще може с няколко клика да си смени настоящия адрес. Някои общини и в момента поддържат такава възможност (напр. Столична), макар качеството на електронните услуги да е доста спорно и те да са бъгави (не могат да се прикачват големи документи). Ако сме под наем, е нужно съгласие на собствениците – то също може да бъде дадено онлайн (или с едно отиване на място – правил съм го, доста е лесно). При собствено жилище, проверката в имотния регистър и сега може да става автоматично в доста случаи.

Има и един граничен случай – българите, които нямат постоянен адрес – не са родени тук, нямат родители с постоянен адрес тук, но са български граждани. В момента законът предвижда следното:

(4) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Български граждани, живеещи в чужбина, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистъра на населението от район „Средец“ на гр. София.

Това, разбира се е комично, но произтича от концепцията, че всеки трябва да се води на определено място, с оглед контакт с администрацията и с оглед на избирателни права. Но на практика то не е необходимо. Вероятно при по-задълбочено изследване ще намерим няколко случая, в които не може да не се водиш някъде, защото … нещо си, но съм убеден, че те имат по-елегантни решения.

Добре, а личната ни карта, паспорта, шофьорската книжка? Те не трябва ли да имат адрес? И ще трябва ли да ги сменяме при всяка смяна на настоящия адрес? Не. Няма международно задължение личните документи да имат адрес, това произтича единствено от нашите закони. Личните карти на много европейски страни нямат адрес на тях. Паспортите – също. Още повече, че принципът на еднократното събиране на данни в рамките на ЕС напредва под натиска на Естония, та само по ЕГН държавни органи на други държави-членки ще могат да ни видят настоящия адрес, ако им трябва за нещо (напр – изпращане на глоби от камери за скорост).

Та, да премахнем този анахронизъм постоянния адрес. Законодателните изменения ще са много – в доста закони постоянният адрес се използва за нещо, и ще трябва да бъде заменен от „настоящ адрес“. Много системи, регистри и процеси са направени около постоянния адрес, но промяната към „настоящ“ няма да е толкова трудна – все пак и в момента можеш да си смениш постоянния адрес, т.е. процесът по прехвърляне вече съществува.

А какво ще спечелим, като направим това усилие? Опростяване на живота на гражданите – вече няма да се налага човек да пътува до родното си място, за да ползва административни услуги, избирателните списъци ще са по-актуални, кореспонденцията ще пристига по-често до правилния адресат, вместо да стои в някое шкафче, „докато се прибереш да си я вземеш“.

Предстои пренаписване на софтуера на регистрите на ГРАО, а от това ще произтекат и някои законови изменения. Би било добре да се използва момента и да се промени концепцията за гражданска регистрация, за да е по-адекватна на действителността.

Share Button