Автор: Bozho

Със закони вече често се въвеждат софтуерни системи – електронни регистри или нови функционалности на съществуващи системи. В този парламент приехме няколко такива и пред приемане бяха още няколко. В тези слуачаи изпълнителната власт казва „тук ни трябват две години“. Понякога планираният срок не стига и НС гласува удължаване. В закон не трябва да се пишат спецификации, но на практика законовите изисквания очертават рамката на софтуера, който ще ги обслужва. Народните представители не могат (и не се очаква да могат) да оценяват времето и сложностра за възлагане и разряботка на софтуер. В правна комисия, напр., отвхърлиха мое преложение за отваряне на статистически дани за сигнали, защото било много сложно и скъпо да се направи (една SQL заявка). Но това предизвикателство трябва да бъде решено без да напълваме парламента с ИТ мениджъри и програмисти. Част от проблема е, че Законът за обществените поръчки не е адекватен за разработка на софтуер по съвременни методологии. И сроковете за процедурите и обжалване правят модернизацията мудна и трудно предвидима. На този проблем съм предлагал три допълващи се решения, за които ще продължа да работя. Първото е въвеждането на централизирана система за управление на регистри. Системата е предвидена в проекта ни за изменение на Закона за електронното управление. Тя ще позволи по-прости регистри да се правят с няколко настройки и няма да отнемат година и половина. Второто е използването на low-code платформи, с които бързо могат да се създават нови системи с ограничени функционалности. Възложих на администрацията да подготви проучване на такива системи, като дори използвахме една такава с отворен код за нетривиалната анкетна система за украинските бежанци. Третото е налагане на нов подход при ИТ обслужването на администрациите. Други държави използват т.нар. рамкови споразумения по директивата за обществените поръчки, които дават повече гъвкавост и бързина. Подготвяме законодателни изменения, които да уредят този процес с допълнителна

Електронната идентификация, както много пъти съм писал, е ключова стъпка за постигане на широко използване и развитие на електронното управление. В последната година има доста детайли и развития, включително с мое участие. За съжаление, все още няма краен резултат, затова нека разкажа какво се случва и какво да очакваме. Предисторията накратко: през 2016 г., с мое експертно участие, а подготвен и приет Закона за електронната идентификация. След това в много кратък срок (3-4 месеца) написахме и правилник за прилагане на закона, и съвместно с Информационно обслужване подготвихме техническа спецификация, по която МВР да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка, с която да се изгради цялата софтуерна инфраструктура. МВР обяви поръчката в началото на 2017 г. и след няколко странни и фиктивни жалби я прекрати в средата годината. Точно 1 година по-късно МВР обяви „голяма“ процедура за новите лични документи, като електронната идентификация беше включена в тази процедура като отделна дейност. Това, според мен, беше грешка и всички последващи събития го показват. Процедурата беше по особен ред по Закона за обществените поръчки със секретни елементи (заради личните документи), с няколко етапа, което доведе до това изпълнител да бъде избран чак през пролетта на 2020 г. За съжаление, методиката за оценка имаше една голяма недомислица, която позволяваше с висока цена по една дейност да се субсидира друга дейност с цел получаване на по-висока оценка (при прогнозна стойност за eID от около 19 милиона, избраният участник е оферирал около 80 милиона). Отчасти поради това, а и заради големия материален интерес, решението беше обжалвано от загубилия кандидат. Обжалването мина през КЗК и Върховния административен съд, но той, вместо да вземе решение, изпрати преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, за да бъде изтълкувана директивата за обществени поръчки. Заради забавянето на това решение през 2021 г от ДБ зададохме въпрос на служебния министър-председател дали

Ясно е, че мнозинството в Народното събрание не иска главния прокурор да може да бъде разследван от независим от него прокурор и съответно да му бъде повдигано обвинение. И ГЕРБ, ДПС и БСП опитват да прикрият това си нежелание зад процедури и неочаквани съюзи. Нека да разгледам хронологията на това нежелание. Не претендирам за пълнота на стъпките до предишния парламент. 1. През 2009 г. Европейският съд за правата на човек осъжда България по делото „Колеви срещу България“ заради недосегаемостта на главния прокурор. Прокурор Колев е бил убит, като има съмнения, че главният прокурор е намесен в убийството, но няма кой да го разследва заради кариерна и организационна зависимост. 2. Накрая на мандата на ГЕРБ, през 2021 г., месец преди разпускането на Народното събрание, е прието изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, с което се въвежда механизъм за разследване и повдигане на обвинение. Но този механизъм не е добре обмислен (дали съзнателно или не – не знам), и бива отменен от Конституционния съд по-късно през годината. 3. След обявяването на механизма за противоконституционен, от Демократична България говорим за ефективен механизъм за разследване на главния прокурор в две кампании поред. 4. Възраждане внасят проект за разследване на главния прокурор от шефа на следствието, което противоречи на изискването за независимост (за повече детайли – коментарът на бившия прокурор Янкулов) в началото на 47-мото Народно събрание. 5. Министерство на правосъдието, с министър Йорданова, разработва проект за механизъм за разследване на главния прокурор. Механизмът става условие в Плана за възстановяване и устойчивост, като за да бъде приет, трябва да е получил становище от Венецианската комисия. Нейното заседание е в началото на есента, поради което той не е внесен в 47-мото Народно събрание. Публикуван е за обсъждане на сайта на Министерство на правосъдието. Освен механизма за разследване, в законопроекта се предвижда и ред за обжалване на отказите на

Вчера изпратих въпрос до ДАНС относно видеокамери и валидатори в столичния градски транспорт В малка част от реакциите и медийни публикации, това беше иронизирано като „Божанов се притесни, че руснаци и китайци ще ни следят в градския транспорт“. Разбирам тази интерпретация, тъй като ако човек няма целия контекст на киберсигурността и националната сигурност, всяко такова притеснение изглежда параноично. Затова ще си позволя малко по-дълго и техническо обяснение защо съществува риск и той трябва да бъде изследван. Не казвам, че „руснаци и китайци ще ни следят“, обаче. Казвам, че чрез китайски и руски технологии, които са потенциално компрометирани, може да се въздейства негативно на стратегическата дейност – обществен транспорт в столицата. По отношение на камерите – китайските (и не само) камери с известни уязвимости се използват по много начини от всякакви хакерски групи – и „частни“ и такива, които са свързани с чужди служби. Ако „хакването“ на тези камери е лесно (а то е, при някои модели), това допуска отдалечен контрол на тези устройства. Камерите едва ли са свързани директно с интернет, така че рискът е по-малък, но в зависимост от това как е сегментирана и защитена мрежата, пробив в една част може да доведе до достъп до камерите и извеждането на стрийм към трета страна. Заради дългогодишни проблеми с евтини и незащитени устройства, Европейската комисия предлага „Регламент относно хоризонтални изисквания за киберсигурност за продукти с цифрови елементи и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020“, с което да въведе изисквания към такъв тип устройства, вкл. за регулярни обновления, за докладване на уязвимости и др. Т.е. този проблем е доста масов и Европейската комисия е предприел законодателна инициатива. Относно валидаторите, произведени в Русия – валидаторите имат задължително връзка с интернет (едва ли директно, но през вътрешна мрежа, която „излиза“ навън) защото трябва да извършва картови транзакции. Това означава, че са идеален обект на т.нар.

След като Изборният кодекс беше приет от хартиеното мнозинство, е време да опиша детайлите и пълната хронология на неговото приемане. Ще започна с обобщение на хронологията с някои важни моменти по нея: Внасяне – БСП внасят законопроекта на първия работен ден на Народното събрание (19.10). Ден по-късно Възраждане внасят техен законопроект. В понеделник, 31.10, когато излиза дневния ред на правната комисия и в него присъстват Изборния кодекс, аз и Ивайло Мирчев внасяме нашите изменения за повишаване на доверието в машинното гласуване, за да може да се гледат едновременно, както е по правилник. Атанасова (ГЕРБ) спекулираше в един свой статус, че и ние сме били бързали с Изборния кодекс и затова сме внесли изменения, но ние реагирахме на тяхното бързане. Първо гласуване в комисии – комисията по правни въпроси е водеща и след нейното заседание е възможно да се разглежда в пленарна зала. Още преди да бъде приет от правна комисия, Изборният кодекс е включен в дневния ред за пленарното заседание, като нито една от другите комисии, на които е разпределен, не стига до това да гледа законопроекта. Не е дадено време и за становища на заинтересовани организации. Първо гласуване – проектът е приет, като веднага след това е даден съкратен срок за предложения между двете гласувания. В зала аргументите са „дайте само да дадем възможност да се гласува и с хартия, какво толкова“, което след това се оказва прах в очите, тъй като хартиената коалиция премахва машинното преброяване. На първо гласуване е приет и законопроектът на Демократична България, като ГЕРБ гласува „против“, което не кореспондира със заявките им, че искат повече гаранции за машинното гласуване. Накрая на дебата колегата Мирчев взема думата, за да обяви, че тъй като явно мнозинството ще връща хартията, ние ще предложим преброителни центрове, които да решат проблемите с преброяването и отчитането на резултат от секционните

Тези дни се наслушах на неистини и подвеждащи твърдения за машините. Когато мога, ги опровергавам на момента (напр. в комисия или от трибуната). Но ето списък: „никъде в Европа не се гласува с машини“ – невярно, в Белгия се гласува с машини и то със същите „германският конституционен съд ги обяви за ненадеждни“ – първо, българският конституционен съд има значение, не германският, а той е обявил действащия кодекс за отговарящ на Конституцията. А Германският, ако прочетем решението, казва, че по принцип не изключва машинното гласуване, но в конкретния им случай е нямало разписка, с която да се провери как машината отчита подадения глас и това е било проблем. „машините на Мадуро“ – основателите на компанията са венецуелци, а машините са ползвани във Венецуела и секционните комисии са добявяли гласове накрая на изборния ден. Това нарушение е обявено именно от Смартматик, които след това се изтеглят оттам. То не е манипулация на машината. С хартиена бюлетина става същото – пускат се бюлетини от името на негласували избиратели. Машината обаче пази информация за това кога е вкарана картата за гласуване, така че за разлика от на хартия, тук това е откриваемо нарушение. Затова ние предложихме да се публикува журналът на събитията. ГЕРБ, ДПС и БСП не го подкрепиха. „дневникът е подправен показва манипулация“ – точно обратното, това показва, че ако има каквото и да било разминаване във флашките (дали заради дефектирала флашка или заради опит за слагане на манипулирана флашка), машината открива това и спира изборния ден. Това съобщение ни казва, че машината се пази от манипулации. „техните машини“ – това го коментирах вчера. Министерският съвет на ГЕРБ гласува да купи машини. ЦИК в предишен състав, доминиран от ГЕРБ, БСП и ДПС и с председател от квотата на ГЕРБ ги поръча. Съзнателното създаване на недоверие в машините не е просто дребно политиканстване.

От началото на 48-мото Народното събрание от Демократична България внесохме няколко законопроекта, които са свързани с електронното управление и информационните технологии. Тук ще направя кратък списък с описание на проектите (ЗИД значи Закона за изменение и допълнение, а ЗД е закон за допълнение): ЗИД на Закона за електронното управление – този закон го писахме с екипа ми в Министерство на електронното управление. Той урежда мерки по Плана за възстановяване и устойчивост, отпадането на удостоверенията (на които гражданите са куриери в момента) и на задължението за ползване на квалифициран електронен подпис. Предвижда отпадане на удостоверенията, с които гражданите са превърнати в куриери на администрацията. Въвежда и пълна електронизация на регистрите, електронно връчване на актове и фишове, напомняне за изтичащи документи и др. ЗИД на Закона за движението по пътищата. Първата цел на проекта е да направим стъпки към ограничаване на рецидивистите на пътя. С пълното разбиране, че е нужна пълна реформа на административното наказване, предлагаме две неща: от една страна, задължение за МВР да спира на пътя всички автомобили, чиито собственици имат пет или повече невръчени фиша, а от друга страна задължение за публикуване на индивидуални анонимизирани данни за всички нарушения (което бях поискал от МВР като министър). Така обществото ще следи дали МВР изпълнява задължението си. Втората цел е намаляване на административната тежест и улесняване на добросъвестните водачи. Премахване на всички стикери от предното стъкло, премахване на синия талон и въвеждане на възможност за електронно плащане на фишове, без да ходим до КАТ да ни ги връчат. Затрудняваме редовните нарушители и улесняваме мнозинството добросъвестни. И повишаваме прозрачността на работата на МВР. ЗД на Закона за обществените поръчки – целта е да се постигне максимална прозрачност и с който да се прекратят схемите с т.нар. „инженеринг“. Въвежда се задължение за публикуване на отворени данни по международен стандарт (Open contracting data standard),

За председател е избран е Вежди Рашидов, като най-възрастен народен представител. Възрастта беше единственият критерий, събрал подкрепа. От ДБ нямаше как да подкрепим Рашидов, по ред причини. На председателски съвет сондирахме възможността наша кандидатура да събере подкрепа. Отговорът беше „не“. Бяхме разумни, конструктивни и направихме възможното. Сега парламентът може да започне работа. Но има една критика към Демократична България за изминалите три дни – че не сме издигнали наш кандидат за председател. Общата причина за това е, че се фокусирахме върху търсене на решение на безпрецедентен проблем, а не в това да покажем колко подходящи хора имаме за председател. След като ГЕРБ бяха неспособни да съберат мнозинство, на третия ден нещата бяха зациклили и кандидатура на ДБ може би е изглеждала като възможен изход. Затова тя беше обсъдена на засесание на парламентарната група и Христо Иванов отиде на председателски съвет, където да го предложи. ГЕРБ и БСП са били твърдо против. Т.е. подкрепа нямаше. Паралелно с това в кулоарите разговаряхме с депутати от ПП и обсъдихме рисковете и плюсовете на наш кандидат, след което Кирил Петков влезе на председателския съвет, за да повдигнв същия въпрос. Втори път е последвал отказ от ГЕРБ и БСП. Т.е. подкрепа стабилно нямаше. А защо нямаше подкрепа? Защото всеки избор извън този по технически критерий като възраст ще изглежда политически и ще очертае мнозинство. И щяха да последват резонни реакции от типа на „Ее, прегърнаха се“. Ако подкрепата беше само от ГЕРБ (освен от нас и ПП) – „ето я евроатлантическата коалиция“. Ако и БСП се бяха включили, те пък трябваше да обясняват на своите избиратели защо подкрепят председател, който ще вкара точката за модернизация на армията и оръжие за Украйна и ще блокира връщането на хартиените бюлетини. Ако въпреки ясната липса на подкрепа бяхме предложили кандидат в зала той очаквано не беше събрал подкрепа,