Профилът на лидера

На България и трябва лидер, който да я извади от калта. Иска ми се това да не беше така, и хората сами да можеха да се извадят за косата, обаче те чакат да дойде лидерът и да оправи всичко. Няма да навлизам в дискусия дали наистина лидерът може да го направи. Ще опитам да очертая профила, който е нужно да има, за да се радва на обществено доверие и в същото време да може да свърши работата по изваждането от калта. В последните години „премиерът-слънце“ е Бойко, но на него му липсват неща, за да бъде идеалният лидер.

  • Човек от народа. Човек, който може да разбере ежедневието на обикновения човек. Да може да седне в запушената кръчма, с пуловер плетен от баба му, без да го е страх, че ще си изцапа обувките в калта отпред. Да употребява жаргонни изрази – да говори на обикновен език. Бойко идеално покрива тези критерии. Дори може да се каже, че този му образ изгради общественото доверие в него
  • С чувство за хумор, което обаче да покрива всички обществени слоеве. От бакшиши до програмисти. Не твърде интелектуален, не твърде просташки. А може и да ги редува. Бойко и с това се справя прилично. Но до тук приключваме с Бойко.
  • Интелигентен и ерудиран – трябва да е ясно, че мисленето е 1-ва природа на лидера. Горните критерии са за пред обикновените хора – това, което да изгради доверието, но само с доверие не се вземат правилни решения. Бойко не блести с особен интелект, макар че далеч не е най-простият по високите етажи на властта. За сметка на това хора като Трайчо Трайков, Росен Плевнелиев, Николай Василев са хора, които имат достатъчно в главата.
  • Успешен. Не може да си лидер на държава без да си бил лидер на нещо друго, и то голямо, преди това. Станишев е идеалният пример за човек, който изобщо не покрива този критерий – неговата кариера преди властта отсъства. Той никога нищо не е правил извън политиката. За сметка на това Росен Плевнелиев е изградил собствена фирма, и е ръководил огромни строителни проекти. Очевидно човек, който знае как да се справя на свободния пазар и да ръководи много хора.
  • Материално удовлетворен, или иначе казано – с пари. Ако влизаш във властта беден, то най-вероятно целта е да станеш богат с нея, което пък много ще пречи на работата. Но ако рушвет от половин милион лева не е интересен за теб, защото вече имаш къща и хубава кола, то вариантите за корупция намаляват сериозно.
  • Уверен. Колкото и да си забавен, „народен“, интелигентен и успешен, ако си свит и скромен, рано или късно хората около теб ще се възползват от това, най-често за лични облаги. Министрите ще правят каквото си искаш, ако не си уверен в нарежданията си към тях.
  • Тарикат. В политическата ни реалност, а и не само в нашата, трябва да си тарикат за да успяваш да лавираш между интересите на всички. Тодор Живков е бил такъв. Този критерий означава и „политически умения“, но те, на народен език, се казват „тарикатлък“.
  • Без тъмно минало. За да няма сянка на съмнение, миналото трябва да е чисто. Никакви връзки с ДС. Никакво предходно участие във властта. Не трябва да си бил бодигард на соц.лидер или да си управлявал мутри в началото на 90-те.
  • Да е движен от идеята да подобри нещата. Лидерът не може просто „да върши работа“, той трябва и да е идеолог

Няма да е лесно да се открие човек, който покрива всички тези критерии. Лошото е, че дори да се покрият, това не е гаранция – зависи и какви са подбудите. Но да приемем, че ако покриеш всичките, подбудите е по-вероятно да не бъдат свързани с разграбване и игри на дребно. И както каза Трайчо Трайков в едно интервю: „Всеки министър с действията си засяга конкретни интереси, но ролята на министъра е това да бъде в съгласие с обществените интереси“. Комбинацията от всички изредени качества би имала най-голям шанс както да организира държавата да работи по-добре, така и да мотивира обществото.

И ако това ви звучи утопично – да, така е. Не защото няма такива хора, а защото е малко вероятно те да бъдат допуснати до такива позиции. Което пък те, бидейки интелигентни, знаят, и не си губят времето да опитват. Така че идеалният лидер може и да не дойде. Да го кръстим условно Годо. И все пак да го чакаме.

One comment

  1. И да е като красив: с правилни черти, ненисък, неслаб, некривозъб, некривоглед, не твърде бял, нито твърде черен. Че в миналото художниците са могли да рисуват Аполоновци, но днес все някой ще намери снимка, на която Големият брат да си бърка в носа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *