Тази седмица има избори. Президентски и местни. Аз ще гласувам само на втория тур обаче. Защо? Защото нямам постоянен адрес в София. И не виждам смисъл да се прибирам 2 седмици поред. Да, сигурно мога да подам нещо някъде и да ми дадат някаква бележка, но познайте дали ми се проучват процедури и дали ми се излиза в работно време да се разправям с лелки зад гишета в интериори като от „Полет над кукувиче гнездо“. От друга страна все още съм достатъчно млад за да чувствам някакво задължение да гласувам, затова реших да го направя на втория тур (какъвто според всички ще има), така че в крайна сметка гласът ми да има значение за крайния резултат (ахм, т.е. да неутрализирам един цигански глас купен с 10 лева)

Обаче тази ситуация поражда няколко въпроса: защо да не мога да си гласувам откъдето си искам? Защо смисълът на моя глас е да неутрализира едни 10 лева? И защо през 2011-та се събират някакви хартийки в някакви кутии и после някакви лелки ги броят на ръка и ги вписват на едни листи, които пращат с кола при други лелки, които събират с елки и вписват в едни други листи?

Естествено се сещате какво имам предвид. Компютър. Едно такова дето свети и има копчета. Огледайте се вкъщи колко електроника имате. И се огледайте в избирателната секция тази седмица. И погледнете на календара коя година пише. Да, пак започвам с моите „електронни“ мантри, но и тук това ще реши всички настоящи проблеми. Но да караме по същество. Какво е електронно гласуване? На миналите избори беше направен един отчайващо жалък опит за нещо като електронно гласуване. Процесът завършваше с разпечатване на избора на принтер и пускането му в същата кутия, заедно с другите листчета. Epic fail. За това какви са практиките по света в това отношение може по-подробно да прочетете тук. А ето как би изглеждала идеалната електронна система за гласуване: гласоподавателят, който няма компютър и/или интернет вкъщи, отива в избирателната секция. Там в тъмната стаичка го чака машина за гласуване, с touch screen, на който са показани всички варианти. Ако избирателят никога не е виждал какъвто и да е било телефон или компютър, квестор му разяснява какво да направи. С едно изречение „Натискате с пръст по екрана върху вашия избор“. Преди влизане личната карта се пъха в четец, който активира гласуването. Избирателят натиска върху своя кандидат/партия, вижда екран „Гласуването успешно“, излиза, взима си личната карта, и си тръгва. Избирателят, който не иска да ходи до секцията, влиза на съответния сайт, гласува, подписва избора си с личната си карта=електронен подпис, и готово. (И, както беше предложено в коментарите, се използва пръстов отпечатък за допълнителна проверка, за да се избегнат злоупотреби) В края на изборния ден резултатите са готови. Веднага. Без да тичат някакви хора с листи. Без да може един човек да гласува 5 пъти. Без да има купуване на гласове (как ще покажеш на купувача за кого си гласувал?). Без фантомни бюлетини. Без „който брои, той печели“. Без излишно много членове на избирателни комисии, на които да се плаща. Без тонове хартия. Без „тази секция не е достъпна за инвалиди“. Без „мързи ме да ходя до секцията“. Без „няма секция в моя град в чужбина“. Dreamland, eh?

И дори системата да не бъде въведена в пълния си, идеален вид веднага, то ако поне части от нея се изпълнят – например след преброяване на бюлетините протоколите да се въвеждат на компютър и изпращат към сървър, това пак ще реши доста проблеми, ще улесни много работата и ще спести пари.

Ама имало проблеми. Чисто технологично има няколко неща, на които да се обърне специално внимание, но нищо сложно. Кои са нещата: криптиране, електронен подпис, максимално удобен интерфейс, адекватно поведение при грешка, online/offline режим на работа (машините да имат интернет, но ако няма връзка да събират данните в себе си; two-phase commit), анонимност на гласуването. Всичко това не е трудно. Наистина. (Факт е, че някои фирми не са покрили тези критерии, което породи скандал преди години в щатите с машините Diebold, но има и работещи решения)

Ама гражданите как ще се доверят, че е анонимно гласуването? В най-идеалния вариант софтуерът ще е с отворен код и всеки ще може да провери дали пази връзката между направен избор и избирател. Естествено, че баба ви няма да се разрови из кода. Но ще има достатъчно хора, които ще го направят. Но дори и да не е с отворен код, гаранцията ще е по-добра от тази, която имаме в момента за честни избори. А най-необразованите как ще се оправят, като не са виждали компютър? Touch-screen. Той е направен за такива хора. Натискаш с пръст по екрана и толкоз. Спорно е дали не е дори по-лесно от слагането на точно определен символ с химикал, без да излизаш от квадратчето.

Финансов проблем – това ще струва доста пари. Съвсем груба сметка: Една машина струва около 3000 долара (виж тук), в България има около 11 хиляди секции. 33 милиона долара. Като добавим транспорт, инсталация, интернет-свързаност, някакво обучение, вероятно ще подминат 50 милиона лева. Еднократна инвестиция. Много ли е това? Колко според вас ще струват изборите тази седмица? 35 милиона лева. Основно за възнаграждения на разни комисии. И за бюлетини. И от време на време за нови урни. Не че с електронните системи няма да трябва да има по 1-2-ма човека в секция, техническа поддръжка и хора в центровете, които да следят системата, но разходите за всеки следващи избори ще са по-малки. Всъщност в горната статия в wired точно това и пише – че електронните системи се избират и защото пестят пари.

Истинският проблемът е съвсем прост. Хората, от които зависи да въведат такава система, нямат интерес от нея. Те искат да се купуват гласове. И искат, да могат да си броят както им харесва. Да си добавят по 200 гласа от села с 3-ма обитатели. И хора да гласуват за тях по 20 пъти. Затова електронното гласуване не е на дневен ред. Затова и новите ни лични карти не са електронни подписи.

А може и да не съм прав за проблема. Може би е приложима известната мисъл „не отдавайте на злонамереност това, което лесно може да се обясни с глупост“. Идиоти или мошеници? И двете.

Share Button