Идея за паметника на съветската армия

Тези дни паметникът на съветската армия е променен – солдатите са боядисани и превърнати в супергерои:

(снимка: bbt.tv)

 

Със сигурност това е забавно и интересно. Но не мога да не се присъединя към мнението на министър Рашидов. Да, това е изкуство, и е актуално, и привлича интерес повече от стария сив паметник. Но съм съгласен, че не е редно всеки да може просто да отиде и да промени дадена културна забележителност както му харесва. Ами ако Александър Невски осъмне със огромно спагетено чудовище на фасадата? Или царят освободител от утре започне да язди пегас, вместо кон? Или ако боядисаме всяко от жълтите павета в различен цвят? Пак ще е интересно за някои и вандализъм и простащина за други.

Тъй като при тази ситуация имаме две противопоставящите се концепции – едната на съвременното изкуство, а другата – на традицията, ми хрумна следната идея: защо за някои културни забележителности няма „седмица на модерното“. И по ред, установен от общината да може група артисти да осъвременяват за определен период от време (една-две седмици) някой такъв обект, след което да го връщат към нормалното. И така всяка година. Аз бих обикалял всяка година обектите за да видя как са били променени. Туристите със сигурност биха го направили. И в същото време няма да има обвинения във вандализъм, скандали и други глупсоти.

6 comments

  1. Лично мнение – има арт паметници (шестоъгълния петохуйник), има и паметници в памет на някой. Арт паметниците са ОК да се претворяват в друг тип арт. В памет, особено на загинали хора – не е. Паметника на СА в Берлин и Виена са страхотни и никой никога не би си помислил да ги обезличи по този начин.
    И още нещо – живеем в 21-ви век. Може да се постигне същия ефект с малко прожектори и компютърна анимация….

  2. Да, всъщност много си прав за прожекторите и анимацията. Само че е по-скъпо.

    А това нямаше да ми хрумне ако нямаше толкова много защитници на това ‘оцветяване’. И е по-добре, отколкото да го демонтират, както настояват много хора. Аз съм по-консервативен и се съгласям с Рашидов за вандализма. Но може би пък много хора не биха се поинтересували на какво точно е даден паметник ако няма по нещо такова, което да вдигне шум.

  3. От доста време Софийска община се опитва законно да премахне този паметник, обаче не става. Всъщност тази „инсталация“ е отговорът на младите творци – обезличаването на паметника на завоевателя със средствата на поп-арта.

  4. @cipisec
    Грешиш в цяла Европа така се отнасят със паметниците на СССР, повечето източни държави ги демонтираха а в Берлин скоро написаха „Убийци, изнасилвачи, крадци“

    http://www.newsru.com/world/09may2010/berl.html

    Ние поне го направихме по много по-креативен начин.

    Този паметник е всичко друго но не и изкуство.

    Най показателно е мнението на обикновените руснаци по въпроса. Ето едно такова мнение:

    „Knight_Of_Ni: Според мен са го оцветили отлично. Надписът, както аз го разбирам, означава “Майната му на онова време” и ясно показва умората от бронзово-каменните следи от съветската окупация. Паметникът е издигнат, предполагам, с постановление на партийния комитет, с пари на партията и всъщност означава “Ние, СССР, завладяхме тази земя и сега ние сме господари тук.” Рано или късно някой трябваше да отговори, “Вървете на майната си с вашия СССР, тук живеем ние.”“

    http://e-vestnik.bg/12020/otsveteniyat-pametnik-v-sofiya-gnyav-i-smyah-v-ruskiya-internet/

  5. Pingback: Ново 20
  6. Според мен бъркаш за това, че никой не би възприел временно претворяване за хулиганство. За много от … възрастното поколение тези паметници са символи на величието на България, СССР и дружбата. Разбира се, има и други, които биха протестирали – младежки организации на БСП или гравитиращи около тях, но това е в крайна сметка борба за дивиденти или необразованост (по мое мнение), така че не може да се причисли към същата категория.
    По-съществен въпрос е дали всеки паметник като такъв заслужава уважение. Да, това е въпрос, на който много хора (и аз в това число) не биха дали твърд отговор. Причината – моето поколоние (1990-91) не е виждало никога те да са обект на поклонение – едва ли може да се намери паметник, който да няма обиден надпис, или да не е просто окраден. Също смислен въпрос е дали ако беше построен паметник на СС на руска територия, бил той и на загинали там хора (операция Барбароса дава достатъчно жертви), той не би бил бутнат. Да, между двете армии има голяма разлика, но между двата режима – не (така е и според „многообичания“ ни голям брат ЕС).
    В крайна сметка паметникът по принцип е освен поклонение пред паметта на някого, и символ, а като такъв, не всеки е приемлив. Надявам се да не звуча като профан, „trolling around“, простете за английския израз.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.