Както писах веднага след изборите през юли, това, че не съм избран за народен представител изобщо не значи, че няма да върша работа по темите, заради които хората гласуваха за мен. В този кратък парламент нямаше време да бъде свършена много такава работа, но все пак смятам за редно да отчета по какво съм работил. Въпреки, че не съм бил депутат. Трябва да отбележа, че нито едно от нещата по-долу не съм ги свършил сам, разбира се – всичко е част от общата работа на Демократична България.
Много от нещата изглеждат като малки стъпки и дори бюрократични детайли. Но дяволът е детайлите. Електронното управление не работи не защото няма закон, не защото няма отговорна институция (има – ДАЕУ), не защото няма стратегически документи, не защото няма средства или защото не са обявени процедури, а защото някой детайл е объркан или пропуснат, някой не е преценил нещо навреме или някой не си е влязъл в правомощията, някой не е тълкувал правилно определен текст или пък самият законов текст има нужда от прецизиране. И разбира се, защото я е нямало политическата воля всички тези камъни да бъдат преместени от пътя.
- Комисия по дигитализация, електронно управление и информационни технологии – създадохме такава комисия, която да контролира и направлява законодателния процес по дигиталните теми. Участвах на всяко заседание на тази комисия, активно вземайки думата, задавайки въпроси към институциите и подпомагайки председателя (Иво Мирчев от ДБ). Подпомагах и избора на дневен ред на комисията – какви теми да бъдат разглеждани, кой да бъде поканен и на какви въпроси да отговаря. По-надолу ще опиша трите основни въпроса, които разгледахме
- Електронна идентификация – проектът за електронна идентификация е „забил“ в съда на Европейския съюз след обжалване на процедурата у нас. Повикахме МВР да отговорят как планират да реализират националната схема, дали са подготвени за реализиране на т.нар. „цифров портфейл“, предложен от Европейската комисия. В следствие на техните отговори преценихме различните варианти за действие и изпратихме писмо до премиера Янев, с което предлагаме да изпратят официално искане до съда на ЕС за по-бързо произнасяне, тъй като проектът е стратегически. Надявам се това да доведе до ускоряване на процеса, за да имаме и нови лични карти, и електронна идентичност възможно най-скоро.
- План за възстановяване и устойчивост – проектите в плана за възстановяване и устойчивост, свързани с електронното управление, са няколко. Изискахме от Държавна агенция „Електронно управление“ и от вицепремиера Пеканов всички допълнителни данни, които не са част от архива и поискахме отговори на някои специфични въпроси. В следствие на това предложихме подобрения по някои от проектите, така че да се гарантира, че няма да бъдат изхарчени едни пари без резултат. Проектът за киберсигурност да бъде прецизиран, така че да е ясно за какво и колко пари отиват; в проекта за дигитализация на регистри да бъде включена и дейност за мигриране на малки регистри от тетрадки и ексели към централизирана система за управление на регистри; от проекта за широколентовия достъп да отпаднат 5G кулите по магистралите, защото на автономните автомобили това не им трябва, както пише в проекта, а и има други европейски източници на финансиране.
- НСИ и преброяването – повикахме НСИ да дадат обяснение какво и защо се е случило със системата за преброяването. Обобщение писах във Фейсбук и тук, а заключението е, че трябва повече централна координация и по-добра подготовка с оглед киберсигурността на ключови системи.
- ЦИК и машинното гласуване – повикахме и ЦИК в комисията, за да обсъдим машинното гласуване при избори 2в1. Там предложих няколко неща – тестове за ползваемост (A/B тестове), така че интерфейсът да е максимално удобен на избирателите; извадкова проверка на хешовете на машините с външен инструмент, за да не разчитаме само на това, което те самите разпечатват; системният образ на софтуера, който се инсталира на всички машини, да бъде компилиран публично. Подчертах и задължението изходният код да е наличен за заинтересованите страни (по закон – експерти, излъчени от партиите/коалициите, гражданския и академичния сектор). Ще следим оттук нататък ЦИК да спази това задължение.
- Законопроект за изменение на Закона за електронно управление – предлагаме няколко неща, като основните са две – доставчици на обществени услуги да участват в електронния обмен на документи с администрацията, ако са част от административна услуга (напр. ако за да получите разрешение за ползване на търговски обект ви изискват партида от ЕРП, това да не става с хвърчаща бележка, а служебно, по електронен път); администрациите да са длъжни да водят малки и прости регистри в централизирана система, отговаряща на всички съвременни изисквания, а не в ексел, на тетрадки или в някакви стари и пробити системи, както е в момента. Законопроектът получи подкрепя от всички партии, от администрацията и от браншови организации, в рамките на проведеното обществено обсъждане.
- Законопроект за отпадане на стикерите за технически преглед – новите стикери с чип, които са скъпи и грозно стоят на средата на предното стъкло, са напълно излишни. Предложихме отпадането им и замяната им с проверка в централизираните регистри по номер на автомобил. Повече за проблемите с RFID чиповете съм писал тук. Подготвихме и сходен законопроект за отпадане на стикерите за Гражданска отговорност, но тъй като стана ясно, че няма как да мине, не го внесохме.
- Законопроект за автоматично получаване на EORI номер (вместо да го заявяваме през неудобния сайт на агенция Митници)
- Законопроект за уреждане и ограничаване на безконтролното записване на данни за преминаващи автомобили от камерите на АПИ – към настоящия момент АПИ събира данни за това кой автомобил, къде и кога е преминал и ги съхранява на база на вътрешен акт, без да има гаранции кой има достъп, за колко време се съхраняват и за какво се ползват. С предложението уреждаме тези неща, включително уведомление на шофьорите, чиито данни са били използвани след като са били събрани.
- Въпрос към ГД ГРАО за отказите за предоставяне на данни – Националната база данни „Население“ е основен компонент на електронното управление. Повечето институции трябва да имат право да четат данни оттам – по ЕГН да получат три имена и адрес. Общините, например, често имат нужда от тези данни, за да предоставят общински услуги (при записване в детски градини, където адресът на родителите има значение, вместо родителите да носят удостоверение, общината да го събира служебно). За съжаление през годините има доста оплаквания, че ГД ГРАО отказва достъп. От отговорът на ГРАО излиза, че това наистина е така – около 1/4 от заявленията за достъп са получили отказ. Изводът от това е, че трябва да се промени Закона за гражданска регистрация, така че да не позволява превратно тълкуване, така че общините да могат да си вършат работата (особено предвид, че те са тези, които вкарват данните в регистъра), и разбира се – данните да бъдат защитени от изтичане
- Въпрос до премиера дали в Администрацията на министерския съвет документи се обменят електронно – отдавна е факт, че Администрацията на министерски съвет е една от най-недигиталните институции. Това е проблем на практическо и на символно ниво – не може да говорим за е-управление, а в „сърцето“ на управлението да се разнасят колички с папки по етажите. Отговорът, все пак е, че АМС е започнала (най-накрая!) поетапно да въвежда електронен документооборот. Надявам се натискът за това да продължи и този план да бъде изпълнен в следващите месеци
За два месеца – толкова. Ясно е, че нищо не може да бъде доведено до край. Но смятам, че помогнах за някои важни стъпки. Остават още много, много неща, разбира се. И трябва широк дебат за цялостната структура на електронното управление – къде стои ДАЕУ, къде стои системният интегратор, кой какво и как възлага, кой контролира. Тази структурна промяна ще трябва да започне в следващото Народно събрание.
Вашият коментар