Ако корупцията спре изведнъж, ще спре и държавата

Борбата с корупцията. Да приемем хипотетично, че изведнъж се преборят с почти цялата корупция. И няма повече рушвети, уредени търгове, безсмислени обществени поръчки и т.н. Изведнъж всичко това спира. Аз твърдя, че ако това стане, държавата ще спре. Няма да може да си ремонтира дограмата на министерски съвет.

Защо така? Ами, схемата на корупция е ясна – на наши хора се дават поръчките, които се надценяват, плащат се повече пари, които се разделят между хората с постове, собствениците на фирми, и разходите по самата работа. Така държавата дава много пари, за зле свършена работа, и за да си купят двама човека по един нов джип. Просто като боб. И като кмета.

Та, да се върнем на хипотезата, че всичко това е спряло изведнъж. И на държавата и трябва някаква стока/услуга. Тя пуска обществена поръчка по каналния ред… и нищо. Няма фирма, която да иска да го направи. Не става въпрос за строеж на магистрали, а за дребни и средни неща. В България фирмите са два вида – такива, които работят с държавата, и такива, които не работят с държавата. Когато работят с държавата, те с други клиенти почти не работят. (това е обобщаващо твърдение, и вероятно има разни изключения, но аз така виждам нещата). Тези фирми си знаят схемите, имат си хора на съответните места, и заедно с тях определят какво е нужно на държавата. Обаче ако тези фирми нямат схеми, и нямат хора на съответните места, дали ще искат да работят с държавата? С държавата се работи ужасно, от опит го казвам. (Питайте и италианците дето строят ЖП-линията до Димитровград – месеци наред стоят и нищо не правят, защото държавата не отчуждава някаква горичка).

Така стигнахме до твърдението, че фирмите не биха работили с държавата, ако не можеха да си правят „схемите“. Защото се работи гадно и често е неизгодно. Всъщност, има фирми, които биха – тези, които са толкова некадърни, че частен клиент не могат да свъртят. Но ако няма корупция, то те няма да получат много пари за некадърно свършена работа, и втори път няма да бъдат избрани.

В един момент ще се окаже, че държавата е блокирала, защото няма фирми, които искат честно да и вършат работата. И дори и да има, те няма да знаят, че държавата иска нещо от тях (трябва да следят сайта на АОП за това). Такава ситуация би се оправила малко по малко, но бавно.

Разбира се, това е хипотетичен сценарий. Корупцията не може да спре изведнъж. Ако може изобщо да спре, то това би станало постепенно – като се започне от горе надолу, разбира се. При постепенния процес и фирмите ще могат да се пригодят към честния начин на работа – както тези, които досега са правили номера, така и другите, които вече ще могат да се конкурират само на база на качество, а не на това кой какъв човек има в дадена институция. Само че как може да се гарантира, че корупцията пак няма да се появи? Не може…

Официални статистики не знам дали има, но сума народ си изкарва хляба по веригите на корупцията. Много хора прибират пари само защото са те свързали с някого – т.е. са „сигурен канал“. Това става за най-дребни неща, като изкарване на някакви документи за лично ползване, както и за по-големи неща, като обществени поръчки. Ако корупцията спре тези хора остават на улицата. Те няма да искат да работят, защото цял живот са лежали и са въртели телефони (дали пък да не ги пратим в нечий call-center?)

Между другото, в последните месеци се чува, че държавата щяла да блокира, или че вече е блокирала. Защото всеки го било страх да се подпише, да не тръгнат да го разследват за корупция. До това доведоха показните акции в началото на управлението на ГЕРБ, и СРС-тата в последния месец. Това е много лошо, защото то показва почти неизкоренимостта на корупцията. Откъдето и да я подхванеш, все нещо нередно става.

В един чудесен български филм – „Бон шанс, инспекторе!“, след кражба от сейфа на банката, кметът (Георги Калоянчев) казва на инспектор Тюхчев (Велко Кънев): „Нашенци са хора – кротки. Не че не покрадват, ама с мярка и на дребно [..] Всички попипват, по малко, както си му е редно“. Тази философия така се е внедрила в битието на българите, че всеки опит да бъде премахната е все едно да им вземеш псуването, гледането на мачове или шкембе-чорбата – не става.

Оставям темата отворена – аз не знам как може да се изкорени това, без да се блокира държавата. Предполагам трябват години.

7 коментара

  1. Здрасти,

    едва ли такова е било намерението ти, но постът ти на места звучи като апотеоз на корупционните схеми -).

    Прочее, схемите не могат да се изкоренят или спрат веднага. Но може постепенно. Тогава държавата не само, не би блокирала, но биха отпаднали нечестните/некадърните и т.н. играчи. Т.е. онези, които са доказали, че не могат без схеми.

  2. апотеоз надали, обаче предполагам излиза, че корупционните схеми са вездесъщи.. защото са 😉

  3. Не си съвсем прав. Още от прочитането на тръжната документация може да стане ясно дали поръчката е за „свой“ човек или не. Затова много фирми купуват документацията и после сеотказват да участват. А и да работиш за държавата е незигодно, само ако не си „свой“ човек. Така че ако говорим за премахвнае на корупцитяа, това означава и по-приемливи условия за работа.
    И накрая – в България всички се познават. И ако се пусне поръчка без фирма фаворит, заинтересованите веднага ще научат.

    Въпросът е че самите държавни чиновници няма да имат стимул да работят. 🙂

  4. „.. Всъщност, има фирми, които биха – тези, които са толкова некадърни, че частен клиент не могат да свъртят. Но ако няма корупция, то те няма да получат много пари за некадърно свършена работа, и втори път няма да бъдат избрани.“
    Дори първият път да изберат фирма, която свърши работата некадърно, то на следващата обявена поръчка ще има много повече кандидати – вече ще видят, че търгът не е нагласен и може да се работи.
    За горичката – не я отчуждават, не защото не могат, а защото не искат – пак опираме до корупцията. Ако я няма – проблемите ще започнат да се решават /постепенно, бавно, но ще се решават./

  5. Да, надявам се, че така би станало. Но първо да се стигне до там 🙂

    Стимулът на чиновниците за работа е важна „точка“. Бонуси при добре свършена работа, а не просто „13-та заплата“ ми се струва адекватно, обаче трябва бонусите да не се определят на база на „извънработни принципи“ 😉

  6. Четейки Иван Хаджийски научаваме, че заплатите на чиновниците в тогава новоосвободеното ни княжество са били дори в сравнение с други европейски държави доста високи. Това не допринесло обаче за съвестното им отношение към работата. Проблемите били такива, каквито са и днес – корупция и кражби.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *