Ролята на бащата през първата година

В началото на месеца Оги стана на една годинка. След година бащинство ми се иска в една малко по-лична публикация да споделя размисли за ролята на бащата в целия процес.

Първата година е „код червено“ – всичко се променя много бързо, сблъсквате се с неща, които за първи път виждате, и за които няма „верен отговор“. Предвид статистиката, че рискът от развод се увеличава в първите години след раждането, периодът поставя под особено напрежение отношенията на родителите.

Приоритетната задача, разбира се, е малкото човече да расте здраво, наспано, нахранено и жизнерадостно. Но това е функция на много неща, в т.ч. информираността, дисциплината и организираността на родителите, но най-вече на тяхната психическа възможност да напредват с „мисията“ бебе.

А колкото и да помага бащата, психическата тежест диспропорционално пада върху майката – тя е тази, която стои по цял ден вкъщи с едно много сладко, но изискващо и не особено разнообразно същество. Без хора, които да ѝ помагат, с които да споделя ежедневието. Сама през голямата част от деня. И тя е тази, чийто живот е най-преобърнат.

Има африканска поговорка, че има нужда от цяло село, за да се отгледа дете. И тя е важала до голяма степен и за нашия континент до неотдавна. Децата са гледани от роднини, съседи, техните деца и внуци. И това е позволявало както много по-лесно предаване на знанията, така и доста по-малко стрес за майката.

В цивилизования свят, обаче, майката и бебето са между четири стени, извън които има предимно непознати, които най-много да се усмихнат на бебето на улицата (но и това е рядко). А тези, от които могат да черпят практични знания и за гледането на бебето, и за психическото си здраве – техните родители – почти нищо не помнят (а дори и да помнят, са препоръки, които междувременно са се променили – напр. дали да се дава вода на бебетата). Организираното излизане с приятелки, дори в рамките на същия квартал, е сложно – синхронизирането на съня на бебетата, особено като са по-малки, е доста трудно.

Говорейки за съня – липсата му утежнява ситуацията допълнително. Дори когато сумарно имаш определено количество сън, ако той е накъсан, качеството му е по-ниско и съответно се чувстваш като парцал. А това е ежедневие за много родители.

Бащата трябва да може да прави всичко, което може майката и е добре да го прави във всеки момент, в който е на разположение (защото през останалото време го прави тя). Невинаги това ще е възможно (напр. след шестия месец приспиването става сложно до невъзможно), но родителите трябва да са оперативно взаимозаменяеми – това спестява доста проблеми.

Бащата не е герой. И трябва да е наясно с това. Сменянето на памперс е лесно. Спането на дивана не е толкова лошо. От пускането на прахосмукачка не падат ръце. Извеждането на разходка е дори приятно. Написването на текст като този също не е геройство. А когато влизам с количката в тясна тоалетна, „не ти е лесно“ е позитивен коментар от придържащия вратата мъж, но изпуска цялата картинка – вкарването на количка в тоалетна не е трудната част. Може да попаднете и на статии, които обясняват, че след раждането майката все пак е „длъжна“ да прави неща за бащата. Това са опасни глупости, които могат да изострят и без това нелекия период (не, няма нужда жената да бъде „лирическият герой“ на Кобилкина).

И със сигурност не си и помисляйте да се скатавате. Изморени сте след работа? Жена ви е по-изморена. Не сте си доспали? Тя не е спала нормално от месеци. Някой ви е изнервил в офиса? Поне е имало с кого да се „напсувате“, тя и това няма.

Така че ролята на бащата, поне през първата година, според мен е да минимизира негативния ефект от съвременния начин на живот върху майката. Не само битово, но и емоционално. Чрез помощ, старание, разбиране, немрънкане, говорене, излизане, правене на неща заедно. Няма да се получава перфектно. Ако сте несръчни и разсеяни, колкото мен, ще е много далеч от перфектно. Вероятно ще е недостатъчно. Ще има криви моменти. Но от моята гледна точка това е правилният подход. Това означава и от възможно най-рано бащата да бъде равноправен родител, а не „детегледачка“.

А в по-общ план трябва да помислим как да решим дългосрочно тези проблеми. Явно е, че не можем да гледаме бебетата на улицата, заедно със съседите. Бабите и дядовците ни са работещи хора и не могат да помагат през цялото време. А оставянето на тримесечно бебе на бавачка с адаптирано мляко (както се случва в САЩ, например, поради липса на регламентирано майчинство), не мисля, че е най-доброто за бебето. Нямам конкретни предложения, но това майките да не бъдат гледани като „истерични бг-мами“, а да се чувстват добре трябва да е приоритет не само на бащите, а на цялото общество. По очевидни причини.

8 коментара

  1. Супер гледна точка! Дано повече хора да прочетат и премислят. И дано да им предстоят бебета 🙏🏻 Света е сложен и ценностите са подменени. Трудът на майката е неглижиран. Корпоративният интерес над всичко. А всичко приключва до година №7 – базовите неща като Любов, Толерантност, Търпение, Човеколюбие, Смирение са или изградени, или ги няма. След това се учат, ама чрез наизустяване – и остават някак безплътни. Успех! Желая ви Мърдрост, Хармония и безкрайна Любов при отглеждането на Човека ❣️

  2. Браво, момче! Пораснал си значи. И си добър баща, защото полагаш усилие за семейството, а не само за бебето. Успех по пътя на родителството!
    Като цяло е забавно. А когато е зад гърба ти вече (житейски) разбираш, че някои грешки са били неизбежни, но важното е не всеки от двамата родители да е перфектен (то бездруго е невъзможно), а от двамата заедно децата да получат що-годе здравословна доза обич и здрав разум и свобода.
    С поздрав Катя 49г

  3. Браво. Прекрасно. Наистина е така. За жалост не всеки го разбира по този начин. Много здраве и усмивки

  4. Божо, препоръчвам ви книгата ‘Поправителен за родители’ на Мадлен Алгафари.
    Намерих я мъдра, модерна и разширяваща познанието за физиологичното и психо-социално развитие на бебетата, децата и тинейджърите в контекста на осъзнатото родителство (а тази тема е необятна)

  5. С приятелката ми взехме жена, която да ни помага през първата година с гледането на сина ни. Не сме я карали да готви или чисти – а само да се грижи за малкия през половината от времето. Имахме късмет – жената беше наистина много всеотдайна и за нас тя стана част от семейството ни. Финансово, разбира се, бе малко натоварващо, но за мен това бяха едни от най-смислено изхарчените пари. Бих препоръчал на всеки, който има новородено и има възможност да се възползва от такова решение.

  6. Здравей Божидаре,сигурно ще ти бъде трудно да си спомниш кой точно ти пише-само искам да ти кажа,че ако продължаваш така за всяка година от бащинството ще се получи цялостно ръководство.Иначе всичко което си написал е вярно и дай боже повече бащи да го прочетат.
    Иначе аз се казвам Антон или по скоро-чичо Антон,с баща ти се чуваме по Скайп-чат пат,за съжаление отодавна не сме се виждали,онзи ден ми изпрати снимки и един клип на Оги-Огнян-Пламен,струва ми се,че виждам някаква връзка!Чудесно дете,да Ви е жив и здрав!
    Сега по същество,търсейки в нета една книга-Technology of the Gods: The Incredible Sciences of the Ancients by by David Hatcher Childress,попаднах на „academia.edu където ми излезе и твоето име,но явно поради недостатъчното ми разбиране на езика не можах да я сваля-ако я имаш ми прати на моя e-mail.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *