Има ли македонски език?

Онзи ден, по повод становище на БАН, че македонски език няма, публикувах следното, което предизвика много онлайн полемика:

И на кого е нужно БАН да обяснява, че няма македонски език?

Македонски език има. Как се е появил на езиковата карта и дали не е имало политическо влияние в първоначалната книжовна норма няма значение за днешния ден, в който не просто има македонски език, ами мнозинството от българите няма да разбират повече от 60%, гледайки македонска телевизия, напр.

Езикът, това е диалект с армия. Няма ясно дефинирана разлика между език и диалект. И няма нужда да изобретяваме такава, за да смущаваме геополитическия прогрес.

Темата, обаче, е по-сложна и просто „има“ и „няма“ са не са достатъчни отговори. Затова ще опитам да обясня, особено за хората, които смятат несъществуването на македонски език за въпрос от национално значение.

Лингвистиката, като наука, която се занимава с изучаване на езика, не прави разлика между език и диалект. Няма такава. Дали едно нещо се нарича език или диалект е въпрос на други съображения. Най-значимото от които – наличието на геополитически субект, който да застане зад дадено наречие и да го нарече език.

А как така няма такава? За да има са ни нужни два компонента. Първият е отдалеченост на езиците. Има начини това да бъде изчислено с някакво приближение. Не е тривиално, но комбинация от лексикална отдалеченост (колко думи, и по-конкретно колко основни думи, напр. от списъка на Суодеш) се различават; фонологична отдалеченост – колко звуковите правила се различават; морфологична и синтактична отдалеченост – доколко, грубо казано, „граматиката“ се различава. И да кажем, че събираме единен индикатор за отдалеченост на база на претегляне на гореизброените. Идва обаче въпросът без отговор – къде слагаме границата? На отдалеченост = 1, 5, 7, 12? И защо? Македонският диалект ли е на българския, белоруският диалект ли е на украинския, австрийският и люксембургският диалекти ли са на немския, кантонският диалект ли е на китайския (путунхуа) и т.н. и т.н. И ще видим, че няма обективен критерий, по който да теглим чертата. Кантонският е толкова различен от други китайски диалекти, колкото френски от испански, например.

Именно поради тази невъзможност да бъде дефинирана разлика е прословутата фраза, че „езикът, това е диалект с армия и флот“. Или иначе казано – геополитическа конструкция. Ако Македонската държава казва, че има македонски език, значи такъв има (научих, че имали бойни кораби в Охридското езеро, така че и критерия с флота покриват).

Вече чувам блъскащите по клавиатурата пръсти на хората, които са наизвадили Гоце Делчев и Братя Миладинови, исторически извори за напъна за създаване на македонска нация и не на последно място – БАН, които все пак са професори, дето разбират от тая работа.

И искам веднага да ги успокоя – не смятам, че строителството на македонската нация е естествен процес. Или че „Антична Македония“ съществува, и че говорят езика на Александър Македонски. Дългогодишното изкривяване на историята от страна на македонските власти не е в услуга на никого, особено на самите македонци. Когато през 45-та година се кодифицира македонската книжовна норма, тя в немалка степен измислена на празно място. В следващите 70 години, обаче, така наложеният език търпи естествено (и отчасти насилствено) влияние от своите съседи, а именно – сръбския. Така той вече звучи различно и макар да няма изследване доколко е разбираем за българите, смятам, че много от думите, конструкциите и дори различните ударения ще са объркващи и дори неразбираеми за нетренираното ухо на носител на българския език.

Това желание да сложим езиците в едни кутийки и да кажем, че нещо е български и нещо не е български е следствие от опростената ни представа за езика като цяло. Езикът, това не е книжовна норма. Езикът е жив организъм, който се развива постоянно в следствие на естествени или изкуствени стимули. Езикът се развива на различни места по различен начин и затова лингвистичната карта не съвпада с държавните граници. В Крива паланка говорят едно, в Охрид друго. В Пирот говорят едно, в Нови сад – друго. Това сръбски ли е, ако, например няма всички падежи на книжовния сръбски? Отговорът – няма значение.

Лингвистиката се интересува от това какво се говори, какви са явленията в него, и как се е стигнало до тях.

И тук идва становището на Института за български език към БАН (Останалите становища имат по-малко общо с езикови аргументи, така че не ги коментирам). В становището на ИБЕ-БАН почти няма цитирана литература, липсва библиографска справка в края. Това беше първи червен флаг. Аргументацията вътре е вярна, доколкото разглежда българската диалектна карта и особеностите в нея, както и литературния български преди кодифицирането на македонския. Но по никакъв начин от това не следва, че има или няма македонски език. Именно защото това не е научен въпрос.

И това е тъжното – че становището на научна институция е с политически цели. Използването на науката с политически цели е нещо, което комунизмът е правил, включително при кодифицирането на македонския език. И вместо да се поучим от това, което не харесваме, правим същото – използваме научни институции за геополитически цели. Може би това е легитимен подход, защото „всички го правят“. Но нека не се заблуждаваме, че това е научно заключение.

И това важи и за двете страни – целият казус започна от (най-вероятна) провокация от страна на македонски научни среди, които публикуваха документ, в който повтарят до болка познати тези за „континюитета“ на македонската нация и езика като част от това. Които БАН правилно опровергава, макар че беше по-добра идея да не пада в капана.

Има ли македонски език или няма е въпрос без значение за лингвистичната наука. И тя няма отговор на него. Но спокойно – това, че има македонски език, защото македонската държава смята така, не означава, че Гоце, Даме и Яне са македонци. Не означава, че Александър Македонски е говорел славянски език. Не дава отговор има или няма македонска нация.

И призивът ми е да не се хващаме за разграничението между език и диалект като нещо толкова значимо за македонския въпрос. Не е.

7 коментара

  1. Малка поправка. Александър Македонски е говорЕл славянски език. Минало несвършено време се преразказва с минало несвършено причастие. Ако обърнем изречението в изявително наклонение, то ще гласи „Александър Македонски говорЕШЕ славянски език“ – минало несвършено.

  2. От филм на автентичен родопски говор, 40% няма да разбереш.

    Фалирала България положи основите на армията, стабилността и сигурността в Македония. Не само с ремонтираната от празната хазна военна техника, а и с редица други ключови действия, чети. Югославия изтегли цялата си военна техника от там.

    Сега трябва БАН да мълчи пред македонистките фантасти, за да не пречи на същата армия да превърне диалекта в език. И с каква цел? За да оправдаем съществуването на Социалистическа Република Македония в състава на Югославия? За да може дивите българофоби оттатък Осогово да спят по-спокойно? Или пък за да не смущаваме интеграцията им в ЕС, защото първата работа на ЕС ще бъде да поправи изначално антибългарския македонизъм?

    Колко българска кръв е пролята за Македония изобщо няма да ти обяснявам, не разбираш. Когато застанеш на покрива на някой 20-етажен блок, има вероятност за проблясък. Няма айти, няма БЛОГодаря, лека вечер на всичко. Съвсем сериозно нещо е отстояването на историческата чест. Щом няма ясни граници в лингвистиката, значи ще служи на българския интерес. Ако имаш друго мнение си го пиши в тетрадка, защото иначе ще получаваш напълно справедлива омраза.

  3. Това че някой е седнал, помислил по даден въпрос и стигнал до някакво компромисно/приятелско решение, не означава, че трябва да го вкара в блог. Някои въпроси нямат лесно решение и няма грант, който може да промени това.

  4. Не става въпрос за компромисно решение, а за научна коректност. Аз не предлагам решение на македонския въпрос, там няма просто решение, да.

  5. Тъжна реалност, необходимо е пълна промяна на платформата на която градим взаимните ни отношения. Необходимо е прекъсване с традициите от времето на просветения комунизъм на Тито и Тато. За съжаление мнозинството и от двете страни е дълбоко вкоренено в тези традиции и не е способно да прогледне през общите ни ценности базирана на хуманността, общата ни култура, традиции и религия като братски народи в Европа! #подеднонебевЕвропа
    https://www.marginalia.bg/aktsent/stefan-dechev-dori-i-da-priemem-che-makedonskite-talkuvaniya-za-ezika-i-pisatelite-ot-srednovekovieto-i-19-v-sa-tendentsiozni-i-netochni-zashto-dnes-da-e-nevazmozhno-da-se-priznae-sashtestvuvaneto-na/?fbclid=IwAR0AqG2P_RA_Q1hH3GXGG4qyXVyDEhIqEVfCvjW3ZcroQjSUXWno-32N0j0

  6. Съгласен съм че наистина няма ясно определени критерии дали два диалекта са един език, но най-разпространения е дали двама души могат да се разбират, когато говорят на различен диалект. Аз лично разбирам 95% когато гледам македонски новини. Направих експеримент с дъщеря ми (6г), пуснах й детски на македонски диалекти разбира всичко. Смешни са й някои думи, но ги разбира.
    Не ми пука дали македонците са антични, като какъв определят Гоце Делчев или цар Самуил, но езика ни е общ. Редно е да се определя като общ, ако щете българо-македонски език, наречете го както искате, но в днешното глобално село е редно да си запазим общия език, който се говори

  7. Simply wish to say your article is as astonishing.
    The clearness in your post is simply cool and i can assume you are an expert on this
    subject. Well with your permission allow me to grab
    your feed to keep up to date with forthcoming post. Thanks a million and please keep up the gratifying work.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *