Време е да се откажем от машинното гласуване

Машинно гласуване се осъществява на български избори от доста години – първо експериментално, а след това – реално. Но всъщност нямаме ясна картина на неговата полезност и рисковете му. Аз съм писал и преди за проблемите с машинното гласуване, но тогава само намекнах, че е добре то да отпадне.

Сега го казвам с по-висока увереност – време е да се откажем от машинното гласуване. Да, немалко хора гласуваха на машина на европейските избори (27% в секциите, в които имаше машини). Но освен, че това е под една трета от гласувалите в тези секции, има една единствена полза от този вид гласуване и тя е избягване на грешки при броене от страна на секционните избирателни комисии (СИК). Само че, както ще видим по-надолу, това предимство е само теоретично.

Ще започна с няколко конкретни проблема от европейските избори (някои от които съобщени от застъпниците на Демократична България), след което ще разгледам и принципните проблеми.

  • Секционната комисия не въвежда резултата от машинното гласуване в протокола и изпраща машината директно в РИК. В секциите, в които имаше наши застъпници, последва сигнал до РИК и впоследствие резултатите бяха въведени в протоколите. Не мога да съм сигурен обаче за секции, където е нямало грамотни застъпници.
  • Преференциите от машинното гласуване липсват в много от секциите, како писа „Отворен парламент“
  • В една секция машината е извадила 88 гласа в протокола, а в кутията с разписки е имало 93 подадени гласа. В друга секция в разписката е била маркирана преференция при глас за независим кандидат. В трета секция машината в един момент изписала „Край на лимита за гласуване“. И трите случая изглеждат като бъгове в софтуера.

Тези конкретни проблеми са следствие от множество принципни такива:

  • Секционните комисии не са достатъчно обучени, за да се справят с изборния процес. Въпреки методическите указания, масово се правят пропуски при попълването на протоколите. Последващите процеси на корекции в РИК изглежда невинаги са достатъчни
  • Резултатът от машинното трябва да се прибави ръчно към резултата от хартиеното и да се впише в съответната графа в протокола – т.е. дори машината да брои правилно, накрая пак хора преписват. И при грешка при това пренасяне няма как последващи проверки да установят проблема. Този процес е заложен в Изборния кодекс и няма лесно поправяне
  • ЦИК е постоянно действащ орган, но може да обявява обществени поръчки само след указа на президента за съответните избори. Т.е. по дефиниция поръчката за машини е „в последния момент“ и няма време да бъде установено тяхното качество
  • Липсва процедура по проверка на машините (преди, по време и след изборите) – бъговете, споменати преди малко са един проблем, но ако кодът не е публично достъпен, в един момент може машините да се ползват и за манипулиране на изборите. И макар формално да има одит, той се случва в твърде кратки срокове, за да е адекватен. В момента нямаме гаранции дори че машините отговарят на изискванията на обществената поръчка
  • Цената е прекалено висока за много малкото полза от машините и за проблемите, които създават. 9 милиона само за европейските избори. Да, машините са под наем. Но купуването също води до усложнения – как се съхраняват, как се поддържат, как се подменят.

Да, може би изглежда, че машинното гласуване само по себе си окей, а проблемите са в секционните комисии, в Изборния кодекс, в обществените поръчки и т.н. Но машините не съществуват изолирани от контекста. Още повече, че този контекст няма да се промени за местните избори. А тогава проблемите ще бъдат умножени по две.

И докато на европейските избори няколкостотин гласа може и да не са от значение, на местни и парламентарни могат да бъдат решаващи. И ако резултатите от само 1-2 машини са „криви“, това може да значи промяна на съотношението на силите в някой общински съвет, промяна на избрания на балотаж кмет или промяна на депутатски мандат.

По всичко изглежда, че машинното гласуване е неуспешен дългогодишен експеримент. Но лошото му е, че може да завлече със себе си и дистанционното електронно гласуване. „Все е техника, все има проблеми“ ще звучи като разумно обяснение. Има обаче една съществена разлика – дистанционното електронно гласуване решава реални проблеми (за хората, които не могат да бъдат в избирателна секция по една или друга причина). То също е сложно за реализиране, за одитиране и за провеждане, но поне не е безполезно.

Според мен още на местните избори трябва да се откажем от машините. Или ако много, много държим на тях, Изборният кодекс да бъде поправен, а секционните и общинските комисии – старателно обучени. Да оставим нещата да продължават както в момента би създало риск за изборния и съответно демократичния процес.

5 коментара

  1. Ами не. Написал си го – „Изборният кодекс да бъде поправен, а секционните и общинските комисии – старателно обучени.“ Машините се ползват, за да елиминират човешките грешки – волни (повечето) и неволни. Как така ще им преписват протоколите, каква е тая тъпотия.

  2. Само че до местните избори такава сериозна поправка на кодекса едва ли може да се направи (най-малкото – няма кой).

  3. То и за въвеждане на електронно гласуване няма време. Пък и никой от „политиците“ не говори за него, може би защото на изборните „инженери“ не им е ясно как ще си оплетат кошничките ако има автоматизирана обработка. На местните избори Бай Ганьо пак ще плюнчи молива и ще маже по протоколите. Тури му пепел.

  4. Здравей Божо,
    Много съм изненадан и разочарован от последното ти предложение за отказване от машинното гласуване.
    Преди дни в коментар към статия в Медияпул написах следното:
    „Всички негативни неща, свързани с машинното гласуване са преодолими и се използват единствено за заблуда на незапознатото със същността на техническата реализация на машините мнозинство от населението. Финансовите проблеми са преувеличени – хардуера е почти еднократен разход, а софтуера не е от най-сложните.
    Възможните вмешателства в изборния процес са в пъти по-малко от сега осъществяваните груби нарушения.
    Основната опасност при използване на машините за гласуване е преднамереното опорочаване на изборите, което е безпроблемно за партиите на статуквото. Поради това може би не трябва да има нито машинно нито електронно гласуване.
    ИНе разбирам кой „недостатък“ на машинното гласуване е причина за компрометирането му. Защо не кажете ясно, че вината се дължи на некадърността, неграмотността и умишлените провокации на членовете на избирателните комисии.

    Коментар в Медияпул, 4.6.2019.“
    Днес влязох в твоя блог, за да те помоля да направиш аргументиран отговор на г-н политическия анализатор (т. к. ти си много по-информиран и компетентен от подвизаващите се в медиите всичколози. Надявах се най-малко да изнесеш истината за това защо са се отказали няколко страни (не можах никъде в българските медии да видя нещо за това.

  5. Аз това казвам – че проблемите с машинното са в най-голяма степен организационни и човешки. Но също така подчертавам, че машините не съществуват в изолация. И докато няма кой да ги оперира, негативният ефект от тях ще е по-голям, отколкото потенциални ползи (а те не са чак толкова много)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *