Докъде сме с електронното гласуване?

След референдума Народното събрание прие решение, че електронно гласуване ще има. Съответно през февруари трябваше да бъдат внесени законови предложения, които да регламентират електронното гласуване. Бяха внесени две – едно от ГЕРБ и едно от Реформаторския блок. По стечение на обстоятелствата консултирах техническите аспекти на втория, заедно с инициативния комитет „Гласувай без граници“, така че да отговаря на изискванията за сигурни и проверими системи за гласуване.

И двата законопроекта бяха приети на първо четене от Народното събрание, и в момента предстои да бъдат обединени. Председателят на правна комисия създаде работна група, която да обмисли текстовете и да ги обедини. Там, където текстовете има разпоредби, които са конфликт, ще трябва и техническа експертиза (за да е ясно кое е по-сигурния и по-добрия вариант), така че ще участвам и в този процес.

Преди това обаче вносителите от Реформаторския блок, заедно с инициативния комитет „Гласувай без граници“ организираха кръгла маса в парламента, целта на която беше да се разясни какви технически гаранции има, какви ще бъдат евентуално процедурите при гласуване, и какви са предизвикателствата. Борислав Кръстев доста добре е обобщил казаното на кръглата маса, където имах кратка презентация по темата. Трябва да се отбележи, че след като не дойдоха на кръглата маса, ДПС все пак са поискали друга среща, на която да се опитаме да ги убедим. Дали реално има такава възможност или вече са взели решение – ще разберем.

Ето видео от презентацията ми:

И слайдове:

Презентацията е доста нетехническа (за разлика от тази на OpenFest)

Какви са ключовите моменти:

• Основните притеснения – тайна на вота, един човек – един глас, контролиран вот, невъзможност за масова подмяна на резултата – имат решения.
• Няма 100% сигурна система, затова са нужни процедури по временно спиране и прекратяване на процеса на електронно гласуване.
• Всичко трябва да е отворено – кодът на системата, журнала на действията на администраторите, действията на членовете на ЦИК, свързани със софтуера.
• Изборната сигурност е национална сигурност и трябва да има много високи изисквания към електронното гласуване, иначе общественото доверие ще бъде загубено за поне 10 години.
• На законово ниво трябва да бъдат заложени всички високи изисквания, така че софтуерът, който ще бъде написан, да не може да бъде въведен в употреба, ако не отговаря на тези изисквания.

Каквото и да стане, първо е трябва да има пилоти и експерименти – това е задължително условие във всички анализи. Какво ще излезе в крайна сметка от парламента едва ли може да се каже от сега, но целта не е да имаме текст, който казва „има електронно гласуване“ и после една фирма да напише нещо криво-ляво, а да имаме сигурна, одитирана, проверима система. А ако тази евентуална бъдеща система в крайна сметка не отговаря на очакванията ни за сигурност, аз ще съм първият, който да вдигне шум против нея.

Надявам се след обединяването на текстовете да се получи нещо дори по-добро от сбора на съставните части. Ключово е да не повторим грешките на повечето други държави, които при опитите си за въвеждане на някакво електронно гласуване са използвали затворения подход на „вервайте ми, системата е сигурна“. Защото това никога не е сигурно. И след като (очаквано) бъде намерена дупка в сигурността, хората (с право) губят доверие.