МВР, как да ви уважавам?

Отивам с колата от центъра до Младост да оставя приятелка. От 10 до 12 съм изпил 1 бира. В момента, в който паля колата, не чувствам никакво действие на алкохол, освен това „си знам мярката“ и никога като карам не пия повече от една, и то за доста дълъг период от време.

Та, паркирах в Младост в 12:00, качих се да взема една книга, слизам и гледам патрулка спира на средата на пътя. Качвам се в колата, ама за да не правя обратен пред тях, отивам да обърна в следващата пряка. Те обаче явно мене са чакали, пускат светлините и влизат зад мен в пряката. Свалям стъклото, искат ми документите. Питат ме дали съм пил (винаги питат по това време на денонощието), аз честно отговарям, че съм пил една бира. Питаха ме „къде отиваш в камъните“ .. ами обръщам! Паркирах се на тротоара и отидох до патрулката.

И тогава се започна. Бяха двама – мъж (П1) и жена (П2):

П1: я си спомни колко си пил. Всички ми казват „1 малка“, а после отчитаме 0.6 и вземам книжки. А ти ми лъхаш сериозно.

Аз: 1 съм изпил и се чувствам много добре

П1: ти на мен знам какво ше ми кажеш (заб.: той всъщност защо ми говореше на „ти“?) – за себе си си отговори – някоя и друга водка нямало ли е?

Аз: ами нямало е.

П1: той апаратът ще покаже.

П2: след като духнете в апарата няма връщане. Някои казват „дайте да почерпя“, ама ние сме вързани централно и няма връщане.

Аз: (мълчание)

разбира се аз „им знам номерата“, и тъй като съм убеден, че дрегерът я покаже нещо, я не, продължавам да се правя на тъп – т.е., че съм готов да духна и да ми вземат книжката. Опитите да ми внушат, че нямам избор – или книжката, или да направя като „някои други – да почерпя“ продължават:

П1: каква беше бирата

Аз: Загорка

П1: ее, те там най-много спирт слагат. Със сигурност ще покаже над 0.5.

П2: а и то е до човек – ти си слабичък

П1: 1 боза с цигара отчита 0.3

Аз: ее, чак пък

П1: така е. Колежке, дай апарата, да видим какво ще покаже.

Аз: (мълчание – т.е. продължавам да се правя, че не разбирам „надвисналата опасност“ от която мога да се отърва само с даване на подкуп)

П2: Кога я пихте

Аз: преди час-час и нещо.

П2: то никакво време не е минало, със сигурност ще покаже. Къде я пихте?

Аз: на Борис, след Пирогов

П2: аха, в центъра. И там казахте, че живеете. И какво правите в Младост?

Аз: оставих една приятелка

П1: Колежке, дайте апарата и да видим

П2: прекъснала е връзката с централата.

П1. Божидар..виж какво хубаво име, а пък…

Аз: (мълчание.. в продължение на няколко минути, в които те гледат някакво устройство пред тях, гледат ми документите, гледат „приставката“ за дрегера, която са подготвили)

П1: (шептейки) да го пускаме

П2: (към мен, подавайки ми документите) ето, правим компромис, но имайте предвид, че нещата са много сериозни. Идете хапнете нещо ако ще карате до центъра.

Аз: мерси и приятна вечер

Какво следва от този диалог, който с много паузи достигна близо 15 минути:

  • полицаите искаха да им дам пари, за да не духам в дрегера. Беше очевидно, че не съм пиян и че дрегерът няма да покаже нищо, но тъй като съм млад и изглеждам „притеснителен“ решиха да пробват с елементарни номера
  • ако наистина представлявах опасност за движението, но това не си личеше от разговора ми с тях (алкохолът влияе на различни центрове), те щяха да пуснат един потенциален убиец
  • загубиха 20 минути (с първоначалното чакане) на мен и на себе си

Какво трябваше да направят: да извадят дрегера и да вземат пробата. Каквото покаже – такова. Ако съм пиян, да съм му мислил – трябва да остана без книжка. Ако не съм – „приятна вечер“. Така направиха, между другото, полицаите от които се оплаках веднъж.

Дали ще се оплача пак? Ами ще видим утре дали съм в настроение. Най-вероятно пак ще ми отговорят, че оплакването ми е неоснователно. Само че оплакването ми и този път е основателно. Защото вместо да си вършат задълженията, тези катаджии (което може би звучи обидно, и с право) правят евтини номера, за да приберат 10 лева. Трябваше да им дам 2 лева, за унижение. Ама те се унижиха достатъчно.

Знам, че са им ниски заплатите. Знам, че купуват бензин за патрулките със собствени пари и че условията са лоши. Обаче с такива действия … „аз вас ни въ уважаам“.

П.П. както казах и на полицаите, аз съм против карането в нетрезво състояние. Ако се очаква да изпия повече от една бира използвам такси. Аз принципите ги имам. Ще е хубаво и катаджиите да ги имат.

4 коментара

  1. Какво да ти кажа – прав си. Злоупотребата с власт и шашмите на дребно са типично ориенталски черти.

  2. Тъжната истина е точно такава. Жалко, че жалбите за това са глас в пустиня, или може дори да ви съдят за клевета, ако почнете да се жалвате, че са ви искали пари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *