Пази детето!

Честит празник на децата. Пожелавам им неадекватните им родители да не успеят да ги превърнат в обикновени членове на аутсайдерска нация.

С тази мисъл ми започна денят, и колкото и да е елитарна, трябва да се съгласите, че имаме проблем. Родителите, които изграждат днешното ни неадекватно общество оформят децата си по тяхно подобие, така че обществото ни след 30 години пак ще бъде неадекватно. И това е най-логичното нещо, разбира се, но ми се струва, че не всеки си дава сметка за влиянието на родителите.

Наскоро лекторка на една конференция каза, че не дължала успехите си на семейството си, а на приятелите си и на себе си. И когато интелигентни хора не осъзнават ключовото влияние на родителите си за манталитета си, за светогледа си и за хоризонтите, които биха или не биха виждали, значи все пак не е чак толкова очевидно.

Когато са малки, децата не са злобни, криви, с предразсъдъци, с желание да нарушават правилата, с презрение към различните. Когато са малки, децата са едни хубави същества, които откриват света около себе си. И са твърде податливи на външно влияние. Което родителите им „използват“ по особено неподходящ начин, като им дават личния си байганьовски пример.

Спомнете си репортажа за село Розово, където едни наши сънародници, по особено тесногръд и противен начин, изгониха бежанци от война, само защото били сирийци. Не знам дали си сте обърнали внимание на момиченцето, което също говори пред камера – то казва, че тези хора може и да не са лоши, че трябва да се види какви са и тогава да се правят изводи. Момичето все още не е абсорбирало цялата злъч, която е довела родителите ѝ на този „протест-прогонване“. Затова е и пожеланието ми към нея – да остане също толкова отворена, колкото е сега, въпреки средата около нея.

Но това става рядко. И трудно, особено когато всичко наоколо не само крепи, но и налага деструктивния ни манталитет. И превръща кичът по абитуриентски балове в норма; пренася го в детската градина, където вече също се правят балове с рокли и грим, за да може от малки децата да се научат да демонстрират това, което имат, а и да имат комплекс от това да нямат, който да потискат със същото това демонстриране. А Bunny Lava може да ви разкаже още по-притеснителни и тъжни истории от неговите „гастроли“ до детската площадка. Убеден съм, че всеки родител, който вижда проблема, има куп истории, с които може да депресира и най-позитивните.

Но какво можем да направим? Елитарното блогърстване в неделя на обяд надали е решение. А хората, които не предават на децата си назадничавия манталитет са малцинство, и ми се струва, че все повече се чувстват като такова. Но често са безсилни да променят средата на децата си – в клас от 26 ученици, 2-ма родители на могат да променят нищо, освен да казват на детето си колко е лошо това, което правят останалите. А като странични наблюдатели пък не можем да направим почти нищо – и когато се скарам на бащата, пресичащ четирилентов булевард, хванал двете си деца за ръка, и той ме напсува, децата по-скоро ще се научат да псуват, отколкото да не пресичат опасно.

За щастие, родителите не са единствения фактор при възпитанието на децата (така поне твърдеше професорът ми по педагогическа психология). Учителите са другият основен такъв. Казвам „за щастие“ не защото в момента тази възможност е използвана – напротив, мнозинството от учителите допринасят за аутсайдерството на бъдещата нация, подкрепяйки кича, промотирайки безкритичността, игнорирайки ролята в обществото на лесно попиващите същества пред тях. Образованието е една спирала на провала. Но щом има и такива учители, благодарение на които негативният ефект на неадекватните родители бива редуциран, то може би това е възможно и в по-голям мащаб.

„Битката“ за манталитета на бъдещата нация е неравна. И моята надежда, колкото и крехка да я тя, е в учителите. Но е нужно да им дадем повече – авторитет, свобода, финансова независимост.

Пази детето…от деградация.


(картинка: picbadges)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *