Малко трябвало (кратка история за глоба за неправилно пресичане)

От няколко дни в София на доста кръстовища има пътни полицаи почти постоянно.

Като минавам покрай загражденията на Патриарха и Витошка, край Попа, до двореца на спорта, винаги има някой неправилно пресичащ булевардите. Има и полицаи, които нищо не правят по въпроса.

Аз много мразя нарушение на правилата за движение, и на всякакви правила, особено когато това води до опасности или загуби. А неправилното пресичане на булеварди е доста опасно нещо – както за пешеходеца, така и за шофьорите.

И затова днес, когато видях, че една жена е застанала до огражденията, върху булевард Витоша и чака да пресече, отидох до полицая и го попитах:

– Извинете, ще глобите ли онази жена, която пресича неправилно?

– Не

– Защо?

– Ще ми станете ли свидетел на акта?

– Да.

И така, полицаят отиде при жената, взе и личната карта и се запътихме към патрулката, където той да и` напише глоба. Глобата е с фиш, който полицаят писа 10 минути – явно това му беше първият фиш за неправилно пресичане – рови из правилника (да види по кой член, вероятно), чуди се. Накрая тя подписа, и той ме освободи – трябвало да съм свидетел само ако нарушителят откажел да подпише фиша. Тогава се съставял акт, за който трябва свидетел.

Разбира се, жената, срещу която нямам нищо против и която не познавам, стана жертва на моето желание за спазване на правилата. Но може би по-добре, защото следващият път на това място може да стане жертва на трамвая (тя стои на 20см от линията), или на някой малко по-невнимателен шофьор.

Какъв обаче е другият извод – че е необходимо гражданите да настояват за спазването на правилата. Полицаят първо отказа да я глоби, а трябваше да го направи без изобщо да го подсещам. Трябваше, ама не го прави, защото пешеходецът няма да разпише фиша, и после всички ще са си загубили времето, защото няма свидетел. Тук се получава парадокса на прекалената свобода – всеки е свободен да каже, че не е извършил нещо, което е извършил. И ако няма свидетел, който да потвърди, то по подразбиране нещото не е извършено. А на свидетелят по-често не му пука, и даже е готов да застане срещу „лошите полицаи, които искат пари“. Полицаите са по двама за това – единият да е свидетел, така че, уважаеми служители на реда – използвайте това и глобявайте пешеходци, преди някой да ги е сгазил.

П.П. Мисля, че това което направих, е правилно, защото докато толерираме нарушаването на правилата от страна на другите, докато това не ни засяга, те няма да спрат да ги нарушават в моменти, в които ни засяга.

3 коментара

  1. Малко си прецакал женицата, но и аз се дразня, когато не се пресича на пешеходните пътеки. Особено пък, ако някой ми пресича на няколко метра от нея.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *