В края на миналата година парламентът прие промени в Закона за достъп до обществена информация. Какви обаче са тези промени и какво изобщо ни дава този закон?

Достъпът до обществена информация е механизмът, по който гражданите могат да питат институциите общо взето всичко (и институциите са длъжни да им отговорят). Процедурата, особено с измененията, е особено опростена – достатъчно е просто да изпратите въпрос и да посочите как да получите отговора. Програма „Достъп до информация“ има практична информация по темата. В момента трябва да намерите институцията, до която се отнася въпроса, нейния email или пощенски адрес, и да изпратите заявлението.

А TEDxBG презентацията на Росен Босев обобщава защо този механизъм е полезен и важен. И как той може да се ползва не само за получаване на информация, но и за „сръчкване“ на институциите да си свършат работата:

Аз, например, съм използвал този механизъм за да питам държавата всевъзможни неща – от документация за проекти за електронно управление (преди да стана съветник), през информация за честотата на полагане на пътна маркировка и данни за нарушения при паркиране, до данни за изпълнението за стратегията за подобряване на атмосферния въздух в София.

Какво точно се променя с новия ЗДОИ можете да видите в детайли на 3-та страница от мотивите към законопроекта. Но двете неща, върху които ще се фокусирам, са портала за отворени данни и платформата за достъп до обществена информация.

Порталът за отворени данни съществуваше и преди да бъде регулиран със закон, (даже ни прати на 16-то място в света по отворени данни) но с измененията вече „няма мърдане“. Администрациите са задължени да приоритизират данни и да ги качват в портала периодично. В портала има масиви от данни в машинно-четим вид, които могат да се ползват за анализи, за визуализации, за приложения. В момента там има данни за обществени поръчки, плащания (СЕБРА), качество на въздуха, оценки от матури, търговския регистър, и др. Темата с отворените данни е дълга, но те имат няколко цели – прозрачност, използване за бизнес нужни, оптимизиране на самата администрация. Първите две са ясни – колкото повече данни са публични, толкова по-видно става какво прави държавата с парите ни. Гражданите и бизнесът пък вече са платил с данъците си за събирането на тази информация и имат право да я използват (напр. данните от Търговския регистър могат да се ползват от софтуери за издаване на фактури). Използването от администрацията е малко по-неинтуитивно, но самото качване на данни повишава грамотността за работа с данни и за тяхното използване (във Великобритания имат т.нар. data literacy екип, който (сред другите неща) обучава и администрацията). Освен това, ако в момента една част от администрацията има нужда от данни от друга част, трябва да пише писма (а може и да няма определен ред, по който да получи информацията). Вместо това, служители вече ползват портала за отворени данни за да намират информация, която им трябва. В общ план, тези данни могат (и трябва) да се ползват за вземане на решения от страна на политическите и административните ръководства.

Т.е. отворените данни са допълнение към достъпът до обществена информация – те са по-структурирани, и не се налага гражданите да ги изискват, за да ги получат – те са си там.

Другото нещо, което предвиждат измененията – платформата за достъп до обществена информация. Целта ѝ е да улесни и централизира управлението на достъпа – в момента информация се изисква от всяка администрация – намирате e-mail-а или пощенския адрес, попълвате заявлението по образец, и изпращате. Някои администрации имат уеб-формуляри на сайтовете си, други нямат. Някои изискват електронен подпис (което не е изискване по закон), други – не. Целта на платформата е да унифицира този процес. Проектът „Питай ги“ е нещо като прототип на такава система. Влизате на един сайт (платформа, система, както и да го наречем), попълвате си въпроса, сайтът ви помага да го насочите към правилната институция, и получавате отговора на сайта (с известие по мейл, напр.). Не само това, ами вашето питане става достъпно за всички останали, така че хем те да не си губят времето, хем администрацията да не отговаря два пъти на едно и също нещо. Системата все още не е разработена, но ще бъде в следващите месеци, по оперативна програма „Добро управление“.

Общата цел на тези два нови инструмента е не само прозрачността, но и повишаване на гражданското участие. А и улесняване на администрацията за доставяне на тази прозрачност. Държавата ни дължи отговори и данните си, и това е добре да става чрез съвременни инструменти.

(статията е публикувана в Терминал 3)

Share Button