Една година съветник

Тази публикация ще представлява нещо като отчет с елементи на разсъждение, за това, което съм направил за една година като съветник за електронно управление към кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова (макар и на половин щат). За съжаление, то е по-малко отколкото ми иска. „Накратко“:

• Закон за електронната идентификация – участвах в изпипването на закона от технологична гледна точка – какво да позволим и да забраним в закона, така че да не си затворим вратата за добра техническа реализация. Законът е приет и обнародван, в момента пишем правилник за прилагане, който скоро ще бъде на обществено обсъждане – там има доста технически детайли вече. Когато и правилникът е готов, ще може да се реализира проекта, чрез който ще може гражданите да се идентифицират електронно по сигурен начин. Общо взето това ще бъде „login в държавни сайтове“. Ще могат да се правят справки и да се ползват някои услуги. Важното е, че това ще отключи електронното управление. Всички, с които съм говорил (например естонци) твърдят, че именно електронната идентификация (в личната им карта) е основната причина за това, което е електронното им управление в момента. Склонен съм да им вярвам.
• ЗИД (закон за изменение и допълнение) на закона за електронното управление – с две думи, създава се държавна агенция „Електронно управление“, която да координира електронното управление. В момента нещата се правят на парче и са с ниско качество, като резултат от липсата на експертиза. Опитваме се да създадем място (заедно с държавното предприятие) където да бъде концентрирана такава. Дали ще стане – ще видим. Но тази структура – държавна агенция – работи в други държави (например, познахте, в Естония). Със закона въвеждаме и изисквания към системите, вкл. отворен код. Адресираме и някои проблеми, които досега са спъвали въвеждането на устойчиви и добри системи. Участието ми е в разписването на някои детайли в закона. А той беше приет на 2-ро четене в комисия – остава да бъде гласуван в зала. След което предстои писане на наредба (една или няколко), с която да осъвременим остарелите и неприлагани до момента такива. Част от наредбата ще бъде взета от този „документ“, който написахме заедно с доброволци, чрез google docs и pull request-и в GitHub.
• ЗИД на закона за българските лични документи – в парламентарната дискусия по закона за електронната идентификация депутатите решиха, че не може просто да добавим електронната идентификация в личните карти с преходни и заключителни разпоредби и е нужен отделен законопроект. Затова написахме такъв в бърз порядък. Предстои да го разясня в повече детайли, но накратко – в личната карта ще има чип, на който ще бъде записана електронната идентичност, opt-out и електронен подпис, opt-in. Т.е. по подразбиране ще има как електронно да се идентифицирате. Квалифициран електронен подпис – ако си платите на доставчик, но има опция, за електронни услуги, за физически лица, да се ползва и усъвършенстван подпис. Законът не предполага конкретна технология (напр. контактен, безконтактен или двоен интерфейс на чипа). Масовостта на електронната идентификация е необходимост, както отбелязах по-горе. Дори някой да не я използва веднага (например – ако няма за какво), то с времето използването нараства.
• Отворени данни – освен, че имаме портал, имаме и данни на него. Някои с недобро качество и непредставляващи особен интерес, други – обратното. Ролята ми в тази част е общо взето „ръчен режим“ – написах инструмент за автоматично конвертиране на Excel към CSV, написах инструмент за анонимизиране на данните от Търговския регистър, преди да бъдат отворени, помагах на АОП с SQL заявки при отварянето на обществените поръчки. И давам общи насоки и помощ на администрациите, които имат въпроси и неясноти. Това не е устойчив модел, разбира се, затова за всички следващи проекти изискването е да имат автоматични интерфейси за отворени данни.
• Участвах (заедно с инициативния комитет „Гласувай без граници“) и в написването на частта за електронно гласуване в изборния кодекс. Нещата са много свързани – електронната идентификация, най-вече, защото няма как да имаме сигурно е-гласуване без е-идентификация. Резултатът е, че (по препоръка на естонците) ще имаме малко под 3 години да се подготви системата, да се тества, да се интегрира със системата за електронна идентификация, да бъде одитирана и анализирана от учени в сферата. В заложените в закона изисквания има такива за паралелно преброяване, наблюдатели на процеса, и отворен код на системата.
• Участвах и в съставянето на Пътната карта за електронно управление (слайдове). Това е документът, който не просто дава обща насока на електронното управление, но и разписва в детайли най-важните проекти. Общо взето, електронното управление няма на какво да стъпи в момента. Първите 30-тина проекта са основни, за да можем да говорим изобщо за е-управление – напр. първични регистри (които не са на 20 години върху умиращ хардуер и никаква възможност за интеграция с голямо натоварване), е-идентификация.
• И всевъзможни други неща – закърпвал съм дупки в сигурността на сайтове, които фирмите изпълнители се отказвали да оправят, гледал съм код на проекти, които трябва да бъдат приети, „давал съм акъл“ и обратна връзка по проекти, законопроекти и по предстоящи интеграции на системи, направил съм няколко proof-of-concept мини-проекта за технологиите, които евентуално ще ползваме, пуснах експертен форум за обсъждания, ходил съм на десетки срещи и т.н..

Но всъщност, това е доста малко. Не изглежда като работа за цяла година, особено предвид, че далеч не съм я вършил сам, а по-скоро съм помагал – колегите в кабинета са много проактивни (и по-опитни от мен) и за почти всяко нещо има втори чифт очи, втори чифт ръце и втора клавиатура. Но нещата отнемат доста повече време, отколкото ни се иска.

А нищо от това не би било възможно без политическия „гръб“ на Румяна Бъчварова (и не, това не го пиша за да се „подмажа на шефа“ – политическият климат е труден).

Всъщност много, много време отива в четене и учене. Четене на опита на други държави, на нормативна уредба (закони, наредби), на проектни предложения, на резултати от приключили проекти, на научни статии, на още научни статии, на код. След изчетеното даже съм написал няколко технически публикации, а и презентации.

Но усещането ми е, че най-много време губя в multitasking – във всеки момент има поне по 10 неща за правене, дори след като сме отсяли по-маловажните. А честото сменяне на задачи и липсата на фокус върху нещо конкретно за дълго време е лошо и непродуктивно. Но за съжаление нещата, които трябва да се оправят, са твърде много.

Във Фейсбук написах, че „планината е голяма, има и вятър, но минахме първите стръмнини. Остава още доста“. Остава по-голямата част. Поставяме някакви основи, които се надявам да са правилни и издържливи. Но резултати, които да може човек да „пипне“, засега няма (с малки изключения). Тук идва резонният въпрос – в последните 15 години основи не са ли били поставени? И май отговорът е „не“. Или са се разпаднали твърде бързо.

И (с риск да стане прекалено патетично) благодаря за подкрепата, която много хора демонстрират. Тук вместо някое клише, ще напиша, че за съжаление не сме измислили как да дадем поле на тези, които си предлагат дори от времето да помагат. Поне до момента. В бъдеще, законът за електронното управление предвижда към агенцията да могат да се наемат висококвалифицирани експерти (най-вероятно на непълно работно време, с възможност за отдалечена работа и т.н.), които да помагат. Не за много пари, но пък с интересни задачи и може би – кауза.

Всъщност, зададох въпроса за мотивацията на естонец, който е в центъра на техните решения за електронна идентификация. Защото и в Естония не дават много високи заплати на държавните служители. И разбира се, отговорът беше – заради предизвикателството и въздействието – кога в частния сектор ще можеш да направиш страната си лидер в нещо. И това не е геройство, не е саможертва – просто на някои хора им е по-важно да правят интересни и полезни неща, отколкото заплатата.

Не че имам илюзии, че можем да сме лидер в това (поне не скоро), нито пък, че е най-важното нещо. Твърде много неща трябва да се променят, но все отнякъде трябва да започнем. А по пътя може да се окаже, че все пак сме добри в нещо.

Оттук накъде? Би трябвало да довършим започнатите неща и първите проекти от пътната карта да стартират. Би трябвало това да доведе до възможност за електронна идентификация през 2017-та, чип в личните карти от 2018-та, възможност администрацията да събира удостоверения по служебен път автоматизирано, вместо да ги иска от гражданите, през 2017-та. Дали ще стане – зависи от всички. Прозрачността, която въвеждаме (отворени данни, отворен код, публичност на процеса по всички IT проекти) е и с цел гражданите да вземат участие.

Рапорт даден.