Тази седмица парламентът трябва да реши дали да зачете резултата от референдума за електронно гласуване. При мнозинството гласове „за“ би било неразумно да направят иначе. Все пак, има въпросителни.

Въпросителни има и за това какво става след като електронното гласуване бъде одобрено – какво става? Съвсем правилно днес депутати са отбелязали, че реалистична цел е въвеждане през 2018-та. По-рано просто няма как да сме готови. Но дори технологията да не е готова, ще трябва да се приемат промени в законодателството, които да регламентират електронното гласуване.

И тук идват многото въпроси. Макар законодателството да не трябва да включва технологични решения, то непознаването на такива решения може да доведе до много „счупено“ законодателство. Затова е задължително експерти (а това е нишова експертиза, даже не ми е известно в България да има експерти с опит в сферата) и технологичната реализация да е принципно ясна преди да се напише закона. Законът може да предполага и много технологични реализации, но рискът е да „отреже“ възможностите за някоя.

Вчера пуснах лекцията си от OpenFest за електронната идентификация, защото тя е задължително условие. Ако нямаме добра електронна идентификация, т.е. начин гражданите да бъдат идентифицирани сигурно и еднозначно в електронна среда, нямаме и електронно гласуване.

А ето и лекцията ми от OpenFest за електронно гласуване, където се опитвам да разгледам максимално много аспекти, проблеми, решения:

Ето ги и слайдовете:

Надявам се парламентът да направи информиран избор, а след това всички да следим и дори да помагаме за добрата реализация (която ще трябва да бъде с отворен код и с отворена спецификация).

Share Button