Не мислех да пиша каквото и да било по темата с гей-парада и правата на хомосексуалните. Защото коментарите по темата са естествено и плавно продължение на споровете за кърмене в мола, за светещи очи на статуи и какво ли още не. И не с темата си, а с качеството си. Изглежда хората имат нужда да се изкажат остро и крайно по проблеми, които никак не ги засягат. И не исках и аз да се изказвам по тема, по която мнението ми ще е капка в морето от крайности. Но от друга страна исках да синтезирам мислите си по темата, за самия себе си, дори.

Не, няма да започна с „имам приятели-гейове“. За да съм честен (а и може би за да спечеля част от по-консервативните), трябва да кажа, че не харесвам по-голямата част от хомосексуалните хора, с които съм се запознавал. Дали има корелация със сексуалната им ориентация, не знам, вероятно не. Но това няма значение – не харесвам и много други хора, и какво от това?

Наскоро написах, че ако обществото ни беше зряло, щях да съм против гей-парада. В момента не знам дали той ще постигне нужните цели, но е нужно да се опита. Защо е нужно?

Преди няколко дни гледах филма Селма. Филм за борбата на чернокожите в щатите за реално право да гласуват. Защото в „черните щати“ само 2% от чернокожите са гласували – молбите им са били отхвърляни по всевъзможни измислени бюрократични причини. И Мартин Лутър Кинг организира марш от градчето Селма до Монтгомъри (столицата на щата). Президентът се опитва да убеди д-р Кинг да изчака, че сега не е моментът, че те чернокожите си имат право да гласуват по закон. Но маршът все пак се състои. За какво ходят, какво демонстрират, за какво парадират с чернокожието си? Имат си всичко.

„Ама те са демонстрирали, за да имат право да гласуват, не е същото, гейовете какво искат“? Както написа Роси (като добро обобщение на тази публикация), правата на тези хора са сериозно нарушени:

Правото на брак, осиновяване на дете, наследяване на починал партньор, взимане на медицински решения за партньор и дете, правото на живот без страх от посегателство, правото на живот и просперитет, без да използват част от идентичността им за политическа любовна игра с изключително ограничен електорат.

Така че, макар и да не съм убеден, че парадът ще помогне за това, изобщо нямам право (нито аз, нито който и да било) да забранява или заклеймява този опит.

Нерядко обаче мненията против парадирането и показността просто прикриват неприемането на различните. Прикриват морализма, който се шири в обществото ни. Желанието да приемем нашите предубеждения за „морал“. И желанието да използваме „православните ценности“ като аргумент против хомосексуалността, четейки евангелието като дявола, пропускайки цитатите „който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък“ и „Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?“.

Може би част от причината е, че хората си представят сексуалната ориентация като двоична. Или си хомо, или си хетеро. Реалността е доста по-сложна. Моята представа е по-скоро една равнина, с две оси – едната е „хетеросексуален-хомосексуален“, а другата – „асексуален-хиперсексуален“. Всеки човек попада някъде в равнината:

sexuality

Също така това не е константа, и се променя с живота на човека. Така че в известен смисъл всички сме различни, но тъй като се опитваме да съпоставим горната графика само на две точки – „хомо“ и „хетеро“, ни се струва, че само част са „различни“.

След това стои въпросът за избора. И може би има „небиологични гейове“, т.е. такива, които са „обратни, защото е модерно“, или защото средата ги е подтикнала към това. Но докато нямаме „тест за гейство“, не можем да си позволим да осъждаме когото и да било, предполагайки, че той е направил избор, който всъщност няма. И да, хомосексуалността е биологично предопределена, така че човек няма особен избор, особено ако е нагоре по оста „асексуален-хиперсексуален“.

Всъщност, цялата теза, че хомосексуалността е лоша, вредна и срамна, цялата нетърпимост към това, насилието и омразата, водят някои биологично хомосексуални хора към това да потискат желанията си. А това със сигурност е много по-лошо и от всякакви паради. Защото потискането на нещо „избива“ под други форми, доста по-неприятни от това някъде в някое легло да има двама души от един пол. Потискането на биологичните нужни води до извращения. Арабските страни са един пример, но на мен повече ми харесва Ирландия. Да, Ирландия, където наскоро разрешиха еднополовите бракове. Ирландия обаче е силно религиозна, католическа страна. Но там скандалите с педофилия в църквата са огромни, и хората са загубили всякаква вяра в институцията на църквата (грубо обобщение, но е горе-долу така). А защо в църквата има толкова педофилия? Защото свещениците са подложени на въздържание, без да могат да контролират желанията си, и съответно резултатът е извращение. Ирландците може би са разбрали това и не искат да подлагат хомосексуалните си съграждани на потискане и самопотискане. С това може би излиза, че казвам, че ако хомосексуалните не се чувстват комфортно да са такива в обществото си, то ще станат педофили. Което е твърде плоско опростяване – по-скоро тезата ми е, че всяко потискане води до неочаквани психически отклонения.

Разбира се, един силен човек е хубаво да може да контролира желанията си, да контролира тялото си. И източните „учения“ са фокусирани върху това, че физическите ни желания могат да бъдат подчинени. И ако се научим на това – прекрасно. Но ако не, потискането на тези желания не е решението. Така че няма особена разлика между Пешо-геят и Пешо, който „като види Гинка, не може да си държи оная работа в гащите“ (простете елементарния изказ).

Потискането и живеенето в страх от саморазправа може би не ви се струва чак толкова страшно. Какво като там някакъв 1% от хората ще се чувстват гадно, важното е да запазим моралната чистота на обществото, нали? Първо, такава няма, но това е друга тема. Но ако позволим да бъдат зачеркнати дори 1% от хората като „вредни“ заради нещо, което са, и което не пречи на никого, губим всички.

Например, представете си, че английското общество в средата на века беше убило Алън Тюринг няколко години по-рано (след като става ясно, че е гей (което е престъпление тогава), му се предписва хормонално „лечение“, което в крайна сметка води до депресия и смърт). Може би Хитлер щеше да спечели войната, и може би нямаше да имаме компютри днес, на които да пишем малоумни мнения в социалните мрежи. Ние бихме ли искали с нетърпимостта си да сме отговорни за това? Или загрижеността за човечеството е само лицемерно оправдание да мразим някого?

В този смисъл, ето и още една светлина на нещата – ако просто си оставим гейовете да са част от нас, без „нямам нищо против гейовете, ама..“, без реч на омразата, без побои над някого, само защото приличал на гей, то нямаше да има нужда от парад и нямаше да се притесняваме „с това парадиране да не заразят децата ни с гейство“ (макар че дори при двама хомосексуални родители, за детето няма по-голяма вероятност да е хомосексуално [citation needed])

Дори да сте стигнали дотук, може би отдавна сте ми залепили етикета „либераст“. Но искам да подчертая, че никой не ви кара да харесвате когото и да било. Никой не ни отнема правото да не харесваме хомосексуалните. Но нямаме право да ги съдим (освен ако не се имаме за наместници на Господ на земята с предварителна продажба на билетчета за страшния съд). Всеки сам взема решенията за себе си, и единственото, с което трябва да се съобразява, е да не вреди на останалите.

Като обобщение на този тюрлюгювеч от разсъждения смятам, че парадът е нещо, на което всяка група хора има право. Дали е правилният начин или не, няма значение. Защото „това не е начинът“ е реплика, казвана много пъти в историята, и често казващите я не са били прави. Дали харесваме хомосексуалните или не няма значение, защото и тези, които не харесваме, трябва да имат правата и спокойствието, което ние имаме. И смятам, че приемането на биологичните реалности е много по-безопасно за обществото, отколкото заклеймяването или потискането им.

А ако се страхувате, че няма да имате внуци, защото лошите гейове ще „заразят“ детето ви – мисля, че това са неоснователни страхове, и изследванията, които съм чел по темата казват същото. А и нямате особена полза от заклеймяването на някоя група хора. Губи ви времето и енергията, които иначе може да се използва за нещо полезно.

Share Button