Задължително гласуване?

Да обсъдим задължителното гласуване. И не защото някой си бивш червен лидер или някой президент го е предложил, а по принцип и по същество.

Можем да започнем с прочитането на аргументите „за“ и „против“ в английската уикипедия. Да ги обобщя: задължителното гласуване дава повече легитимност на избраните, намаляват външните фактори върху изборните резултати, избирателите имат пак свободата да не изберат никой от кандидатите, намалява силата на партиите с влияние върху определени групи хора, поставя пред избирателя въпроса „кой предпочитам да управлява страната?“ вместо „да гласувам ли?“, стимулира интереса към политическите събития. Съществува и корелация между задължителното гласуване и равното разпределение на богатството (според GINI коефициента). От друга страна задължителното гласуване превръща едно право в задължение, отнема от свободата на гражданите, нарушава се правото на свободна воля, освен това ниската избирателна активност не значи непременно апатия или неодобрения – тя може да значи и мълчаливо одобрение на системата.

С известно приближение можем да кажем, че аргументите „за“ са практически, а тези „против“ – философски. Но когато ни кажат „не трябва едно право да се превръща в задължение“ не бива да клатим глава, убедени, че това звучи много интелигентно и сигурно е вярно. А когато си позволим да говорим за свободата и нейното отнемане, е хубаво да сме подготвени по темата.

Без да го привеждам като стойностен аргумент, все пак не мога да не спомена, че има и други права, които са превърнати в задължения – здравното и пенсионното осигуряване, например. Като граждани имаме и доста задължения, от които нямаме право да избягаме – плащането на данъци, притежанието на личен документ, призовките от прокуратурата. С какво гласуването се различава съществено от тях? Неспазването на това задължение би било административно нарушение, за разлика от укриването на осигуровки, което е криминализирано. Но няма значение – както казах, това не е аргумент, а просто изреждане на прецеденти, с които вече сме се съгласили, заради тяхната практичност.

Но да се върнем на правата и на свободата. (Ако смятате, че „от какъв зор ще ме карат насила да им гласувам“ е достатъчно дълбоко твърдение, може да пропуснете следващите редове). Дори либертарианците са съгласни, че когато си част от някаква общност, по подразбиране губиш част от свободата си, в замяна на ползите от принадлежността към общността. Имаш избора да не принадлежиш към тази общност – да станеш отшелник, например. Тогава би имал цялата свобода, но не би имал многото удобства и възможности, които ти дава принадлежността към общността. Та, когато е гражданин на една държава, човек автоматично губи част от своята свобода. Тук ще използвам дихотомията на Хегел, Берлин и Фром – има два вида свобода – негативна (свободата от) и позитивна (свободата да). При участието ни в общност (общество), губим основно от негативната свобода – свободата от външни ограничения. Когато сме задължени да плащаме данъци; когато нямаме право да вдигаме шум след 22ч; когато трябва да гласуваме; когато сме длъжни да се явим в полицията, когато бъдем повикани, е накърнена, макар и малко, нашата свобода от външни влияния – някой отвън ни диктува какво да правим, и ние не можем (или не трябва) да не се „подчиняваме“. Но отнемането на негативната свобода не непременно пречи на позитивната свобода – т.е. свободата да развием потенциала си. Нито осигуровките, нито задължителното гласуване ограничават нашата възможност да се развиваме като музиканти, хореографи, адвокати или програмисти; нито шанса да бъдем будисти, кришнисти или джайнисти и да развием духа или тялото си.

Така че нека не вдигаме шум до небето, че отнемат свободата ни и никой не може да ни задължи да гласуваме. Тази част от свободата си вече сме я дали, срещу включването ни в обществото, а и тя не ни пречи по никакъв начин да се развиваме и да правим каквото смятаме за добро за нас.

Освен това никой не ни кара да избираме партия – дори да не съществува отделна опция „никой от изброените“, такава може да се избере чрез пускане на невалидна бюлетина. Това не изисква нито да избираме между хора или партии, от които не харесваме никого, нито да се интересуваме кое е по-малкото зло – имаме пълната свобода да дадем негативен глас или да не дадем глас. Просто трябва да се разходим до урната.

Дотук с философията. Може би ще кажете, че задължителното гласуване няма да реши проблемите – нито ще промени партиите, така че да привличат повече избиратели с идеите си, нито ще поправи причините за купуването на гласове и контролирания вот. И ще сте прави. Както и ще сте прави, че вдигането на акциза на цигарите няма да намали катастрофите по пътищата. Именно защото нито има такава цел, нито се очаква да го направи. Целта е да повиши участието, за да елиминира несъразмерния превес на тези, които по-лесно биват мотивирани или манипулирани да гласуват за една или друга партия. Дали това ще доведе до промени в партиите е тяхна работа. Дали ще доведе до промени у лесно манипулираните избиратели, също е тяхна работа. Със сигурност имат свободата да изберат, и ние не е редно да им се месим.

Всички практически проблеми пък имат решение. Ако не сте в града си в деня на изборите (и ако няма електронно гласуване), то или с предварителна заявка, или с бележка от РПУ-то, където сте, проблемът е решен. Как ще се глобяват хората? Съставя им се АУАН (акт), на глобата на който се трупат лихви. Все едно имате акт за пътно нарушение. След това държавата все някога ще си поиска парите, с лихвите.

Задължителното гласуване, както и всяка друга мярка, не е панацея. Но за обществото ни има две опции – или го оставяме плавно да се подобри (или разгради?), или опитваме да катализираме подобренията чрез комбинации от мерки. Задължителното гласуване е една такава опция, която може и да бъде катализатор в решаването на някои проблеми.

23 коментара

  1. А не се ли губи смисъла с невалидните бюлетини? При сегашните избори не гласуват половината, а при задължителните тези същите ще пуснат невалидна бюлетина?

  2. Само дето няма да са същите 🙂 По-малко ще са

  3. Има и практически доводи против задължителното гласуване. Например: ако не искам да гласувам на дадени избори и законът ме задължава да го направя, имам две възможности: да изгубя два часа на опашката за гласуване, само за да ми отбележат личната карта в списъците, или да изгубя два часа на опашката за плащане на глоби (и най-вероятно още два часа да разбера къде аджеба се намира тази опашка). Разбира се, изгубеното време може да бъде намалено, ако на секциите нямаше опашки, ако глобите можеше да се плащат онлайн, ако можеше да се гласува онлайн, но при нас това далеч не е така. Друго: при липса на онлайн гласуване ще трябва да съобразявам текущото си местоположение на планетата с прищевките и гърчовете на родната политика. Бих обобщил, че практически погледнато, нямаме инфраструктурата, която би позволила задължителното гласуване да не е нещо повече от дразнещ проблем.

    Относно обществения договор и това, че всички ние даваме част от свободата си, за да се ползваме от удобствата на цивилизацията: абсолютно. Но това, че сме дали част от нашата свобода причина ли е да даваме още от нея? Прецеденти има, задължителното гласуване не е хапка, която не може да се преглътне, но какъв е смисълът? Независимо дали е задължително гласуването или не, ако съм решил, че не искам да подкрепя никого на тези избори, няма да го направя. А ако съм решил да подкрепя някого, ще чакам два часа на опашка.

  4. Павеле, ти и да не гласуваш, пак подкрепяш някого, просто със задължително гласуване ще се наложи изрично да подчертаеш кого точно подкрепяш.

    Проблемът с наличната (недостатъчна) инфраструктура, която да осигури по-бързо и безпроблемно гласуване не е причина да не се допусне задължително гласуване.

  5. Владимире, да, пак ще подкрепям някого. Неправилен wording от моя страна може би. Под това, че не искам да подкрепя никого на тези избори разбирам, че ми е все тая за тях. И това, че косвено подкрепям някого, за мен ще е ок, защото така или иначе не ме интересува. Пример: на балотажа за президентски избори не гласувах, защото еднакво не харесвах Плевнелиев и Калфин. И не виждам причина да е трябвало да чакам на опашката (покрай която минах същия ден), когато според моето лично мнение, на което би трябвало да си съгласен, че имам право, е, че е все тая.

    И защо проблемът с недостатъчната инфраструктура да не е достатъчно условие да не се въведе задължително гласуване?

  6. Малко по-късно добавих абзаца за практическите проблеми – ако не си на място в деня на изборите, решението е просто. А онлайн плащането на глоби вече го има. Така че практически аргументи почти няма 🙂

  7. Това е твоя гледна точка, която си е ок. За мен nuisance-ът да гласувам, когато не желая, е проблем и да, това си е мой проблем, че на мен ми е проблем, но къде е логиката хора като теб да налагат мнението си, че е ок за хора като мен да губят време и пари, върху хора като мен, според които не е ок, защото това ще доведе до по-добри резултати в нещо, което е от значение за хора като теб, но от без значение за хора като мен, защото ако беше от значение за мен, нямаше да го считам като nuisance? В по-кратко изречение: Щ се вълнува от избори Ъ и иска да наложи закон, чрез който ще изгуби времето и парите на Ж, който е преценил, че тези избори са от без значение за него, защото резултатите на изборите Ъ ще са по-благоприятни за Щ.

    И този nuisance за мен е както практически заради изубените време и пари, така и философски.

    Да, живеем в общество, и да, даваме част от свободата си, но в случая срещу малко свобода замяна получаваме малък идеалистичен плюс за една група хора и може би не толкова малък прагматичен минус за други.

    И да, ако гласуването е просто няколко клика в браузъра – разбира се, че прагматичен минус ще е много по-малък от идеалистичния плюс. Но гласуването е тромава и досадна работа, от моя личен опит отнемаща часове, и не виждам как можеш да твърдиш, че практически аргумент няма 🙂

  8. Аз досега съм гласувал на три различни места (на 2 в София и на 1 в Димитровград) и никога не ми е отнемало повече от 5 минути, и общо 15 с разходката. Това да го смятаме за дразнение според мен е прекалено префърцунено 🙂

  9. Отново, това е твое мнение. И не, не си измислям, че в секцията във Варна, в която винаги съм гласувал досега, са се извивали дълги опашки. И разходката става повече от 15 минути, ако не съм във Варна в момента и нямам идея (нито пък ми е много интересно да имам) при коя лелка трябва да отида и какво трябва да ѝ кажа и какъв срок трябва да гоня. Както и да е, явно бх.

  10. Между другото, по-голямата активност би трябвало поне частично да се компенсира от по-голямото предлагане на гласове за купуване (може да се очаква и намаление на цената на отделния глас) – себестойността на продадения глас (= усилието да отидеш до секцията) става практически нулева.

    @Павел: Да отказваш да гласуваш и да се оплакваш, че някой ти налага мнението си по политически въпроси, е леко комично. 🙂

  11. Спасе, не е. Ако има референдум по този въпрос, ще гласувам, защото имам мнение. Ако има референдум по въпрос, който не ме засяга и не искам да ме засяга, няма да гласувам. Къде виждаш липса на логика от моя страна?

  12. Трябва да има задължитено гласуване. Ама политиците нямат изгода да го направят това!

  13. Съгласен съм с повечето неща в постинга. Но според мен най-елегантното решение би било държавата да въведе данъчно облегчение за гласувалите. Примерно – приспадат се 20 лева от данъците – дали еднократно или всяка година до следващите избори е технически въпрос. Така реално държавата би заплатила усилието свързано с гласуването. Ако те мързи – не гласуваш и няма проблем. Но изпускаш пари.

    Друго предимство на данъчното облегчение би било е, че би стимулирало гласуването именно сред избирателно най-неактивната част от населението – данъкоплатците. У нас процентът гласували сред тях е много по-нисък в сравнение с неплащащите данъци (напр. пенсионери и роми).

  14. „Освен това никой не ни кара да избираме партия – дори да не съществува отделна опция „никой от изброените“, такава може да се избере чрез пускане на невалидна бюлетина. Това не изисква нито да избираме между хора или партии, от които не харесваме никого, нито да се интересуваме кое е по-малкото зло – имаме пълната свобода да дадем негативен глас или да не дадем глас. Просто трябва да се разходим до урната.“

    Говориш, все едно коментираш готови правила, в които горният сценарий е разрешен. Мнозинството от хората, когато говорят за „задължително гласуване“ отричат възможността за подаване на невалидни бюлетини. Всъщност за това си говорим…..

  15. Задължително гласуване и праг на грамотност. Даже си мисля, че прага на грамотност ще е доста по-полезен за държавата!!!

  16. Бъдете активни! Няма друго, партии, лидери и тарикати, които да искат Вашето мнение. А то е ваше право защото сте хора, преди всичко… свободни хора, в край свободен!

    Видео в YouTube за изборната система, задължително гласуване и лишеното ни човешко право на глас:
    http://youtu.be/xY_KY5XP-WE

    https://www.facebook.com/groups/755118661214653/files/

    Ако нямате facebook профил търсете в Google:
    „Интернет Конституция на България“ и „Свободните хора“

    анкета-РЕФЕРЕНДУМ.doc

  17. Ех.
    Тия дето ги измислят тия неща все едно ще живеят с орлите!
    Имам, значи, роднина, който живее на висок етаж, без асансьор. И на такава възраст, че излизането навън е мираж. Особено след кошмарно счупване на крак…
    ТЕЛК не може да се извади, понеже от това ходене по комисии може да откачи и здрав човек, а тук говоря за напреднала възраст! И реално ТЕЛК казват „нямаме основания“.
    Е, и какво правим? Два часа на опашка пред урната?
    Глоба поради старост?

    Единственото, на което се надявам, е че тая глоба ще може да се плати и от други хора, с тия пенсии ако им кажеш колко е, доста хора ще вдигнат и кръвно!

  18. До сега не съм гласувала, тябва ли да направя нещо или все пак ще ме има в изберателните листи по адрес?

  19. Ще ви има в списъка. Но ако пак не гласувате (на два поредни избора от един вид, доколкото помня), ще ви заличат от списъците и ще трябва да се дописвате.

  20. Мога да гласувам за президенските избори само с лична карта, без да подавам декларация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *