Целта на знанието

Четем. Гледаме. Учим. Получаваме знания. И каква е целта?

Целта на знанието е да позволи на въображението ни да прави неочаквани връзки между повече елементи. С друго думи – храним късмета на въображението си. От това следват много неща – идеи, изобретения, изкуство. Всъщност, всичко. На Айнщайн не би му хрумнала теорията за относителността, ако нямаше понятие от физика. Нямаше да сме чували за Шекспир, ако първо не беше научил правилата и техниките на поезията. Великите умове събират знания и след това, като че ли от нищото, се появяват идеи. Защо се случва така, не знам. Но се случва.

Ако количеството знания е толкова важно, защо тогава компютрите не могат да измислят нови идеи? Google и Wikipedia разполагат с цялото знание на света. Семантичният уеб пък опитва да осмисли свързаната информация в интернет. Но дори с тези технологии, компютрите не биха могли да формулират струнна теория, да изобретят електрическата крушка, да напишат „Сън в лятна нощ“ или да композират нещо като 9-та симфония на Бетовен.

Знанието е само една от предпоставките. Но никога човек не може да има цялото знание и има нужда някой друг да го насочи в правилната посока, да попълни липсващите парчета от пъзела както на знанията ви, така и на „недоизлюпените“ ви идеи. За това говори Стивън Джонсън в неговата презентация. Той твърди, че шансът има предпочитания към свързания ум. Аз бих казал, че също така шансът има предпочитания към ума, пълен със знания. Но всичко това са просто предпоставки, а не цялата „рецепта“. След като предпоставките са налице е нужно човек да влезе в определено състояние на ума за да даде тласък на процеса на генериране на идеи. Джон Клийз нарича това „отвореното състояние“ в неговата презентация за креативността. Процесът на генериране на идеи минава през придобиване на знания, свързване с идеите на други хора и след това влизане в „отворено състояние“ за да обедини всичко това в нова теория, изобретение или шедьовър.

Една малка илюстративна история от моя личен опит – програмист съм и имах доста базови познания по музика. Бях пробвал да използвам математически функции за „накарам“ компютъра да композира музика. Но това не даде резултат. Тогава, по време на едно 8-часово пътуване с влак в 40-градусова жега в Македония, нямайки какво друго да правя, измислих как да направя компютърен композитор. След това го направих и мисля, че резултатът е добър. И е следствие от това, че имам познания в двете области, че мога да се свързвам с идеите на други хора по въпроса (чрез интернет), и че бях в „отворено състояние“ там, във влака.

Но да не се заблуждаваме – идеите ни рядко са велики. Не всеки химик е Менделеев и не всеки композитор е Моцарт. Понякога идеите са дребни или само от местно значение. Понякога те не са научни или артистични, а са свързани със социални процеси, икономика или дори лични взаимоотношения. Понякога си мислим, че те са важни, но в крайна сметка излизат безполезни. Но без значение от сферата и важността на идеята, тя съществува за да захранва други, бъдещи идеи. Да позволи други изобретения да бъдат построени благодарение на провалени такива. Да позволи на нови поетични форми да се развият благодарение на несполучлив опит за поема. И например, дори политическите ни идеи да се провалят сега, то след 10 години могат да бъдат модифицирани и да работят за благоденствието на повече хора. И дори от моя компютърен композитор да не излезе нищо, някой друг ще прочете за него по-късно и ще направи по-добър, работещ такъв.

Но за да стигнем толкова далеч имаме нужда от знание. Не енциклопетично или компютризирано знание, а такова, което ни помага да разберем концепциите зад различните аспекти на реалността. Затова нека четем. Книги, статии, всичко. Да слушаме. Учители, презентации, онлайн курсове. Засега само ние хората сме способни да минем през целия процес по генериране на идеи, машините не могат. Да тренираме ума си да възприема информация от света, за да позволи на въображението ни да свърже разпръснати парченца и така да генерира нови идеи. Това е целта на знанието.

(статията е превод на моя статия на английски, публикувана в техническия ми блог)

One comment

  1. 1. За да се реализира връзката между знанията, трябва да съществува някаква ценностна система – да насочва пътя на мисълта. Аутистите могат да вършат много дейности, но го вършат, ако някой ги насочва.
    2. Информацията е антропоморфно понятие – нито компютрите имат информация, нито животните, те имат данни или поне някакви сигнали. Може би затова и още не общуваме с извънземните – те имат нещо друго, вместо информация. 🙂
    3. Нужна е и „промоция“ на новите идеи. Айнщайн не е измислил Теорията на относителността – неговия биограф пише, че той е заимствал от Анри Поанкаре и един немец (в момента не се сещам името му), но все пак Теорията на относителността е на Айнщайн, а не на Поанкаре, въпреки че той е писал същото 20 години преди Айнщайн.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.