БЛОГодаря

Дебатът „за“ и „против“ добива на шистов газ е разгорещен, събират се подписи „против“, дават се подкупи „за“ (в Полша поне – със сигурност). Медиите пишат от време на време мнение на някой специалист (преглед на The Guardian показва предимно негативно мнение по въпроса) Емоционални противници предричат тоталното загиване на региона, в който се добива газът, а защитниците твърдят, че няма никакви научи факти, сочещи към това. В общи линии обаче, и двете страни или нищо не разбират от геология, или имат някакъв интерес от дискусията. Аз също не разбирам, и затова няма да си позволя да кажа „ама то е очевидно, че като пускат химия под земята, ще отровят подпочвените води“. Защото съм слушал и чел достатъчно хора, неграмотни в областите, в които аз съм по-навътре, и не искам да влизам в тяхната роля.

Хубавото е, че няма и нужда. Като всеки, който не разбира нещо конкретно, и аз ще приложа тактиката на абстракцията – ще отида едно ниво по-нагоре: геополитика и енергетика (в което също не съм специалист, но в което се толерират предположения и лични мнения): трябва ли ни шистовият газ сега? Не ни трябва. Какво ще спечелим? Диверсификация на газовите доставки. Даже не знам какъв се очаква да е договорът с Шеврон, но не бих я счел за по-добра от Газпром. И като диверсифицираме газа, ще имаме енергийна независимост? Не точно. Енергийна независимост има само Норвегия (98% ВЕЦ), останалите зависим все от нещо. Но все пак – не е ли по-добре да имаме още един източник на газ, освен Русия? Да, поради което се строи газопроводът Набуко, който трябва да е готов 2015-2017-та (според различни източници). Добивът на шистов газ надали ще започне по-рано от 2014-та (вече половин година само се говори). Какво можем да загубим? За това питайте скептиците, но освен апокалиптичните сценарии, нещото, което можем да загубим е самият шистов газ при не добре развита и проучена технология. Пак ще подчертая, че не съм специалист, но ако технологията в момента прохожда, то след 10 години тя може да е по-оптимална. И ако в момента нямаме крещяща нужда от нея, защо да не изчакаме?

Не съм от хората, които ще участват в диалог от рода на „ама то е ужасно опасно и вредно“ .. „защо?“ .. „ами защото е – не си ли гледал клипчето“ .. „ти разбираш ли от геология?“ .. „не, но то е очевидно, че е лошо“. Не съм и еко-активист, но гледам прагматично на нещата. И не виждам смисъл да поемаме рискове от всякакъв вид – включително и ‘връзване’ със само една компания (Шеврон). Поляците така или иначе са много напред – вече ги хващат с подкупи – така че можем да изчакаме да видим какво ще стане при тях – ще умре ли половин Полша, няма ли. И ако през 2014 не е свършил светът, Набуко спре да се строи, а Полша добива щастливо шистов газ – тогава можем и ние да се замислим. Може би гледам твърде консервативно? Наречете ме назадничав, но не вярвам в чистите цели на енергийните компании.

Не искам (ария на минималиста)

Не искам да мога да правя магия,
не искам да бъда богат.
Не искам да пия,
не искам чиния,
не искам да ям шоколад.

Не ща да си лягам до секси мадами,
не ща да съм шеф със костюм.
Не искам циклами,
не искам и Грами,
не искам и готин парфюм.

Не искам с безносия сфинкс да се снимам,
не искам и нова кола.
Не искам да взимам,
не искам да имам,
не искам – защото така!

Ще започна с една пародия на „След края на света“ на Васил Найденов, която написах преди време (по идея на приятел)

В БАН – да се назнача.
В БАН – вятър и мъгла.
Член-кореспонденти,
бледи асистенти,
все в БАН.

В БАН – никакви пари.
В БАН – старчески игри.
Клатят си краката,
бяла е косата,
с бръмбари в главата,
все в БАН.

В БАН – да се назнача.
В БАН – моята мечта.
Алкохолни пари,
весели другари,
може да са стари,
но са във БАН.
Като дим в комина,
младостта отмина,
вместо във чужбина
прати ме в БАН.

Това е в общи линии мнението на хората за БАН. И най-вероятно това на г-н Дянков, и на целия кабинет. И определено е вярно, че в БАН има много възрастни учени, които получават пари само заради големия си стаж …. в БАН. И е вярно, че в БАН (като цяло) правенето на наука е далеч от това в Европа. Заради това подкрепям тезата, че БАН трябва да се реформира. Трябва да се промени всичко, което е на ниво от преди 30 години.

Обаче много хора твърдят, че от БАН няма никаква полза, че трябва да се закрие. И че там има само лентяи, които си клатят краката и вземат парите на данъкоплатците, без да връщат нищо в хазната. Ако това е преобладаващото мнение, положението е лошо. Ще разделя проблема на две части:

• хората, които работят в БАН. Учените, докторантите. Какви са те? Аз познавам само умни и способни хора там. Доста от тези, които познавам (лично или задочно) стоят зад успехите на български ученици на международни олимпиади, например. От младите също познавам само много интелигентни хора, които със сигурност не ги мързи и искат да правят наука. Вероятно не всички са такива. Вероятно има лентяи или тъпи хора. Но моето впечатление е обратното.
• финансовата страна. Хората казват, че БАН не генерира никакви приходи. Не можело 60 милиона да влизат и нищо да не излиза на края на годината. Всъщност може, и дори трябва – RoI (възвращаемост на инвестициите) при науката става бавно, а може и да не стане никога. Това е идеята. Иначе щеше да е занаят. Науката е един вид творческа работа и ученият не може и не трябва да работи в някакви финансови планове за незабавни приходи. Но това значи, че трябват инвестиции или държавно финансиране. Или европейски проекти. Европейските проекти са нещо, което и управляващите изтъкват като източник на финансиране – „ами защо не си спечелят проекти, като са толкова добри“. Само че наука не се поддържа с еднократни проекти. Наскоро български проект не е бил предпочетен пред западноевропейски, въпреки, че е бил на 1-во място по точки, защото след завършването му е нямало как да бъде финансирана поддръжката му. Освен това много европейски проекти очакват немалко държавни съфинансиране. А БАН в момента се борят да си платят тока. Още нещо – това са учени, не администратори. Знам, че ще кажете „ако искат да има пари, ще правят каквото се иска от тях“ и че нямат право на капризи. Но ако имат сериозна научна работа, която да вършат, със сигурност писане на 100 страници документация не е работата, която биха предпочели. И все пак – в БАН работят по европейски проекти. Пишат ги и работят. For real.

Къде се събират човешкия и финансовия ресурс? В заплатите. А какви са заплатите в БАН? Мизерни. Иначе казано – един млад учен изкарва по-малко пари от всеки небезработен негов връстник. Ще кажете – „за толкова работа – толкова пари“. Обаче има един проблем – кой ще дойде да върши някаква работа за такива пари? Почти всичките ми познати, които се занимават с наука, го правят или планират да го правят на запад. Защото там дават достатъчно пари за да не живееш мизерно. Колко е бюджета на БАН? 55 милиона лева. Колко е този на холандската научна агенция? 900 милиона евро, 700 от които – държавно финансиране. Разбира се, ако съпоставим тази сума на брутния вътрешен продукт на Холандия, нещата не изглеждат толкова трагично. Но заплатите в БАН означават, че почти никой не би се занимавал с наука в България. Това със сигурност би се променило ако имаше достатъчно пари.

А за какво би ни трябвало някой да се занимава с наука? За да се поддържа научната среда и инфраструктура. Защото това не може да се възстанови лесно, а науката е необходима на една развита държава. Дори за 20 години да не е направено нищо (какъвто не е случаят – свършена е научна работа в БАН), то тези 20 години не са напразни, защото на 21-вата може да се „роди“ нещо. Всъщност, ако смятате, че науката изобщо не е необходима, изкопайте си една землянка пред блока и се преместете там. Не мисля, че е нужно да обяснявам защо е нужна наука. А какво ще ни струва да имаме това? Едно преустройство и още трийсетина милиона годишно. Трийсе милиона са много, казвате? Хайде на бас, че за един час мога да намеря обществени поръчки, от които няма никакъв смисъл (и най-вероятно са корупционни) на стойност трийсе милиона. Като започнем от тази за банери на стойност 3 милиона. Остава само да се направят промените в БАН по разумен начин. И това не значи „оставяме ги без пари“. Всъщност, промените започнаха още миналата година.

Един последен въпрос – защо научната дейност да се прави под шапката на някаква организация като БАН, а не в университетите? Институти има навсякъде по света. Може и да не са под обща шапка, но това е формална, а не съществена разлика.

Така че – БАН ни трябва. Ако искаме умните хора да се занимват с умствен труд, а не да стават сервитьори и таксиджии.

Чували сме всякакви забавни акценти, когато чужденци говорят английски. В не по-малка степен това се отнася и за всеки чужд за говорещия език. Чували ли сте как индийци говорят английски? А французи? Някои не можеш да разбереш какво казват. В това видео едно момче говори английски с всевъзможни акценти, като добре илюстрира ситуацията. Българите също имат акцент, който макар че не е толкова забавен като френския и индийския, все пак е разпознаваем (веднъж ми се случи да слушам човек да говори английски по скайп, без да знам откъде е, и бях убеден, че е българин. Беше.)

Защо се получава така? Един от факторите е това, че звуковите системи на езиците не са унифицирани. Какво значи това – българското „р“ е различно от английското „р“ и различно от френското „р“. Мекият звук „л“, който индийците използват съществува в английски само пред „i“ (заб.: това не е универсално правило). Освен това в един език се случват звукови явления, които не се случват в другите езици. Например в български крайна звучна съгласна се чува като беззвучна (казваме „глат“, а не „глад“). Това не е така в много езици. Във френски ударението е на последната сричка, но това изобщо не е така в английски, само че французите трудно „бягат“ от това.

Проблем ли е това? По принцип не е проблем, стига другите да те разбират. Английският отдавна е международен език, освен това е официален в куп държави, и не може да се каже как точно е правилно да се говори. Само че по-тежките акценти го правят труден за разбиране, особено за хора, чийто майчин език е английски. (говоря за английски, но както казах, тези наблюдения важат за много други случаи). Говорил съм с колега-индиец и не го разбирах дълго време. Всеки работил с французи е имал затруднения. И т.н. Но дори да ви разбират винаги е по-добре да не говорите с груб акцент.

Как да се коригира това? Комплексно е. Но важна стъпка би била при изучаването на чуждия език да се обръща внимание на фонетичните и фонологичните различия. Не просто да се учи лексика и граматика. Например за българи могат да се направят следните забележки (списъкът не е изчерпателен, разбира се):

• съгласните в края на думите в английски не се обеззвучават както в български. Казва се [dog] а не [dok], [pig] а не [pik]. Защото двата варианта са различни думи. Да, когато учим транскрипциите е очевидно кой е звукът накрая, но докато говорим несъзнателно пренасяме българското фонологично явление в английски.
• В български има два различни звука „к“ – един пред предни гласни, и един в другите случаи. Например „кенеф“ [кьенеф], но „кожа“ [кожа]. В английски това не се случва – там меки преградни съгласни няма. Т.е. kettle не се произнася [кьетл], а [кетл].
• аспирирани (придихателни) съгласни. Беззвучните преградни съгласни (p, t, k) в началото на думата в английски (поне в британски английски) са придихателни (т.е. с нещо като „х“ след тях). Напр. „pin“ се чете [p(h)in]. „ten“ е [t(h)en].
• гласните са основното нещо, по което се различават английските диалекти (аудио) и акценти. Вариантите са твърде много и всеки автоматично пренася гласните от своя език, което променя звученето. Веднъж ми се наложи да обяснявам на американци какви са звуковете в турски и това се оказа много трудно – в изолация не може, а колко думи се сещате с „чист“ звук „о“ или „е“? Т.е. трябва да бъде обяснено как точно английските гласни (в диалект по избор – в България май се учи британски английски) се различават от българските.

Но на тези, и на други фонетични и фонологични проблеми в училищата и школите не се обръща внимание. Въпреки, че имах изключително добра учителка, за фонетика не сме говорили. Не че съм правил инспекции в езикови гимназии и школи, поправете ме, ако не съм прав, но си мисля, че върху тези компоненти никой не обръща внимание. Да, изговаряме звуковете внимателно, но без да ни се обяснява защо те са именно такива. Не всеки разбира от лингвистика дотолкова, че да се сети защо има специфичен акцент. И ако учителят акцентира върху такива звукови явления, ще имаме по-разбираеми и по-незабележими акценти.