Време е да се откажем от машинното гласуване

Машинно гласуване се осъществява на български избори от доста години – първо експериментално, а след това – реално. Но всъщност нямаме ясна картина на неговата полезност и рисковете му. Аз съм писал и преди за проблемите с машинното гласуване, но тогава само намекнах, че е добре то да отпадне. Сега го казвам с по-висока увереност – време е да се откажем от машинното гласуване. Да, немалко хора гласуваха на машина на европейските избори (27% в секциите, в които имаше машини). Но освен, че това е под една трета от гласувалите в тези секции, има една единствена полза от този вид гласуване и тя е избягване на грешки при броене от страна на секционните избирателни комисии (СИК). Само че, както ще видим по-надолу, това предимство е само теоретично. Ще започна с няколко конкретни проблема от европейските избори (някои от които съобщени от застъпниците на Демократична България), след което ще разгледам и принципните проблеми. Секционната комисия не въвежда резултата от машинното гласуване в протокола и изпраща машината директно в РИК. В секциите, в които имаше наши застъпници, последва сигнал до РИК и впоследствие резултатите бяха въведени в протоколите. Не мога да съм сигурен обаче за секции, където е нямало грамотни застъпници. Преференциите от машинното гласуване липсват в много от секциите, како писа „Отворен парламент“ В една секция машината е извадила 88 гласа в протокола, а в кутията с разписки е имало 93 подадени гласа. В друга секция в разписката е била маркирана преференция при глас за независим кандидат. В трета секция машината в един момент изписала „Край на лимита за гласуване“. И трите случая изглеждат като бъгове в софтуера. Тези конкретни проблеми са следствие от множество принципни такива: Секционните комисии не са достатъчно обучени, за да се справят с изборния процес. Въпреки методическите указания, масово се правят пропуски при попълването на протоколите.

Continue reading

Ефектът на демократичната пеперуда

В неделя предстоят европейски избори. И ми се искаше да напиша нещо много мотивиращо за това, че трябва да се гласува. Но единствените мисли, които ми идваха, бяха в числа. Че българите избираме 2.26% от евродепутатите, докато избирателите от Ямбол, Видин или Габрово избират само 1.6% от българските депутати. Или колко процента е европейското законодателство и затова не е безсмислено да се гласува. Или колко бихме спечелили от разни предстоящи европейски политики, като единната енергийна политика. Но както научих наскоро от една книга, избирателят не се впечатлява от числа. Той действа в отговор на емоциите си, а дори рационалните му позиции са често пост-фактум рационализация на емоциите му. А емоции в европейски избори може да има трудно. Брюксел има образ на студена и скучна бюрокрация. На нещо далечно. Европейските ценности и свободи пък вече може би са станали клишета. Свобода, демокрация, мир, свободно движение, върховенство на правото. Чудесни неща, но дори на завърналите се току-що от командировка в Париж, от екскурзия в Италия или от море в Гърция, тези неща звучат някак далечно или изтъркано. Вероятно изглежда, че свободното движение е даденост, а върховенството на правото не ни засяга пряко. И в този ред на мисли се чудех какъв е ефектът от евроизборите, какво променят. Освен европейския политически пейзаж, евроизборите променят и местния такъв. Кой колко гласа ще вземе на европейските избори има значение за управлението на страната. След предните европейски избори ДПС се оттегли от властта и Орешарски подаде оставка. Да, бяха само повод, а не и причина за схизмата в управлението, но това също не е малко. В момента имаме сходна ситуация – скандал с махленска корупция и разединени коалиционни партньори в управлението. Европейските избори могат да бъдат повод за преконфигуриране на властта. Само че въртележката „ГЕРБ-БСП“ (с помощта на „патриотите на деня“ и с небезвъзмездната подкрепа на

Continue reading

Цацаров и Имотният регистър

Не вярвах, че ще защитавам някога Цацаров. Но казусът е прекалено интересен, за да не го коментирам. Та, в имотния регистър, при търсене на Сотир Цацаров, излизат един апартамент, който няма продавач, а само купувач – самият Цацаров. Тъй като в събота имотният регистър беше спрян, това породи съмнения, че някой е искал да скрие нещо. Само че данните са си там – при други търсения излизат. Т.е. едва ли става дума за заличаване на данни, а по-скоро за проблем при визуализацията ми. Дали пък някой не е добавил тайно в кода условие if (Цацаров) скрий данни;? Оказва се, че не. Според отговор от Агенция по вписванията, който Капитал е получил, става дума за нещо доста по-тривиално, но и доста сериозно в същото време. „акт №196, том 8 от 2007 г. е въведен в стара информационна система през 2007 г (…). В старата система са се въвеждали поотделно данни за всеки имот и лице, свързано с него, т.е. не е имало възможност да се отразяват връзки между страните в акта и имота. От приложената справка/снимка от медията ясно се виждат 3 отделни записа/генерирани справки. Това е така поради начина на въвеждане на данни в старата информационна система, а именно три отделни записа за всяка страна“ Ще опитам да го обясня на човешки език – вместо в базата данни всеки имот да е уникален запис, а всеки участник в сделката да бъде свързан към този запис, системата явно е била направена така че за сделката на Цацаров (която е била с един дарител/продавач и двама надарени/купувачи) е имало три записа – един запис „имот – Цацаров“, един запис „имот – жената на Цацаров“ и един запис „имот – дарителя/продавача“. Пиша „дарител/продавач“, защото според Бивол и Капитал преди 7 години това е било променено в имотния регистър. Т.е. от дарение се е

Continue reading

Скучно за стратегиите

Едва ли е добра идея да заявявам, че дадена публикация ще е скучна още от самото начало, но предвид, че става дума за стратегически документи и нормативни актове, няма как да е иначе. Въпреки, че ще е по актуалната тема със стратегията за детето. Няма да обсъждам темата по същество – не съм експерт по детски политики (и не, това, че имаш дете не те прави компетентен по темата). Ясно е, че наред с някои валидни притеснения беше вкарана много истерия и напълно измислени страхове. Но целта ми не е да обвинявам един или друг, че не е чел или не е разбрал стратегията (аз не съм я чел цялата, защото и да я прочета, не разбирам от детски политики). Но искам да обясня какво са различните видове документи, които държавата генерира. С това имам опит, защото съм писал поне по нещо във всеки един от изброените по-долу видове документи. Да ги разделим основно на два вида – нормативни и ненормативни. Ненормативните включват стратегии, пътни карти и програми. Нормативните включват закони, наредби, правилници, инструкции. Нормативните актове имат за цел да уредят обществените отношения в дадена сфера и да определят ролята на държавните институции в тази сфера. Законът за обществените поръчки определя как държавата си поръчва стоки и услуги от частния сектор. Изборният кодекс урежда провеждането на избори. Наказателният кодекс урежда за какво може човек да бъде осъден и какви могат да бъдат присъдите. Наредбите и правилниците се приемат на база на даден закон и влизат в оперативни детайли как точно ще се прилага закона. Наредба Н-18 урежда как търговците да се отчитат пред НАП (напр. чрез касови апарати). Правилникът за прилагане на Закона за електронната идентификация урежда как точно МВР и Държавна агенция „Електронно управление“ да изградят системата за електронна идентификация, така че да изпълнят съответния закон. Ненормативните документи имат

Continue reading

Електронното управление срещу корупцията

Апартаменти, тераси, къщи за гости. Скандалите, които „бушуват“ от повече от месец и могат да променят политическия пейзаж. Всички параметри на корупционните практики вече са ясни и няма нужда да ги повтарям. Иска ми се обаче да разгледам скандалите от една друга гледна точка – електронното управление. Може би не изглежда свързано, но всъщност е ключов фактор. Първо – какво е електронното управление? То не е просто електронни услуги, те са само върхът на айсберга. Електронното управление стъпва на електронизираното събиране и съхранение на информация, и то информация имаща правно значение. С други думи, това, че имаме електронни регистри и законоустановени правила по тяхното поддържане е в основата на електронното управление. Какво общо има това с корупцията? Да проследим как бяха установени апартаментите, терасите и къщите за гости. Свободна Европа, Антикорупционният фонд и Бивол използваха публични електронни източници – Имотния регистър, регистъра на имуществените декларации, регистъра на получилите помощи по програмата за развитие на селските райони. Без тези източници скандалите щяха да са непроверими слухове. А имотният регистър, регистрите по оперативните програми (обединени в системата ИСУН), имуществените декларации, търговският регистър, регистърът на обществените поръчки и още един куп регистри представляват основата на електронното управление. Администрацията е длъжна да ги попълва и въздействието „отгоре“ е трудно до невъзможно. Никой не може да „пипне тайно“ информация за фирмата ви, никой не може ей така да влезе и да изтрие данни за имот в Имотния регистър. Ако декларация за имуществено състояние липсва, това само по себе си би генерирало скандал. Обществените поръчки се вписват не само в българския регистър, но се изпращат и към европейски такъв. Но какво като са електронни – и на хартия да бяха, пак щеше да може някой да отиде и рови в информацията. Това има два аспекта. Първият е автоматизирането на работата – с данни в електронен вид

Continue reading

Нюансирано за Асандж

Арестуваха Джулиан Асандж. За едни той е боклук, който е изложил на опасност не само животите на американски войници и агенти, но самата американска демокрация. За други е герой на свободното слово, който е разобличил американските власти нееднократно. За първите той е прислужник на Кремъл, който използва свободата на словото като претекст да атакува Америка. За вторите той е самоотвержен инструмент за на т.нар. whistleblowers (хора, които издават тайни, защото смятат, че е важно, обществото да ги знае), с които западните държави да поддържат нивото си на демократичност и прозрачност. Реално… е по-сложно. Да, изтичането на класифицирана информация винаги крие рискове, ако не се прави внимателно, да, особено в последните години WikiLeaks и Кремъл работеха ръка за ръка, да, whistleblowers трябва да имат инструмент, с който да правят публично достояние силно спорни практики, като напр. Prism, и да, WikiLeaks имаше дисциплиниращ ефект. Трябва ли обществото да знае всичко? По-скоро не. Концепцията за „класифицирана информация“ същество по обективни причини. Но определено има случаи, в които обществото трябва да знае за дадена класифицирана информация. Трябваше ли да знаем за това как американски войници застрелват цивилни и репортери на Ройтерс в Ирак, знаейки много добре, че не представляват опасност? Трябваше ли да знаем, че американското правителство е изградило сложна система за следене на всичко, което правим онлайн? Трябваше ли да знаем за писмата на Сурков (висшестоящ сътрудник в Кремъл), според които Русия има стратегическа цел да дестабилизира Украйна? Според мен и в трите случая, а и в много други – да. Неслучайно тези разкрития излязоха и през реномирани издания като The New York Times и The Guardian. Асандж не е нито герой, нито боклук. Той може би е човек, преследващ даден идеал, но обстоятелствата превръщат това в гротескна война срещу САЩ (вероятно не без тяхна помощ, а и не без помощта на Русия).

Continue reading

Грешната посока на НАП с Наредба Н-18

Наредба Н-18 е нещо, което тормози бизнеса от известно време. Най-вече с това „какво точно трябва да направим“ и „колко ще ни струват тези промени“. С две думи, наредбата се отнася до използването на касови апарати, както и до софтуера, с който се управляват продажбите и който (трябва да) е свързан с касовите апарати. След множество негативни становища от страна на различни бизнес асоциации (а и политически партии), НАП все пак влезе в диалог с бизнеса. Резултатът е, че първоначалния абсурд сега е една идея по-малко абсурден. Бях поканен в една дискусионна група за измененията в наредбата и следя какво се случва – наредбата започва да покрива повече сценарии от реалния живот, което обаче я прави още по-сложна. Проблемът обаче не е в конкретни текстове, които могат да се „ремонтират“, а в цялостната посока, в която върви НАП. Наредбата е толкова дълга и завъртяна, че вече не съм сигурен дали дори авторите ѝ са наясно какво означава. Дотолкова, че НАП пуска няколко документа с „Въпроси и отговори“, с които да тълкува наредбата. Отговорите на въпросите на теория не са нормативно обвързващи, но на практика ако не ги спазвате, НАП може да ви затвори. НАП се опитва да налага все повече контрол върху всеки един аспект на продажбите и това минава през абсолютни крайности като нормативно определени екрани на софтуерни приложения. НАП иска да знае какъв софтуер ползвате, не разрешава да ползвате софтуер извън разрешения и иска да има достъп в реално време. В един момент осъзнава, че далеч не целия бизнес е „ресторанти и кафенета“, а име доста онлайн магазини и други специфични случаи, и наредбата започва да става все по-голямо чудовище. Друг голям проблем в наредбата е честотата на промените в нея – за последните 2 години има 6 проекта за промени, (тук, тук, тук, тук, тук и тук).

Continue reading

Пет политически клишета

Клишетата летят с все по-висока скорост покрай наближаващите избори, но дори в нормално време честото им срещане вдига нивото на скучност многократно. И тъй като и аз съм скучен, си подбрах dпет клишета и ще опитам да обясня какво всъщност значат. Реформа. В общия случай значи „направихме работна група“ или „свикахме съвет“, което значи, че ако някой пита какво се случва, да може да се каже „работим, но темата е сложна“. Дори в добрия случай, „реформа“ значи „да променим няколко закона и няколко наредби“. В краен случай дори значи прокарване на нов закон. И често свършват дотук мераците за реформа, отчели сме, че нещо се е променило „в Държавен вестник“, а оттук нататък ако нищо не стане – администрацията е виновна. Ако една реформа наистина трябва да бъде такава, е нужно да бъде подкрепена както с нормативни изменения (без да го пише в закона не става), така и с финансиране, оперативни планове, хора, които да знаят за какво става дума и с политическа воля (вж. следващия абзац). Например реформа в електронното управление включва както промяна на някои закони, така и финансиране за ключови проекти, грамотни ръководители на процеса и желание да се налага реализирането на всички тези проекти въпреки пречките пред тях. Политическа воля. Митичната политическа воля, която се материализира на някое заседание в някоя парламентарна комисия и после също толкова бързо изчезва. Докато не се наложи да изгрее от „кабинет 1“ в Министерски съвет под формата на „аз съм им казал“. Политическа воля има в редките случаи, в които повечко хора имат поне малка представа за какво става дума и са готови дори да свършат някаква работа, за да се случи нещото. Това нещо може да бъде реформа (вж. горната точка), проект (особено енергиен) и какво ли още не. На практика политическата воля се изявява като приносителят ѝ мести

Continue reading

Задължителни пръстови отпечатъци в личните карти в ЕС?

Комисията в европарламента по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи снощи гласува да има задължителни пръстови отпечатъци в личните карти в целия Европейски съюз. Мярка, срещу аз бях активно – писах преди година при внасянето ѝ, писах и отворено писмо до евродепутатите. Инициирах позиция на Демократична България против мярката и обясних в „Денят с Веселин Дремджиев“ защо това е лоша идея. Няма да повтарям всичко, а ще се фокусирам върху няколко основни момента, свързани с нуждата от такава мярка, с текущото състояние, и с проблемите със сигурността и ще опитам да отговоря на въпросите, които срещнах в последните няколко седмици по темата. Трябва да отбележа, че като цяло регламентът е позитивен – унифицира едно по-високо ниво на сигурност на личните документи в ЕС, защото някои държави в момента издават „парцали“, които могат да се фалшифицират в час по трудово. Единствено разпоредбата за отпечатъците е спорна. Какво толкова, те и сега МВР събират отпечатъци – МВР събират отпечатъци само за нужните на международните паспорти. Или поне така е по закон. Ако са ви взели отпечатъци при издаване на лична карта, това е превратно тълкуване на Закона за българските лични документи. Според действащите текстове на закона, за новите лични карти, които ще имат чип и ще позволяват записване на такива данни, ще се снемат отпечатъци само при изрично желание на гражданите. Това беше дълго обсъждан текст, в чието писане съм участвал. Причината за opt-in модела е, че няма особена полза от ICAO стандарта за електронни документи за пътуване що се отнася до лични карти, тъй като почти няма терминали за автоматично преминаване (e-gates), които да поддържат формат „лична карта“. А рисковете са немалки. Европейската комисия не е отчела този нюанс, между другото, и е писала, че България ще има задължителни отпечатъци в личните карти. Може и колегите им от МВР да с

Continue reading

Мантрата „ЕНП“

Мантрата „ЕНП“ се появи във Фейсбук, съвсем очаквано, преди европейските избори, и отчасти с цел да създаде шум в Демократична България. Погледнато отгоре, ЕНП е дясноцентристкото, проевропейско семейство, към което, логичнo, всички дясноцентристи трябва да се присъединят. ЕНП има своите много кусури (еврозаконодателството, срщеу което съм имал най-остри позиции, напр. чл. 13, винаги се подкрепя от ЕНП), но съм склонен да се съглася, че тези проблеми могат да бъдат решавани и са нормална част от демократичния процес. Но искам да дам друг поглед върху ЕНП – дългосрочният им тренд. От 1999-та досега ЕНП губи подкрепа. По половин процент от 99-та до 2009-та, и 6.5% през 2014. По-интересното е каква е структурата на тази подкрепа. Разбих евродепутатите от последните два избора – 2009 и 2014 на „Източен блок“ и „Западна Европа“ (като Гърция и Кипър са част от „западна Европа“), за да видя как се движи ЕНП в тези два сегмента. Източният блок има близо 27% от местата в Европейския парламент. Останалите 73% са за западна Европа. През 2009-та ЕНП има 32.5% от депутатите си от източния блок. През 2014-та този процент расте до 39. ЕНП се превръща в ХДС+източноевропейски Борисовци. (ХДС – немският християндемократически съюз). Германия+Източна Европа правят 65% от депутатите на ЕНП. Всеядността на ЕНП, започваща от приемането на Берлускони и кулминираща в неизключването на Орбан е един от факторите, които според мен отблъскват избирателите в западна Еверопа. Другото, разбира се, е цялостното отслабване на традиционните партии, както в дясно, така и в ляво. Предизборните прогнози за вота през май са за още спад както в резултата на ЕНП, така и в този на ПЕС. В тази светлина, сляпото залагане на ЕНП като гарант за дясноцентристка обединена Европа според мен е грешка. ЕНП ще продължи да си затваря очите за местната корупция в източна Европа, за да си осигури

Continue reading