БЛОГодаря

„Анаграма е вид игра на думи състояща се в пренареждане на буквите от дума или фраза така, че да се образува нова дума или фраза като всяка буква от оригинала се използва само веднъж.“ (wikipedia). Това са ребусите, които всички сме решавали като деца (и не само), участват и в тестовете за интелигентност. Как от една дума (или разбъркани букви) да получим друга дума.

Миналата седмица се сетих, че ще ми е доста лесно да намирам анаграмите на всяка една дума. Затова в събота вечер го направих, използвайки за основа част от i-kratko.com: http://www.i-kratko.com/anagrams.

Ето някои примерни анаграми:

анаграми: армагани
Доган: гадно годна
реклама: карамел кламера
Мария: армия
босилек: обелиск
Барселона: необрасла

Поддържа само единични думи, без изрази (слагането на интервала на всяко възможно място ще отнеме доста повече ресурси). Надявам се намирането на анаграми да е интересно (полезно надали ще е).

(За заинтересованите от техническите подробности: използвам речника на OpenOffice, както и леко модифициран речник на наставките, за да генерирам всички словоформи в българския. Пазя ги в Trie, за да мога да събера всичко в паметта. След това намирам всички пермутации на въведената дума и проверявам дали съществува такава словоформа.)

На България и трябва лидер, който да я извади от калта. Иска ми се това да не беше така, и хората сами да можеха да се извадят за косата, обаче те чакат да дойде лидерът и да оправи всичко. Няма да навлизам в дискусия дали наистина лидерът може да го направи. Ще опитам да очертая профила, който е нужно да има, за да се радва на обществено доверие и в същото време да може да свърши работата по изваждането от калта. В последните години „премиерът-слънце“ е Бойко, но на него му липсват доста неща, за да бъде идеалният лидер.

• Човек от народа. Човек, който може да разбере ежедневието на обикновения човек. Да може да седне в запушената кръчма, с пуловер плетен от баба му, без да го е страх, че ще си изцапа обувките в калта отпред. Да употребява жаргонни изрази – да говори на обикновен език. Бойко идеално покрива тези критерии. Дори може да се каже, че този му образ изгради общественото доверие в него
• С чувство за хумор, което обаче да покрива всички обществени слоеве. От бакшиши до програмисти. Не твърде интелектуален, не твърде просташки. А може и да ги редува. Бойко и с това се справя прилично. Но до тук приключваме с Бойко, защото със следващите критерии хич го няма.
• Интелигентен и ерудиран – трябва да е ясно, че мисленето е 1-ва природа на лидера. Горните критерии са за пред обикновените хора – това, което да изгради доверието, но само с доверие не се вземат правилни решения. Бойко не блести с особен интелект, макар че далеч не е най-простият по високите етажи на властта. За сметка на това хора като Трайчо Трайков, Росен Плевнелиев, Николай Василев са хора, които имат достатъчно в главата.
• Успешен. Не може да си лидер на държава без да си бил лидер на нещо друго, и то голямо, преди това. Станишев е идеалният пример за човек, който изобщо не покрива този критерий – неговата кариера преди властта отсъства. Той никога нищо не е правил извън политиката. За сметка на това Росен Плевнелиев е изградил собствена фирма, и е ръководил огромни строителни проекти. Очевидно човек, който знае как да се справя на свободния пазар и да ръководи много хора.
• Материално удовлетворен, или иначе казано – с пари. Ако влизаш във властта беден, то най-вероятно целта е да станеш богат с нея, което пък много ще пречи на работата. Но ако рушвет от половин милион лева не е интересен за теб, защото вече имаш къща и хубава кола, то вариантите за корупция намаляват сериозно.
• Уверен. Колкото и да си забавен, „народен“, интелигентен и успешен, ако си свит и скромен, рано или късно хората около теб ще се възползват от това, най-често за лични облаги. Министрите ще правят каквото си искаш, ако не си уверен в нарежданията си към тях.
• Тарикат. В политическата ни реалност, а и не само в нашата, трябва да си тарикат за да успяваш да лавираш между интересите на всички. Тодор Живков е бил такъв. Този критерий означава и „политически умения“, но те, на народен език, се казват „тарикатлък“.
• Без тъмно минало. За да няма сянка на съмнение, миналото трябва да е чисто. Никакви връзки с ДС. Никакво предходно участие във властта. Не трябва да си бил бодигард на соц.лидер или да си управлявал мутри в началото на 90-те.
• Да е движен от идеята да подобри нещата. Лидерът не може просто „да върши работа“, той трябва и да е идеолог

Няма да е лесно да се открие човек, който покрива всички тези критерии. Лошото е, че дори да се покрият, това не е гаранция – зависи и какви са подбудите. Но да приемем, че ако покриеш всичките, подбудите е по-вероятно да не бъдат свързани с разграбване и игри на дребно. И както каза Трайчо Трайков в едно интервю: „Всеки министър с действията си засяга конкретни интереси, но ролята на министъра е това да бъде в съгласие с обществените интереси“. Комбинацията от всички изредени качества би имала най-голям шанс както да организира държавата да работи по-добре, така и да мотивира обществото.

И ако това ви звучи утопично – да, така е. Не защото няма такива хора, а защото е малко вероятно те да бъдат допуснати до такива позиции. Което пък те, бидейки интелигентни, знаят, и не си губят времето да опитват. Така че идеалният лидер може и да не дойде. Да го кръстим условно Годо. И все пак да го чакаме.

Сняг и студ. Хората все пак се придвижват с коли, обаче условията усилват ефекта от лошите умения на шофьорите. Една от стандартните ситуации е излизането от паркомястото, когато наоколо има много сняг. Аз досега не съм затъвал и затова ще си позволя да дам акъл. Особено след вчера, когато на няколко пъти миришеше на изгорял съединител и гума. Всъщност, нещата не са сложни изобщо, събират се в един туит:

@bozhobg Полусъединител, ако не може назад, дай леко напред (и обратното), сменяй посоката на въртене, не давай много газ

— Radoslav Georgiev (@Rado_g) February 7, 2012

Основната цел е гумите да имат сцепление. Това доста зависи от колата. Ако сте със задно (BMW naпример) – кофти. Ако сте 4х4, вероятно ще имате проблем само ако сте пълен идиот (и такива има). Но за обикновените хора с предно предаване е хубаво да се мисли (всички неща са логични)

• имайте зимни гуми поне на двигателните колела. Защото така.
• тръгвайте бавно, на полусъединител, без много газ. Така, ако някоя гума започне да се върти във въздуха ще може бързо да спре да се върти
• веднага щом гумите започнат да се въртят напразно и да „копаят“, спрете да подавате газ. Ефектът е предимно отрицателен – допълнително заглаждате повърхността и се закопавате по-надълбоко.
• въртете волана – така получавате по-голяма площ, на която гумите могат да получат сцепление.
• напред – назад. Ако напред не става, пробвайте назад, и под друг ъгъл. После пак напред.
• имайте лопата – помага. Ако много заседнете, изкопавате около двигателните колела и пробвате пак (Аз нямам лопата, дано не ми се наложи)

Мислех, че това са очевидни неща, обаче май не са, затова реших, да ги напиша. Понякога, разбира се, просто нямате късмет и пряспата не ви пуска. Но в повечето случаи може да се излезе, стига задкормилното устройство да е качествено. (Да видим утре как ще изляза от тая пряспа, в която съм се наврял, и дали няма да туитна „някой да дойде да ме бутне“)

Ще започна с disclaimer: не съм всеки петък в Биад, Син Сити или Ориент 33, нямам неистово желание да се качвам по масите и да хвърлям салфетки, не изпитвам възвишено щастие при вида на пияни девойки, играещи кючеци и крещящи „почвай ме, почвай ме“. С други думи – чалгата не е моят стил на живот. Чалгата не е и моят стил музика. Българска не слушам, а от балканските оригинали имам стотина топ-парчета, които си въртя от време на време. Преобладаващате стилове в playlist-а ми са метъл, рок и класика. Дотук с disclaimer-а. Целта му беше да не ме заклеймите като загорял чалгар, който опитва да оправдае ниските си страсти.

Ще продължа с важното разграничение, което направих в предния абзац – чалгата като музика, и като култура. Въпреки, че двете са тясно свързани, има разлика. Съвсем естествено, и нерядко срещано е, човек да слуша поп-фолк (което си е евфемизъм за чалга), но да не приема следващата от това култура – силикон, перходрол, джипове, пари, бижута, салфетки и маси.

Културата произлиза пряко от текста и от културата на изпълнителите. Текстът е тъп и вулгарен, клиповете са пошли и елементарни. Да, нищо ново не казвам, но културата не следва от музиката като такава, а от странични елементи. Разбира се, по-ниско интелигентната част от обществото прихваща тези елементи и възприема чалгата като своя култура.

Музиката е балканска – с ориенталски елементи и инструменти. Музиката е въпрос на музикален вкус и в този регион мнозинството харесва този тип музика – те му въздейства най-силно. Да кажем, че както рапът въздейства на чернокожите, така и балканската музика ни въздейства на нас. При вас може и да не е така (или да не ви се иска), но гореспоменатите стотина хита са музика, която според мен е добра и въздействаща, поради което я слушам понякога. Тя не е елементарна (два-три тона), не е сива и равна. Дори някои от хитовете могат да минат за обикновени поп-парчета ако се промени аранжиментът.

Ще си позволя да направя едно сравнение – западната поп-музика не е нищо по-различно от нашия поп-фолк. Текст – малоумен. Ама наистина. Даже според мен българските текстописци са доста по-креативни откъм евфемизми. Да, просташко е, ама така или иначе се е пее за това – кое е по-добре, „she wants it, I gotta give it to her“ или „напипай го….сърцето мое“? Клипове – аналогични. Дори при нас е по-леко – обикновено само певицата е полуголата пищна госпожица на екрана. В „западните“ клипове има по 20-тина, които правят същото – показват ни се. Естествено това не се отнася за цялата западна поп-музика. Не се отнася и за цялата наша поп-музика (дори в поп-фолка има парчета със сносен текст и прилично режисиран клип).

Да, с „чуждата“ поп-музика може би хората нямаше да се качват по масите и да хвърлят салфетки. Но от това по никакъв начин нямаше да станат по-интелигенти и по-възвишени. Ако най-престижната дискотека пускаше вносен поп, отпред нямаше да спират хонди и опели – пак щяха да са лъскави, черни мерцедеси с хора с ланци, търсещи натокани кифли. А в треторазрядните дискотеки хората пак щяха да се напиват и да се бият. Не защото музиката ги е довела до това, а защото тя отразява това, което са.

От тази гледна точка, чалгата е хубаво явление, което показва, че в България работи пазарният принцип. Има търсене, има и предлагане. И предлагането се усъвършенства постоянно – от касетките на хисарския поп до скъпо-струващите студия на Митко Пайнера. А ако смятате, че чалгата ни се натрапва постоянно и затова всички я слушат – спомнете си кога тя зае място в националния ефир. Аз от 5 години нямам телевизор – дотогава само Слави я отбелязваше, и то спорадично. А и тогава беше музиката на мнозинството.

Ако искате да го раздавате елитарни – чувствайте се свободни да обяснявате как само тъпаците слушат чалга, а вие – далеч по-възвишена музика като хаОс и хип-хоп (ххх). Или метъл, което автоматично ви дава право да не си миете косата. Иначе казано – ако ще прибягваме до стереотипи, и вие сте в някой, така че да избягваме плоски генерализации.

Няколко заключения. Слушането на балканска музика не означава, че си нискоинтелигентен. Тя е просто териториално-специфична музика. А ако смятате, че чалгата води до затъпяване – не, затъпяването води до чалга. Т.е. това е масовата музика тук, и това не е с нищо по-лошо и по-необикновено от другаде. Така че да не си придаваме важност – всеки слуша квот’ го кефи и се напива където иска – върху масата, под масата. Нискоинтелигентните хора приемат културата заедно с музиката навсякъде по света (конспиративните теории за съзнателното затъпяване на хората – друг път)

Това, че нещо е нормално не значи, че е хубаво. Бих искал другият път като отида в зала България да няма само пенсионери около мен. И в студентски град вместо чалготеки да има книжарници (сега няма). Само че това няма да стане дори да забраним чалгата или чалга-културата (акциз за чалгата и до 2г. затвор за хвърляне на салфетки)